Руският патриотизъм отново се довери на Путин
Предизвикателствата пред Владимир Владимирович са големи, очакванията на руснаците - също
/ брой: 56
Ст.н.с. д-р Васил ВАСИЛЕВ
Проведените избори за президент на Русия отново се довериха на кандидата на патриотичните сили в лицето на Владимир Путин, който в края на ХХ и особено в началото на ХХI век се явява най-силната политическа личност в страната, имащ също голям международен авторитет. Той е личност, с която се съобразяват даже и американските политически ястреби, въпреки неимоверните усилия на генетично мразещия всичко руско и стигащ до психично заболяване техен идеолог Бжежински.
Победата на Владимир Владимирович е и гаранция за запазване на териториалната цялост на страната, на руската политическа сила, на държавното начало в управлението на страната, върху която се оказва голям политически външен натиск за либерална демокрация. Той е неординерна личност, силно разграничаващ се от останалите политически лидери не само в Русия, но и в света. Забелязан от Елцин заради своята бърза и логична мисъл и високия интелект, Путин влиза в полезрението му и логично е предложен за негов приемник. Той поема наследството на една раздирана от противоречия страна, стигащи почти и до разпадането й,
икономически слаба от "перестройката" на Горбачов
и "демократичната либерализация" на Елцин, чиято икономика е загубила 8 пъти повече от пораженията и щетите от Втората световна война. Но благодарение на своя изключително силен характер, израснал и възпитан в школата на спортното руско и източно изкуство, Владимир Владимирович с последователна твърдост и гъвкавост успява да се справи с голяма част от политическите предизвикателства, спира сепаратистките тенденции в Закавказието, като не се поколебава да приложи и военна сила над чеченските терористи, подкрепяни икономически и военно от Саудитска Арабия и американските политически ястреби, действайки заедно с определени ислямистки сили от Турция. Успява да ги разбие и сведе до минимум съпротивата им, като подкрепя икономически изграждането на Чечня и Закавказието въпреки изпитваните в страната икономически затруднения.
Заедно с това благодарение на своя интелект и проникновена политическа интуиция принуди целия свят и най-вече определени среди в САЩ да имат политически респект от Русия, като в голяма степен върна миналия й външнополитически блясък и тежест в международните отношения. Като голям политически шахматист наложи правилата на държавността и накара самозабравилите се руски олигарси да се съобразяват с върховенството на конституцията и закона, със силната фигура на самия президент. Това Путин направи за разлика от двамата си предшественици, които раздаваха изконни руски територии и под натиска на олигарсите превърнаха свободната икономическа инициатива в слободия, водеща до териториално разделение на огромната страна.
Същевременно
засили ролята на държавата в управлението
особено в големите стратегически икономически отрасли и по гъвкав начин разреши икономическата инициатива на предприемачите, основа на средната класа, наложи консерватизма в политическия живот, но заедно с това засили изключително социалната сигурност за всички граждани на Русия, като повиши значително заплатите и пенсиите. В същото време бяха запазени до голяма степен от съветско време разходите за бита, жилищата, отоплението, водата и други комунални услуги.
Въпреки голямата икономическа криза в света Русия, главно под ръководството на Владимир Владимирович, остана сравнително икономически стабилна. През 2012 г. за разлика от редица държави в света се очаква по-висок темп на икономически растеж, като инфлацията ще бъде на нива до 6%. В последния доклад на ОИСР БВП от 4% през 2011 г. през 2012 г. ще е 4,3%. Общият външен дълг от рекордните 146,4% от БВП през кризисната 1998 г. спадна до 33% към юни 2011 г. От ЕБВР смятат, че влиянието на кризата в еврозоната върху руската икономика ще е минимално въпреки съществуването на рискове от понижение на цените на енергоносителите. А според прогнозите на сериозната американска "Горден Сакс" в близките 20 години Русия ще изпревари големите европейски страни по обем на БВП.
Тези само няколко икономически факта, достигнати главно благодарение на наложената правилна политическа линия при предишния мандат на Путин, показват и отговарят на русофобите по света на въпроса защо мнозинството руснаци предпочитат за трети мандат Владимир Владимирович.
Американските ястреби в политическия живот
забравят, че Русия е сериозна политическа и икономическа сила, която има своя конституция и закони, свой държавен суверенитет, която за разлика от тях не се стреми да изнася революции като тези в арабските страни, чиито политически режими са неудобни на САЩ. Също те забравят факта, че избраха 4 пъти за президент Рузвелт, който щеше да кандидатства и 5-и път и да бъде избран, но кончината му прекъсна този удобен за тях политически акт. Също главно с помощта на САЩ беше наложен за президент на Чехословакия Масарик след Първата световна война, избиран също 4 пъти, удобен за американските политици, а за 5-ия път попречи тежката му болест, над 90-годишнината му и накрая кончината му.
