Светът е малък
С чупене на чинии не става
/ брой: 229
Преди много години, когато панелките още ги нямаше, в градовете имаше жилищна криза. Затова по-големите апартаменти се обитаваха от две семейства, но кухнята бе обща. В детското ми съзнание са останали спомени именно от това общо помещение с две крушки за осветление, два абсолютно еднакви бели бюфета със стъклена витринка, две маси и всичко останало, но буквално под индиго от двете страни на уж забранената за преминаване разделителна линия. Това обаче бе единственото сходство. Иначе принципното положение бе непрекъснатото явно и подмолно противопоставяне на квартирантите, съпроводено с присвояване на продукти и прибори за храна, спиране на водата и тока, отвъртане на крушката, настройване на децата едни срещу други. С една дума, кофти работа под един покрив.
Та присетих се за тези неблагополучия от 60-те на миналия вече век по повод сегашните най-нови проблеми между Сърбия и непризнаваното от нея Косово. За Белград покривът е все още общ и по тази причина, а и за бизнес, доставя храни и друга продукция не само за косовските сърби. Сега пък сръбските и босненските стоки демонстративно бяха обложени от Прищина с мито от 100 процента.
Това означава практическо въвеждане на ембарго в търговията, което може да е предвестник и на по-остри двустранни действия. Но и доказва засилените напоследък тежнения и за териториално, и окончателно разделяне. На принципна, етническа, или друга основа, е друг въпрос, отговор на който за съжаление ще дадат не само пряко засегнатите страни.
Но дали наложените 100-процентни непосилни мита от Прищина катализират този необратим процес? Едва ли изцяло. Да отнемеш обаче на хората от северната сръбска част млякото, хляба и всичко останало за нормален живот, е меко казано непремерено и твърде опасно. И то с аргументи само за наивници. Едните явни, а другите, уж прикрити. Та първите са свързани с продължаващото непризнаване на независимостта на Косово от Белград. Въпрос от зората на обявената косовска независимост. Вторите са в основата на сегашните действия на Прищина. И те са пряко свързани с неприемането на Косово в Интерпол преди дни. Рискована интерпретация на недоволството на Прищина е обаче акцията на косовски сили в доминирания от сърби север с цел издирване на виновни за убийството на сръбския косовски лидер Оливер Иванович - една твърде закъсняла активност под одобрителния поглед на омиротворителния контингент.
Пределно ясно е, че в Прищина вземат връх амбициите да се реши многолетният спор със Сърбия чрез по-активни действия, включително и с неприкрит натиск. В този стремеж политиците от младата държава дори пренебрегват апелите на влиятелни международни фактори, включително и от ЕС, за корекция на решението с драстичните мита и спазване на регламентите в международния търговски обмен и ангажиментите по ЦЕФТА. Явно опасенията извън сръбско-косовската зона са, че ескалация на напрежението, за което има ясни белези, в този момент не е необходимо. Защото определен приоритет за световните арбитри са други горещи точки на противопоставяне.
Ето защо проблемът с Косово все още трудно ще бъде изваден от фризера. Независимо от желанието на президентско равнище в Белград и Прищина да се сложи край на агонията и открие пътят към по-добрата им европейска перспектива. Така че в необратимо разделената "кухня" местни и международни мастер шефове продължават да налучкват рецептата за самостоятелен живот и взаимно признаване на Сърбия и Косово. За да се стигне до своеобразното и вече общоприемливо "разделно хранене" и развод, от който всеки ще получи своето, но и всеки явно ще жертва по нещо. Това обаче трудно ще стане с чупене и замерване с чинии. Нали?