Александра Начева: Ще се постарая по-често да чувате българския химн!

Александра Начева е родена на 20 август 2001 г. в Пловдив. Шампионка в тройния скок от младежките олимпийски игри в Буенос Айрес 2018. Световна шампионка за девойки под 20 години от Тампере 2018. Сребърна медалистка за девойки под 18 години от европейското първенство в Гьор 2018. Сребърна медалистка за девойки под 18 години от световното първенство в Найроби 2017. Лични резултати: троен скок - 14,18 м, скок дължина - 6,24 м, троен скок (зала) - 13,43 м, скок дължина (зала) - 6,08 м. 

- Александра, през миналия сезон ти стана световна шампионка в тройния скок за девойки под 20 години, олимпийска шампионка от младежките игри, сребърна медалистка от европейското за девойки под 18 години. Очакваше ли такава шеметна година?

- Да, постигнахме успехи през миналата година. Очаквахме златен медал точно оттам, където станах втора - от европейското за младша възраст, а за останалите две състезания знаехме, че ще е доста по-трудно да се спечели златния медал. Така се стекоха нещата, че точно от тези две състезания се върнах шампионка. Това дори за нас беше изненада, което прави титлата още по-сладка. Най-приятно изненадани бяхме от резултата, който постигнах на световното за старша възраст, защото е европейски рекорд и доста вдигна летвата.

- Кое бе най-трудното ти състезание? И кой успех цениш най-много?

- Най-трудно ми беше европейското за младша възраст, защото още от първите опити на финала бях поведена от едно момиче от Испания. Така през цялото състезание се опитвах да направя нужния опит, за да я победя, но успях точно за последния, с който застанах на първа позиция. Нейният последен опит беше след моя, тя скочи повече от мен и нямаше какво повече да направя. Най-много ценя олимпийската ми титла, защото там успях да победя същото това момиче и се получи като реванш между нас. С нея сме приятелки на пистата и извън нея, независимо кой кого ще победи.

- Какво е чувството, когато в твоя чест звучи химнът и се издига националният флаг?

- Чувството е неописуемо. Точно в тези мигове съм много развълнувана и всичко минава и свършва много бързо. С треньора ми доста време чакахме да го чуем и ще се постараем да се случва все по-често.

- Има една интересна история, свързана с твоите шпайкове... Скачаш с националния флаг, изобразен на тях. Ще разкажеш ли по-подробно на нашите читатели?

- Да, историята е интересна. Както гледах шпайковете си, които са "Адидас" (логото им е три ленти) ми хрумна, че мога да оцветя лентите с цветовете на трибагреника.

- Как се запали по леката атлетика? Кога разбра, че това е твоят спорт?

- В детската градина се запознах с Никол Дулева - най-добрата ми приятелка, която е дъщеря на Ива Пранджева и така станахме приятелски семейства. Тогава още бяхме малки, но Ива ни каза, че когато станем първи-втори клас, ще започне да ни тренира. Дотогава минах през няколко спорта, като спортна гимнастика и тенис, но нито един от тях не ме грабна, както леката атлетика, когато започнах тренировки.

Оттогава не съм си мислила за друг спорт. Е, освен, че много обичам да карам ски. По тях ме запали моят баща още от много малка, но от 2-3 години не ги практикувам, защото има опасност да се контузя.

- Тройният скок е много трудна и тежка дисциплина. Натоварването върху атлета е огромно. Как издържаш? И защо именно троен скок?

- Преди да започна да тренирам при Стойко Цонов, скачах само дълъг скок и много малко троен. Но той забеляза, че това е дисциплината за мен. Трябва да държа определени килограми, за да ми е лек скокът. Дисциплината е тежка, но също така много ефирна.

- Как започна да тренираш със Стойко Цонов? Какъв треньор е той?

- Всичко стана постепенно. Ива Пранжева започна да работи в тандем с него, като той тренира по-големите, а тя - по-малките от клуба. От 2017 г. официално съм при него. Стойко е строг и изискващ треньор, когато трябва. Също така умее да разбира всеки един от състезателите си. Радвам се, че успях да попадна на него и да си паснем като тандем.

- Какви качества според теб трябва да притежава един атлет, за да стане шампион?

- Трябва да е нахъсан за победа! Да обича спорта, с който се занимава и да прави всичко с желание. Когато тренираш при добър треньор, той съумява да те подготви психически да не се разсейваш много с други неща.

- Имаш ли кумири в спорта, на които искаш да подражаваш?

- Първата ми треньорка - Ива Пранжева,с която съм израснала. Тя е вицесветовна шампионка и има личен резултат 15,18 м. От нея научавам неща не само за нашата дисциплина - тройния скок, но получавам и всякакви житейски съвети.

- Кое те вдъхновява, мотивира преди и по време на състезание?

- Желанието да стана първа, което невинаги ми помага. В такива моменти Стойко знае какво да ми каже, за да дам най-доброто от себе си. Така се случи и на Олимпийските игри в Буенос Айрес.

- Защо младите хора трябва да спортуват? Как да изберат спорта пред дрогата и другите лесни изкушения?

- Има толкова много спортове и дисциплини, така че всеки може да открие своята страст. А веднъж, запалиш ли се по спорта, няма отказване. Разбира се, нито един не е лесен, затова се иска и характер. Всеки сам решава. Спортът е съпътстван от много лишения.

- Ти си ученичка в езиковата гимназия "Иван Вазов" в Пловдив. В кой клас си? Трудно ли се съвместяват учение и спорт?

- Сега съм 11 клас. Доста отсъствам, за да можем да проведем нужните лагери през подготовката. Благодарна съм на ръководството на училището, което проявява много разбиране и не ми прави проблеми с отсъствията. Аз от своя страна уча всичко, което и моите съученици. Пращат ми всичко, което са учили през деня, за да съм готова, когато се явя за изпит.

- Как минава един твой ден?

- Когато сме на лагери, всеки ден е еднакъв, общо взето. Две тренировки, между които ям и си почивам. Когато съм си вкъщи, е малко по-сложно. Сутринта рано отивам на училище за 2 учебни часа, след които имам първа тренировка. След нея се връщам да довърша останалите часове и накрая - втората тренировка.

- Какво правиш през свободното си време?

- През малкото ми свободно време се опитвам да обърна внимание на най-близките си приятели. Излизаме някъде, колкото да си поприказваме.

- Кратък лексикон: любима книга, филм, музика?

- Падам си по любовните книги. На Никълъс Спаркс, няма значение какво. Филмите са много, но предпочитам комедиите. Слушам всякаква музика.

- Спазваш ли хранителен режим? На кое ястие не можеш да устоиш?

- С тройния скок няма как да не спазвам някакви режими. Следя килограмите си стриктно и успявам да не се глезя много. Както на всяка жена, сладкото ми е слабост.

- Колко далеч стигат мечтите ти? В спорта и извън него...

- Като всеки спортист мечтая за олимпийското злато. Надявам се златото ми на младежките игри да е само загрявката. Извън спорта си пожелавам здраве и само хубави моменти с близките ми хора.

- След дни ти предстои участие на европейското първенство в зала. С какви очаквания тръгваш към Глазгоу?

- Нямам никакви очаквания и цели, защото подготовката ни не протече по най-добрия начин. Истинските ни тренировки започнаха през януари. След това европейско ще проведем солидна подготовка и ще се съсредоточим към летния сезон и по-точно към европейското за старша възраст.

- Какво ще пожелаеш на читателите на в. ДУМА? 

- Пожелавам на всички здраве и да преследват мечтите си, защото те се сбъдват.