От редактора
Безсмъртният Вапцаров
/ брой: 59
Преди дни всекидневник публикува материал под заглавие "Когато гръм удари, как ехото не заглъхва". Перефразираното заглавие обаче не насочва към Яворовата пиеса, а е пореден опит да бъде ударен с гръм и мълнии друг поет, също комита, но от друго време - Никола Вапцаров. Материалът излезе в четири части - като касов, но блудкав холивудски филм с продължения. Главен герой отново е писателят Марин Георгиев - авторът на прословутата книга "Третият разстрел", появила се в началото на 90-те. В нея Вапцаров - един от най-светлите и чисти мечтатели в българската поезия, бе осъден отново. И оттогава е разстрелван непрекъснато.
Дали това е маниакална омраза, форма на обсесия? Или е нещо, на което сме свидетели през последните 30-ина години?
"Третият разстрел" е сред камъните, хвърляни срещу националната ни памет от люде, поставили си за цел пренаписване на историята спрямо конюнктурата на деня. От тези, които не спират да ровят с мръсни пръсти и още по-мръсни помисли в житейската и творческа биография на големи наши поети, да омаловажават творчеството им.
Авторът готвел продължение на "епохалния" си труд. Няма да се учудя, ако то се появи около 9 май, когато мислещите хора ще отбележат 75-годишнината от края на Втората световна война. Усещам още отсега ожесточаването на русофобщината на различни фронтове.
Вапцаров е антифашист. Признат в целия свят. Комунист, жертвал живота си в името на една справедлива идея. Но живеем във време, когато ценностите са преобърнати и имената на фашистките палачи стоят на паметна плоча в центъра на София като жертви.
Да, Вапцаров е неудобният поет. Както са неудобни и много други поети, които са свързали своята съдба, а оттам и своето творчество, с борбата за национална и социална свобода.
Непрекъснато се натрапва, че въпросната книга била написана въз основа на документи.
Само че и дяволът чете евангелието...
Има личности, които предпочитат да поемат към идеала и да жертват живота си за него. А от това по-високо няма. Всяка нация се нуждае от тях, за да следва светлия им път.
Опитват се да убият Никола Вапцаров отново и отново. Но това няма как да се случи. Големите поети сами стигат до прозрения за собствената си съдба, превърнала се в общочовешко обобщение за съдбата на достойната личност. Вярата в бъдещето "е бронирана здраво в гърдите/ и бронебойни патрони/ за нея/ няма открити!" Което препраща към Ботевото "Тоз, който падне в бой за свобода,/ той не умира..." А мостът на времето ще ни отведе отново към Вапцаровото "Но в бурята ще бъдем пак със тебе,/ народе мой..."