Бюджет`2014: Без растеж няма финансова стабилност

До дни министърът на финансите Петър Чобанов ще внесе в парламента проектобюджет 2014, чийто параметри в общи линии са вече известни. Някои от тях все още се уточняват от бюджетните експерти на МФ. На 19 октомври депутати от БСП излязоха с предложения, които имат подчертано социален характер и ще бъдат внесени между първо и второ четене на проектозакона за Бюджет 2014, като т.нар. данък върху лихвите ще бъде намален от 10 на 8%. Очакват се и други конструктивни предложения, свързани основно с финансиране на местната власт до средата на 2014 г. В тази връзка е необходимо да се посочи, че

предстои значителна промяна

при финансирането на общините. До средата на 2014 г. МС и Министерството на финансите, заедно с Националното сдружение на общините, ще изготвят нова схема, по която представителите на бизнеса ще плащат таксата за битови отпадъци. Досега те и особено тези, които инвестират в ново строителство, заплащаха тази такса по един не особено справедлив начин.
Бюджет 2014 ще е не само на икономическото възстановяване, но се очертава да е и първият бюджет на икономическия растеж - и то не само заради заложения в него ръст от 1,8 на сто на брутния вътрешен продукт. По предварителни разчети се отделят значително повече средства за реалната икономика, в т.ч. за капиталови разходи. Нов момент в бюджетното планиране е, че около 600 млн. лв. ще бъдат разпределени от бюджета на пазарен принцип. Това се прави за първи път във фискалната история на България и всяко едно министерство ще трябва още от следващата година да се състезава на основата на проекти. Този проектен принцип би довел до увеличение на инвестициите, както и до стимулиране на икономическия растеж не само в краткосрочен, но и в средносрочен и дългосрочен план. Все още се разработват критериите, по които да се реализират тези конкурси за нови проекти, но те ще бъдат ясно разписани. По този начин за първи път след 4 години "обезкървяване" на българската икономика поради липса на свежи инвестиции се предоставя "глътка въздух" на бизнеса, който ще бъде стимулиран с тези инвестиции. Предвижда се да се кандидатства по "Програма за икономически растеж и региони" и по програма "Образование". По този начин ще се финансират политики за постигане на определени цели на конкурентен принцип. По тези програми ще могат да кандидатстват с проекти както министерствата, така и общините и университетите и висшите училища и колежи, БАН, институти, неправителствени организации и т.н.
Неслучайно в т.нар. философия на проектобюджета за 2014 г. са изведени

три основни приоритета,

най-важният от които е икономически растеж и развитие на регионите. Другите два също са свързани с първия, а именно - образованието и социалната политика или социалната ангажираност, както е в доклада към проектобюджета. Приоритизирането на икономическия растеж ще преобърне негативната тенденция на рецесия и стагнация на икономиката, които бяха характерни за четирите години управление на ПП ГЕРБ. Тогава извеждането на първо място на макроикономическата стабилност за сметка на растежа доведе до фалит на над 100 хиляди малки и средни предприятия, нови 400 хиляди безработни и оттегляне от България на първокласни инвеститори като EON, RWE и др.
За изпълнение на тази политика на икономически растеж в проектобюджета са заложени бюджетен дефицит от 1,8 на сто (снижаване спрямо тази година с 0,2%), както и инфлация от 1,8%. В конкретния случай, когато дефицитът е насочен към нови и ефективни мерки за растеж и увеличаване на доходите, по принцип е продуктивна бюджетна мярка. Но дефицитът следва да се поддържа в рамките на не повече от 2 или най-много 3% от БВП, колкото е предвидено в Маастрихтските критерии на ЕС. Минимална инфлация (до 2-3%) по принцип също е "здравословна" за икономиката. През настоящата 2013 е налице дефлация, независимо че цените на потребителските стоки през септември 2013 г. са се повишили с 0,1% спрямо август според данните на Националният статистически институт (НСИ). Това е положително, но в сравнение със същия месец на 2012 г. дефлацията е 1,6%, a oт началото на годината се регистрира дефлация от 2,1%. Известно е, че дефлацията е опасно явление за всяка икономика и обикновено е "предвестник" на задаващи се стагнация и дори рецесия. Сегашният екип на МФ, независимо от отчетената от НСИ дефлация към края на 3-тото тримесечие, оптимистично планира 1,8% ръст на БВП за 2014 г. Разчита се и на по-висока събираемост поне с около 1% на приходите от данъци, акцизи, такси и мита.
От особено значение за известно редуциране на високата безработица у нас е предвидената в параметрите на проектобюджета мярка за насърчаване и създаване на работни места в общини с висока безработица. Тя е свързана с преотстъпване на 100% на корпоративния данък на фирми, които инвестират в общини с 25 на сто безработица и създават 30 работни места. Предвижда се около 650 млн. лв. повече за разходи в социалната сфера. Други 500 млн. лв. в повече ще бъдат отделени за растеж и региони, а нови 100 млн. лв. ще се насочат допълнително към сферата на образованието. Минималната работна заплата от 01.01.2014 г. се предвижда да нарасне от 310 на 340 лв. Това също е стъпка в посока подобряване на битието на най-ниско образованите и неквалифицирани категории заети и увеличаване, макар и незначително, на тяхното индивидуално потребление.
 Кабинетът "Орешарски" е предвидил и мерки, с които да осъществи две много важни реформи, които не бяха по силите и възможностите на предходното популистко правителство на ГЕРБ. Първата от тях е    