Владимир Владимирович не е типичен съветски и руски апаратчик, защото след Ленин той е първият руски държавник, живял и работил на Запад, видял и почувствал върху себе си обединението на Германия. Той лично е видял и почувствал предимствата и недостатъците на капитализма и социализма. На тази основа се стреми да наложи самобитна за руския дух политическа система със силна икономика и социална сигурност за руснаците. За началото на ХХI век Владимир Владимирович се налага като сериозен реформатор, достоен продължител на делото на Петър I, на Столипин, благодарение на чийто политико-икономически реформи към 50-60-те години по темпове на развитие страната е щяла да бъде първа икономическа сила в Европа през ХХ век. За това говорят сериозните изследвания на френските икономисти от Френската академия на науките. Това е една от главните причини за избухването на Първата световна война, т.е. да не се позволи на Русия да бъде могъща политическа и икономическа сила в света.
Владимир Владимирович е
приеман за сериозен политик по света
защото притежава интелект и политическа воля, овладял е основите на правната наука, с чиито аргументи оборва своите опоненти, владеещ перфектно немски и достатъчно английски, бързо реагиращ на промените на политическите събития, държащ на думата си. Неслучайно две велики сили - Русия и Германия, в момента са в най-добри отношения във всяка област, две страни, които гарантират, че никога няма повече да се сблъскат във военен конфликт, явяващи се гарант за световния мир и просперитет. Неслучайно в проведена анкета преди руските избори 65-70% от германските финансисти и предприемачи предпочитат да има една силна икономически Русия с президент Владимир Путин.
Владимир Владимирович има геостратегическо политическо виждане и стига до извода, че процесът на откриване на нови световни политически модели за развитие върви трудно, като посочва спирането на кръга от международни преговори в Дока. Според него бъдещето на Русия е в по-голямата интеграция в рамките на Евразийския съюз. Подчертава, че митническият съюз между Русия, Беларус и Казахстан от 1.01.2012 г. ще премахне всички бариери за движение на стоки, капитали и работна сила. Също подчертава, че е наивно да се възстановяват и имитират политически структури от миналото, т.е. от съветско време. Само силна интеграция на нова политическа и икономическа база и нова система от ценности са императив за епохата в началото на ХХI век, като новият Евразийски съюз ще е наднационално тяло, координиращо валутната и икономическа политика между членовете й, като ще бъде отворен за нови участници, например Киргизстан и Таджикистан. Митническият съюз и бъдещият Евразийски съюз ще са партньори на Европейския съюз за създаване на единно икономическо пространство. Глобалната криза може да се преодолее чрез регионална интеграция в рамките на ЕС, АСЕАН, Азиатското икономическо сътрудничество, Асоциацията на страните от Югоизточна Азия. Веднага трябва да бъде създаден общ пазар с бившите съветски републики с над 200 милиона потребители на базата на унифицирано законодателство и свободно движение на стоки, капитали и работна сила, да бъде създадена единна визова и миграционна политика, което води до
създаване на "нов полюс на света"
В своята предизборна програма Владимир Владимирович набляга на повишаване качеството на живот на руснаците и готовност за подотчетност на властта, за финансова децентрализация и за диалог по най-актуалните международни и вътрешнополитически, икономически и социални проблеми, като всички най-важни законопроекти и решения задължително ще преминават през широко обществено обсъждане. В социалната политика според него приоритет на държавата ще бъде ускореното развитие на отраслите, определящи качеството на живот на хората, преди всичко здравеопазването, образованието, жилищното строителство, социалното осигуряване. През 1998 г. средната класа беше около 10%, през 2012 г. варира между 20 и 30% от населението, като перспективата е да бъде социално мнозинство, във възраста 25-35 г. висше образование имат повече от 57-60%, равнище, което имат само Япония, Южна Корея и Канада, а от поколението 15-25 г. ще могат да получат висше образование повече от 80%, т. е. тази образователна революция кардинално ще промени облика на руското общество и икономика. Повече от 80% от руските семейства сега имат по-високо ниво на потребление от съветско време, в сравнение с 90-те години бедността се съкрати повече от 2,5 пъти. Нивото на заетостта на хората, работещи на непълен работен ден, от 800 000 през 2009 г. е намаляло до 48 000 през 2011 г., реалното увеличение на пенсиите е 6 пъти, на заплатите - 3,5 пъти. Продължителността на живота нарасна с 3,7 години, като мъжете живеят 64,3 г., а жените 76,1 г., а прогнозата е към 2025 г. да се вдигне до европейско ниво - 75-80 г., а към 2016 г. населението да се стабилизира до 143 000 000.
Руснаците избраха Владимир Владимирович като единствения предсказуем от всички кандидати държавник, милеещ за просперитета на Русия, а също така и за обикновения руснак, който никога като истински руски патриот няма да продаде интересите на страната си. Предизвикателствата пред Владимир Владимирович са големи, очакванията на руснаците - също, както и на всички славяни и русофили. Но искрено му вярвам, че той ще намери верния път да преведе руския кораб през бурните политически води за стабилизиране на света и мира на нашата планета.