Символната система на БСП се нуждае от промени

Един от първите актове на ръководството на БСП след 10 ноември 1989 г. беше да скатае под миндера на новата ни история червената петолъчна звезда, чукът и сърпът. Поводът - известен. Да не се предизвикват конфронтационни страсти в и без това нажежената социална атмосфера. По такъв начин двата най-общоприети и най-красноречиви символа на лявото движение в България бяха натоварени с вини, които не са техни - вините на тоталитарната система с упражненото държавно насилие през 50-те години на ХХ в., със застойната логика на "зрелия социализъм". Сложен беше знак на равенство между извращенията през социализма и идеала на комунизма... И баста!
Тогава се реши, че новата социалдемократическа платформа на БСП, която ще изведе страната ни върху релсите на необуржоазния развой (с разцвет на социалната държава и нейната средна класа!) не бива да има нещо общо с идеологическите топоси на комунистическото движение. В същото време прогласиха, че са продължители на БКП и на нейната история. Така скъсването с компартията го обявиха за наследяване.
Но да кажем, че това действие е било резултат на политическа целесъобразност. Така де, международната конюнктура след пропадането на социалистическата система в Източна Европа и СССР е диктувала преобличането в нови дрехи. А и нали червената звезда, сърпът и чукът биха могли да красят не само пилони и сгради, но да бъдат скътани дълбоко и в сърцата ни?
Въпреки подобни очевидни съображения, питам: защо това историческо преображение трябваше да става чрез премахване на звездата, на чука и сърпа от символната система на БСП?
Може би презумцията е била следната: тези символи са ги използвали трайно 70 години в Съветския съюз, в тяхно име се е веело както знамето на истината, така и знамето на лъжата. Ерго, тяхната по-нататъшна употреба ще пречи на бъдещия ни цивилизационен завой към западния свят! Пък и защо да дразним европейската социалдемокрация, която държи на бледочервената роза и само на нея! По този начин розата беше поставена във враждебна позиция спрямо звездата, чука и сърпа.
Вече четвърт век на празници и различни чествания е едва ли не ерес за соцпартията, ако неин сподвижник си сложи на ревера петолъчка или чук и сърп. Защо да е ерес? Ето, това не мога да си го обясня. Какво ни пречи днес да възприемаме като емблеми на лявата идея и червената петолъчна звезда, и розата, и чукът, и сърпът?
Лично на мен много ми харесва розата. Защото е красиво цвете, което ухае вълшебно. Защото по съвпадение олицетворява душата на отечеството ни. Защото Унгарската революция от 1919 г., която установява там съветска власт, е известна под името "Революция на розите". Защото историята на тази лексема води към значенията: завършено съвършенство, възраждане, човешко възкресение, любов, алюзия с кръвта и сърцето на Исус.
Нрави ми се още, защото е хубаво, когато наш партиен лидер се появи с емблема на роза върху сакото си. Но си мисля и друго: А дали той, или друг някой друг лидер на европейските и българските социалисти, би си сложил, да речем, вместо роза, червена звезда или чук и сърп? И без да се двоумя, отговарям: Не би си сложил!
И ми става някак мъчно за петолъчката, за  чука и сърпа!...
Защото червената звезда символизира светлината на духа и прогреса за толкова смели, честни и гениални творци на ХХ в.: Бертолт Брехт, Максим Горки, Пабло Неруда, Всеволод Мейерхолд, Федерико Лорка, Пол Елюар, Никола Вапцаров, Пабло Пикасо, Салваторе Куазимодо, Ханс Айслер, Владимир Маяковски или Атила Йожеф. Защото чукът и сърпът са вдъхвали съвест и воля на необикновени личности през миналото столетие за отвоюване на социалната справедливост и свободата. Защото испанските интербригадисти, социални алтруисти на новите времена, са умирали под тяхното сияние. Защото армията с най-безсмъртен принос за разгромяване на Хитлеровото нашествие се нарича Червена, а нейните бойци са вървели подир своята пътеводна звезда. Защото българските партизани и антифашисти са копнеели да се докоснат до светите за тях символи. Нямало е как да знаят, че половин век по-късно символите на тяхната надежда ще бъдат запратени в идеологическата чакалня от хора, които покръстват своята партия в нова вяра.
Ще съм неискрен, ако кажа, че едва сега се сещам за тези парадокси.
За първи път, докато превеждах през 90-те години стихотворенията на Ендре Ади - най-големия унгарски лирик през ХХ в., творил през първата му четвърт, символист, бунтар, прокълнат поет, мистик и рационалист, бард на унгарската Революция на розите, осъзнах каква огромна роля в новата култура на човечеството играят петолъчката, червеният й цвят, а също чукът и сърпът.
В книгата с избрани стихове на Ендре Ади ("Начело на мъртвите", 1998 г.) се наложи да предоставя информация както за съвременните интерпретации, така и за древните източници, от които поетът черпи знание за понятията "звезда" и "червен цвят на звездата". Ади, поетът с остра  социална чувствителност, без да е комунист, боготвори червената звезда, нарича я пречистваща, дръзка, противопоставя я на "звездите скитници". Не се и съмнява, че червената звезда е призвана да обнови земята, да я подготви за радикалната обществена промяна. В стихотворението "Звезда над звездите" той пише:
"Червената звезда не пада никога надолу:
и да угаснат Слънцето, Луната и Венера,
от изток тя ще озарява новата ни ера."
