САЩ и Косово се скараха заради Сърбия

На Балканите един от най-парливите нерешeни въпроси е "признаване независимостта на Косово от Сърбия". Проблем, който Белград ще трябва да преглътне, защото си е поставил стратегическа цел да стане член на ЕС, а това без признаване на държавата Косово няма как да се получи. Въпросът е срещу какво и как, защото, от една страна, мнозинството сърби не са склонни на отказ от "нашето исторически принадлежало ни Косово", а от друга страна - трябва да намерят  място в ЕС, за да не остане Сърбия изолирана на Балканите. 

Ако в този казус основните политически лидери в Прищина са единни в искането си за признаване от Сърбия, както и визи за Европа, то в Белград ситуацията е по-сложна. Провежданите напоследък протести срещу управлението на президента Александър Вучич са само част от пъзела, който се реди не само в Сърбия или в региона. 

В същото време за политиците в Косово се говори, че изглеждат като случайно попаднали на високи постове и не са се квалифицирали напълно в чуждата им доскоро професия. Но това не пречи да отстояват позиции, които изправят на крака дори основната им опора и тяхна пътеводна звезда - САЩ.  Решението на Прищина да въведе 100% мита за внасяните сръбски стоки 

не се прие с разбиране от Вашингтон и Брюксел 

На многократните им призиви за отмяна на митата отговорът на косовския премиер Рамуш Харадинай бе, че "дори да падне правителството, митата за сръбските стоки ще останат в сила". Всъщност въвеждането на 100% мита носи наистина икономически загуби за сърбите, но преди всичко създава невъзможни условия за съществуване на косовските сърби. След дни на явно западен натиск Харадинай посочи условията за премахване на митата чрез писмо до посланиците на 5-те най-влиятелни държави, акредитирани в Прищина. Условията си ги бива: инициирана от САЩ и ЕС в рамките на 14 дни международна конференция за постигане на всеобхватно и правно обвързано споразумение между Косово и Сърбия, гаранция от САЩ и ЕС, че няма да има промяна на границите или разделяне на Косово, няма да има размяна на територии и изпълнителни правомощия на Асоциацията на сръбските общини. ЕС да поеме допълнителен ангажимент за премахване на визите за косоварите и то преди провеждане на исканата конференция. Заплахата е, че митата ще бъдат винаги като дамоклев меч, ако не се изпълняват договорките от конференцията. 

В Прищина, но и в Белград, се развихри дипломация на писмата. Харадинай написа писмо до ръководителката на евродипломацията Федерика Могерини, в което казва: "Дълбоко съм обиден, че Брюксел изтълкува решението за въвеждане на 100% мита за внос на сръбски стоки като търговска провокация в рамките на ЦЕФТА". Тръмп изпрати писма до президентите Александър Вучич и Хашим Тачи с призив да постигнат трайно споразумение. На свой ред Тачи, предпочитаният от ЕС косовски политик за водене на диалог със Сърбия, написа писмо до президента Тръмп с уверение, че "Косово е готово за компромис със Сърбия". Не става обаче ясно какъв компромис. 

От своя страна и Вучич писа до Тръмп с молба за помощ за намиране на дългосрочно решение на косовския въпрос и то, след като бе заявил, че не вярва на искреността на Тачи, който с Харадинай си играели на "доброто и лошото ченге".

Уверенията, че е горд с факта за участието на Сърбия в двете световни войни на страната на САЩ и съюзниците им, явно са целели да разтопят сърцето на американския президент. 

Междувременно в Прищина се разгоря политическа буря 

в която президентът Тачи, премиерът Харадинай и председателят на парламента Кадри Весели застанаха на различни позиции относно начина за водене на диалог с Белград и въвеждането на 100% мита за сръбските стоки. Първо Харадинай отне на Тачи правото да води разговорите със Сърбия и създаде специална комисия с представители на всички политически сили, която да поеме тези функции. После Кадри Весели излезе с предложение да се прекрати в рамките на 120 дни наложената блокада за сръбските стоки независимо, че преди това е казал "да" за митата. Харадинай заплаши с оставка и изрази увереност, че ще спечели и следващи избори. В играта се включи и зам-председателят на парламента Джавит Халити с твърдението, че "Прищина не е в позиция да поставя условия на САЩ". Той предлага митата да бъдат премахнати без никакви условия. 

На извънредна среща на лидерите на управляващата в Прищина коалиция, включваща Харадинай (Алианс за бъдещето на Косово), Кадри Весели (Демократическа партия на Косово), Фатмир Лимай (вицепремиер от Социалдемократическа инициатива) и Беджет Пацоли (Алианс за Ново Косово), бе потърсен изход от разнобоя между Харадинай и Весели относно митата. Публикувано бе съобщение, че "правителството е стабилно и функционира" и ще работи по платформа за диалог със Сърбия, която ще се представи за одобрение от парламента. Декларира се, че правителството ще координира своите решения със САЩ и ЕС, но позицията остава - постигане на всеобхватно и правно обвързващо споразумение за взаимно признаване и членство на Косово в ООН. Тачи остава на своята позиция, че митата трябва да отпаднат, за да "се деблокират преговорите между Белград и Прищина", които бяха прекъснати, след като правителството на Харадинай въведе митата. Но медиите в Прищина незабавно публикуваха информация, че американският посланик Филип Коснет е напуснал срещата с лидерите на косовските институции, "разстроен от отказа на Харадинай да отмени митата и да поднови диалога". Не само напуснал, но и треснал вратата, което е принудило присъстващите Тачи и Весели поотделно да излязат от залата. Американският посланик предложил или премахване на митата и получаване на всеобхватна подкрепа от САЩ за Косово "докрай", или американски санкции, което ще влоши сериозно отношенията между двете страни. 

