Селото и земята кърмилница

Стоян Жулев

Неотдавна пътувах през Софийското поле и ми стана много тъжно да гледам плодородната земя, покрита с буйни тръни и друг бурен. В главата ми се въртяха мислите за тревогата, която световни авторитети бият за заплахата от недостига на храни в света, за изявленията на българския премиер, че можем да храним страни от Близкия изток, и за страшното обезлюдяване на нашите села.
Нима това не е

едно от най-тревожните явления в годините на прехода

Нима не ни тревожи, че внасяме традиционни български земеделски продукти от Европа и света не за разнообразяване на асортимента, а просто защото се запълват "дупки" в пазара - както поради прост недостиг, така и поради неконкурентност на български земеделски стоки!
Не е нужно човек да е агроспециалист, за да види ясно причините, както и социалните и демографските резултати от това жалко състояние, вина за което носят - в една или друга степен - всички управници на прехода.
Нека бъда правилно разбран, нямам никакво намерение да защитавам нито ТКЗС-то, а още по малко АПК-то. Днес за всеки е ясно, че

отдалечаването на земеделеца от собствеността

върху земята води до неефикасното й обработване, но заедно с това невероятното раздробяване на земята, върната в т.нар. реални граници, е истинско препятствие за модерното механизирано и високо технологично земеделие.
Не е ли крайно време управлението на страната да погледне в опита на земеделието на водещите европейски производители като Дания например и да се направи национална стратегия за земеделското производство?
Всеки непредубеден наблюдател у нас вижда следните уродливости, които явно са далече от вниманието на т.нар. политическа класа:
1. Няма държавна политика за комасация на земята, която да защити интересите на ония, в името на които се извърши ликвидацията на ТКЗС и връщането на земята, довело до раздробяването й. Сега против интересите на същите тези собственици

управляващите са оставили всичко на стихията на пазара

на земятя - т.е. на заграбването на дребните парцели на безценица от големи наши и - забележете! - чужди агробизнесмени.
2. Българският земеделец е оставен при реализацията на продукцията си в ръцете на прекупвачи, които го обричат на мизерно заплащане, а на пазарите същата стока пристига алчно оскъпена, като същевременно фискът на държавата е жестоко ощетен. Някой да е чул за политика, която да защити и земеделските стопани, и всички нас като потребители и данъкоплатци от тази спекула?
3. Още в началото на миналия век умни българи са видели кооперирането като спасителната формула за българското земеделие. За съжаление по-късно кооперативното движение получава жестоки удари и от десни, и от леви политици, за да се стигне днес до това, че ако не са останалите "мохикани" - земеделски кооперации, щяхме и хляб да внасяме. Нужно е изработването на

специален закон за кооперативните форми

при частното фермерство.
Такъв закон може да предвижда например как да се създават кооперации за реализация на продукцията на група фермери, произвеждащи еднакви продукти. Такава кооперация банките биха могли уверено да кредитират. Защо уверено - защото сега разликата в цената от производителя до магазина е не в проценти, а в пъти.
Такъв закон може да предвижда как животновъдите да си направят кооперация, която да ги снабдява с фуражи, и като купувачи на едро да постигат много по-изгодни условия.
Едва ли е нужно тук да изброявам всички дейности, които могат по-ефикасно да защитят интересите на фермера чрез специализирани кооперации и да станат проводници на модерните технологии.
 4. Може ли да продължава липсата на държавна политика за напояването у нас? Известен е фактът, че капиталистическа Америка е вложила огромни държавни средства, за да докара водите на северозападните щати до пустинните земи на Калифорния и да даде шанс на фермерите там да добиват изключително конкурентна земеделска продукция. За подобни държавни проекти е сигурно, че можем да ползваме и европейски фондове, и банкови кредити. Можем сега да приказваме разни басни за "бедственото положение на гръцката икономика", но полето на Егейска Тракия, в което навремето са пасли зимно време каракачанските стада, сега е напоявано интензивно земеделско поле само благодарение на насочена последователна държавна политика за развитие на поливното земеделие там. А ние

какво направихме от своите 10 милиона декара напоявани площи

та и сега нехаем!
5. Липсата на истинска земеделска политика у нас води до масово обезлюдяване на селата и стихийна урбанизация. Това означава огромни национални средства за урбанизацията - несравнимо по-скъпа инфраструктура от оная, която би подобрила устройството на селата, ако там има онова земеделие, за което става въпрос по-горе.
Стига политиканстване "кой колко е виновен" - на България са нужни хора с поглед по основните проблеми на социално-икономическото развитие на страната, хора патриоти, обединители за спасяването на родината, а не партизанстващи елементи. Историята ни е дала един кът от рая, сега доста запустял - нека върнем красотата на българската земя кърмилница с истинска земеделска политика.


Още по темата
Поредната политическа чистка

Проф. д-р ик.н. Атанас Ганев

С идването си още на власт министър Мирослав Найденов заяви, че ще смени председателката на Селскостопанската академия проф. Светла Бъчварова. Разбира се, кой не познаваше Бъчварова, не знаеше как тя работи, не знаеше и какво е състоянието в академията... И тъй като не намери убедителни аргументи пред обществеността, тръгна да търси "груби нарушения" в нейната работа. Намери ги, като се върна в 2009 г. Плоски, глупави и неубедителни похвати на министъра. Друго определение не може да им се даде. Там трябва да се прати доверен на правителството човек, без да е важно какви са неговите качества. Това и занапред ще се случва, ако не се промени законът за академията. Смешно е ръководството на научна организация да се назначава, а не да се избира от общото събрание на учените в системата. Принципът на изборност в научните и учебните организации има традиции от дълго време, но засега в ССА този принцип е грубо нарушен. Това нововъведение на сегашното правителство е вредно за науката и за страната. Създадени са условия за политизиране при издигането на ръководните кадри и органи на академията. Смешно е също така академията да се управлява като стопанска организация с назначаем управителен съвет, в който влизат хора, нямащи нищо общо с науката. Традиционно академията се управлява от общото събрание, в което са представени научните организации от системата, представител на БАН, ВУЗ и Министерството на земеделието. Този най-висок орган избира ръководството, президиума и секретариата на академията. Ръководните и координиращи звена на академията са специализираните или близки по своя характер отделения. Това са органите, които най-добре познават работата и най-компетентно могат да преценят как се ръководи и направлява науката в тази система. Това не значи, че избраните ръководители и органи за определен период от време, съгласно устава не могат да бъдат сменявани, ако не се справят със своите задължения или пък нарушават установения ред и вършат злоупотреби. Сегашната вредна практика довежда до това, че министри и администратори, които нямат и хабер от наука, могат да уволняват и назначават председателя и ръководните органи на академията. Чест ще прави на онова правителство, което ще се заеме да разработи и внесе в НС проектозакон, който да въведе принципа на изборност от горе до долу в системата и да постави нещата на традиционните им места. Да се изградят и утвърдят учени - ръководители в науката, не е никак лесна работа и затова политическите смени и грубата намеса няма нищо добро да ни донесат!