Издрипавелият, измръзнал и окаян Господ в стихотворението му "Под планината Сион" е наметнат с връхна дреха, кърпена с "букви червени". Огнена, с "червени криле", предчувствие за кръв или съзоряване е библейската колесница в  "Червена морска колесница". Червеният цвят присъства в "Червена роза", "Спомен за аленото Пълнолуние", "Мелодии за червена Есен", "Аленото слънце", "Дръзката звезда" и пр.
Поредни примери, с акцент върху червената звезда, но и върху чука и сърпа, мога да посоча както от световната, така и от българската поезия през последните два века. Един от шедьоврите на българската поезия през ХХ в. е със заглавие "Червените ескадрони". Но Смирненски сътворява и друг образец на истинска поезия - "Москва", в който столицата на Съветите бди "с ярка пурпурна усмивка" "над братски стиснати ръце". Втората строфа на стихотворението се базира върху символа червена звезда:
"Москва, Москва!
Пред твоите стоманени врати
разби се вражата вълна;
звездата ти с рубинен лъч трепти
над всяка горестна страна,
където робът цял живот оре,
а мре лишен от късче хлеб,
където пролетарското море
възвре от пламъка свиреп
на петгодишна демонска война.
Москва, Москва! -
звезда на нови времена!"
Но щом звездата "с рубинен лъч" и устремът на червените ескадрони са с такова несъмнено съвременно присъствие и с такива могъщи корени в националното самосъзнание, тогава откъде извира отрицателният рефлекс на българските соцлидери след 1989 г. спрямо червената звезда, спрямо  чука и сърпа? Отново си задавам въпроса. Да не би късогледият, преднамереният да съм аз самият? А може би причините за негативизма се крият в генетиката, в древния произход и смисъл на тези символни думи?
За да избегна едностранчивите оценки, прибягвам до "Речник на символите" (Издателска къща "Петриков", два тома, 1995-1996 г.). В него се твърди, че социалната значимост на петолъчката носи в себе памет за светлина: "Искрящата звезда с пет лъча е символ на централната проява на светлината, на мистичния център, на средището на един разрастващ се свят. Очертана между екера и пергела - т.е. между Земята и Небето - тя изобразява възродения човек, сияещ като светлина в мрака на непосветените. Подобно на числото пет е символ на съвършенство." Излиза, че в отличие от духовната ниша, където розата и петолъчката се допълват и съжителстват в съзвучия, за днешни български политици тези олицетворения са своего рода данайски дар.
В дадения случай петолъчната звезда, отгоре на всичко е червена. Което, според авторите на речника, дарява звездата с действеност, здраве, младост, любов и т.н. Що се отнася до чука, неговата етимология е от ново време - символизира труда на работника, волята му за борба. Гьоте използва думата чук, за да я противопостави на думата наковалня. Сърпът пък олицетворява селския труд. В речника на символите произходът му се свързва с лунния полумесец, с божества на земеделието като Сатурн и Силван, изразява безсмъртие. Очевидно е, че съюзът между чука и сърпа символизира безсмъртното единение на работниците и селяните, на всички трудови хора.
Реша ли да се върна към унгареца Ендре Ади, ще се наложи да се самоцитирам във връзка с употребата на червения цвят в неговата поезия: "Ади облича често предпочитаните предмети и образни асоциации в червен, ален, пурпурен цвят. Това изразява неговите идейни и духовни пристрастия. Но и в този случай на модерни транскрипции, явни са заемките от Библията. Един от примерите е "Книга на пророк Исайя", където се заявява, че червеният цвят е цветът на Бога; този цвят подчертава, изразява неговия гняв, волята за отмъщение над неверниците и нечистивците" (Ис. 63 - 1, 2, 3, 4, 6)... А в "Книга на пророк Наума" конкретно се изтъква, че червените отблясъци искрят от разрухата на "кървавия град Ниневия", те са светила от колесницата на Бога, и "Щитът на юнаците му е червен; войниците му са с багрени дрехи" (Наум, 2-3).
Не зная дали доводите, които привеждам, са достатъчни, за да омилостивя съидейниците ни, принудили розата да извисява ръст без нейната посестрима и двамата й побратими - червената петолъчна звезда, чука и сърпа. Да изпитва неудобство, че блести благодарение и на "отсъствието им".
Вярно е, че в настоящия исторически момент немалко наши съюзници от ЕС възприемат червената петолъчка, чука и сърпа за заклети врагове на демокрацията. А в Украйна, чийто антидържавен преврат даде зелена светлина за неонацизма, тези въплъщения на лявата идея се поставят направо на подсъдимата скамейка.
Но аз се надявам, че приведените от мен доказателства биха могли да повлияят върху "реабилитирането" на червената петолъчна звезда, на чука и сърпа. Ако не по давност, то във връзка с новооповестения ляв курс на БСП. За да могат червената петолъчка, чукът и сърпът да участват, заедно с розата, в атмосферата и провеждането на предстоящия конгрес на БСП през м. май т.г.