Явно след морковите за Косово e настанало време за тоягата 

Иначе как да се постигне заявеното във "Вашингтон пост" от члена на Атлантическия съвет Даниел Вайдич, че "стратегически интерес на САЩ е да разрешат спор, който Русия използва да запази Балканите под свое влияние, като постоянно ги дестабилизира". Допълнението е, че "решаването на косовския въпрос на практика би премахнало влиянието на Русия върху Сърбия, което е един от основните интереси на САЩ в Европа". За целта се използва и влиянието, което има например Тирана върху Прищина. Онази Тирана, която задвижи и въведе премахване на граничния контрол между Албания и Косово, предостави на Косово безмитно пристанище в Драч (Дуръс) и използва ситуацията с митата за широк достъп на свои стоки в Косово. Казват, че националният екип на Косово за диалога със Сърбия се координира в Албания. Ако Милорад Додик, вече член на председателството на БиХ, заявява при посещение в Белград, че "Косово е вътрешен проблем на Сърбия, който трябва да се реши чрез диалог с Прищина", то албанският премиер Еди Рама разговаря по телефона с президентския съветник Джон Болтън за "стратегическата цел за един мирен договор между Косово и Сърбия", който да разреши историческия конфликт. Дали е търсено съдействието на Рама не става ясно, но няма съмнение, че ролята му в случая не е за пренебрегване. 

Възниква въпросът за целта на цялата стратегическа политика на САЩ за Балканите. Ако е само изолиране на Русия и ликвидиране на нейната роля и влияние в региона, тогава защо Москва в тази връзка се държи толкова спокойно? Ще се ограничи ли с подкрепа за Сърбия и Република Сръбска в Босна и Херцеговина (БиХ), които единствени поддържат приятелски отношения с Русия и декларират, че тяхно членство в НАТО не е възможно? Тогава защо Путин прави среща с Хашим Тачи? И то след като Москва не е признала държавата Косово. Дали имат основание твърденията, че новата външна политика на Кремъл е насочена по други релси? Не за натиск и участие във вътрешни дела, а да се превърне в незаобиколим фактор при решаване на всякакви световни проблеми. Просто да не може да се постигне решение без участие на Русия и нейният глас да е глас в полза на мира, диалога между страните в конфликт, сътрудничеството и подадена ръка към всички играчи. Нима е случайно, че сръбският външен министър Ивица Дачич изрази становището "не сме луди да допуснем разширяване на формата на преговорите с Косово без участие на Русия и Китай"? След като Прищина настоява за преговори под егидата не само на ЕС, но и на САЩ, логично е Белград да призове Москва и Пекин за тяхно участие. Все пак в парламента на Прищина бе освиркан не руският външен министр Сергей Лавров, а ръководителката на ЕС дипломацията Федерика Могерини. 

Значи доверието на Косово към Брюксел е сринато 

но сега и Вашингтон заплашва със санкции, ако не се върнат на масата за преговори със Сърбия. Тя пък устрои такова посрещане на Путин в столицата си, че неизбежно ще се стигне до корекция в отношенията на Запада към Белград и Вучич в частност. 

Такива са правилата на новата realpolitics. Щом Филип Коснет официално е заявил, че "2019 ще бъде годината на всеобхватното споразумение за Косово",  значи ще се действа. Има морков и с призива да не се пренебрегва грижата за сърбите и тяхната сигурност в Косово. "САЩ не дават празен чек", но не е ясно какъв е в крайна сметка е косовският чек? Какви точно ще са споразуменията, които всички геополитически играчи казват, че ще признаят, ако двете страни се разберат? Промяна на граници, размяна на територии или само премахване на мита, които едва ли са съдбовни за Белград? Лавров твърди, че "увеличаващото се присъствие на НАТО и ЕС на Балканите води до дестабилизация на Европа". Но НАТО се разширява в региона, а ЕС остава най-големият икономически партньор на балканските страни, въпреки незадоволителната репутация заради безсилието си да принуди Косово за диалог със Сърбия.

От своя страна Турция, другият играч на балкански терен,  остава вярна на своята "мека сила" и нейните военни в рамките на КФОР откриват начално училище в село Дренаста, община Глоговач. Ремонтът е финансиран от Турция. Анкара изразява позиции за ненарушимост на границите на Балканите, както е и против смяната на имена на държавите. Това е във време, когато в свой доклад наскоро ЦРУ предупреждава за "възможен военен конфликт на Балканите през 2019 г". Отново заради опити на Русия да "подкопае придвижването на страните към НАТО и ЕС". 

Интересен период за Балканите. Налице ли е ново премерване на силите? Липса на път за уравновесяване на противоречивите интереси? Няма отговори на този етап. Всичко предстои. Какво ли мисли и дали мисли София?