административната реформа

С нея се предвижда да се преосмисли цялата архитектура на административните звена. Там, където е налице дублиране на някои структури, те ще бъдат закрити, а тези от тях, които евентуално могат да се слеят - ще се обединят. В други, в които има назначени излишни хора, ще бъдат съкратени или пренасочени другаде. Реформа предстои и в здравния сектор, в който неефективно се разходва огромен паричен ресурс. Преди около 15 години по времето на кабинета "Костов" парите в здравеопазването са били над три пъти по-малко от сега - 890 млн. лв. Понастоящем те са над 3 млрд. лв., а същевременно то не се е подобрило, даже напротив.
За изпълнение на тази нелека задача е предвидена още една мярка в писмото на финансовия министър до ръководителите на министерства и централни ведомства. Предвижда се държавните ведомства да имат и още едно ограничение на ангажиментите за разходи, които всяко от тях ще може да поема през 2014 г. - т.нар. "таван на задълженията". По този начин реално ще има по-строга и стриктна отчетност и прогнозируемост не само на това какво се харчи текущо през съответната година, но и на финансовите потоци и поетите от всяко ведомство нови задължения. С неговото въвеждане би трябвало да се избегне известният досега "сценарий" на скритите по чекмеджетата и дори по разни кашони на склад многомилионни договори, с които всяка стара власт посреща новата. По този начин новите министри няма да са в състояние да използват това като оправдание за раздуване на дефицита в бюджета. Очевиден е стремежът към поставяне на нови строги правила при управлението на публичните финанси от кабинета "Орешарски". Това със сигурност няма да се хареса както на някои досегашни високопоставени чиновници, така и на свързаните с тях представители на някои олигархични кръгове в бизнеса, които досега и особено при управлението на ГЕРБ печелеха обществени поръчки.
Със сигурност в проектобюджета за 2014 г. ще бъдат орязани разходите за т.нар. екзотични спортове, които бяха специалитет на кабинета "Борисов" и най-вече на неговия спортен министър Нейков. Само Федерацията по корабен моделизъм и Федерацията по авиомоделизъм през 2011 г. и 2012 г. са получили по близо 70 000 лв., а организацията за автомоделни спортове взема други 73 000 лв... Любителите на тези и други спортове, които са известни само на тях самите, през 2014 г. ще следва сами да заплащат за своето хоби!
За изпълнението на тези предизвикателства, предвидени в проектобюджет 2014, правителството предвижда да депозира в НС проект на

Закон за фискален съвет

който е поставен на сайта на МФ и ще влезе в сила от 01.01.2014 г. През март 2012 г. бе   подписан Договор за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз от 25 държави членки на ЕС, в това число и България. С договора се въвежда т.нар. "фискален пакт" за засилване на бюджетната дисциплина. Създаването на независим фискален орган е в съответствие с ангажимент, произтичащ за Република България от спазването на законодателството на ЕС в областта на бюджетното управление. С неговото приемане от парламента се създават условия за независимо наблюдение и анализ на бюджетната политика на страната и се създават предпоставки за повишаване на бюджетната прозрачност и публичност. Това ще се осъществява от петима избрани от НС членове на фискалния съвет, които следва да отговарят на високи професионални и морални критерии.
Основна функция на съвета ще е наблюдението на спазването на числовите фискални правила, заложени в Закона за публичните финанси (той влиза в сила от 01.01.2014 г.), отнасящи се за сектор "Държавно управление" и за консолидираната фискална програма. Съветът ще изготвя становища относно пролетната и есенната макроикономически прогнози на министъра на финансите. Ще изготвя и мотивирано становище по отчетите за изпълнението на държавния бюджет, бюджетите на държавното обществено осигуряване и останалите социално-осигурителни фондове, администрирани от НОИ и бюджета на НЗОК.
Тези допълнителни разходи се правят в края на 2013 г., през която икономиката на България е в най-тежката си година от началото на кризата, тъй като през първите две тримесечия тя се движи на "ръба" на рецесията. През първото тримесечие бе налице крехък ръст на БВП - едва 0,2%, а през второто бе отчетен спад на БВП с -0,1%. Ето защо новото правителство си е поставило за основна задача икономически растеж, което предизвикателство е намерило адекватно решение в Бюджет 2014 г. Отчело е, че липсата на растеж, както и твърде ниските доходи и свитото вътрешно потребление са по-голяма заплаха от финансовата стабилност и от бюджетния дефицит, тъй като не е възможно да има финансова стабилност без икономически растеж.