Рейтингът на Турция лежи на дъното на кофа за боклук

"Копчето на икономическата криза е натиснато" пишат турски медии, които се опитват да стоят на ръка разстояние от управляващите в страната.  Повечето наблюдатели убедено твърдят, че една от причините за обявяване на извънредните парламентарно-президентски избори на 24 юни е именно фактът, че "икономиката е много зле". А президентът Реджеп Ердоган се опитва да спаси положението, докато не е станало по-лошо. Всички следят продължаващото падане на курса на турската лира спрямо долара и еврото и не крият опасенията от изпадане на страната в дълбока депресия и валутна криза. Най-често задаваните въпроси са дали Турция ще успее да преодолее определението на "Икономист", че "рейтингът на Анкара е паднал до дъното на кофата за боклук". Турската лира се е сринала до 4,80 за долар и до 5,76 за евро. Расте убедеността, че Анкара си затваря очите пред действителността и не е случайно, че президентът Ердоган отказва предизборно участие по телевизиите заедно с политическите си противници в страната. Остава верен на линията one man show. Прозират опасения, че

опонентите "ще го матират веднага".

Този път срещу него са опитни политици като Муххарем Индже, депутат от опозиционната кемалистка Народнорепубликанска партия (НРП), или Мерал Акшенер, която е бивш вътрешен министър (от новосъздадената "Добра партия"), на които се предрича успешно участие в президентските избори. Друг въпрос е дали някой от тях ще успее да се класира за втори тур и така да създаде условия за общ опозиционен фронт, който да застраши оставането на Ердоган начело на една президентска република.
Изборите се провеждат в условията на извънредно положение и управляващите правят всичко възможно да приласкаят или да заплашат избирателите, за да постигнат нов мандат за Ердоган и свое мнозинство в Меджлиса (парламента). В Турция всеки един от 8 граждани получава социални помощи и в предизборната кампания чиновниците във всички вилаети им казват, че ще загубят това право, ако не подкрепят отново правителството. На избиратели в чужбина се обещава намаление на цените за консулски услуги, които ще се плащат само по банков път без комисиони. Намаляват се и средствата, с които живеещите и работещи на Запад турци заплащат задължителната военна служба - от 6000 на 1000 евро. Незначителни на пръв поглед хватки, но със значение за редовите граждани. Всичко това на фона на намаляваща покупателна способност, растеж на цените, вече двуцифрената безработица, както и двуцифрена инфлация.
Да, но на този етап, казват в "Дойче веле", лъсват истините за модела на политическия ислям, който  въведе в Турция Ердоган. За месеци турската лира загуби  20-25% от стойността си, а с 15% е спаднал индексът на Истанбулската фондова борса. Турската икономика повече от един век растеше чрез задлъжняване.

Взимаха се т.нар. евтини кредити от чужбина, при ниски лихви,

но днес тази политика отдавна е в миналото. Поради политиката на САЩ да устоят под натиска за нов световен ред в многополюсен свят лихвите по кредитите скачат. Цените на петрола растат, разгарят се търговски войни, но управляващите в Анкара не дават вид, че осъзнават реалността. Задава се само въпрос дали интересите на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) и съюзната за предстоящите извънредни избори Партия на националистическото действие (ПНД) се разминават с интересите на турския бизнес. И ако е така, конфликтите са неизбежни. Сигурно затова е изводът,  че "Турция я очаква дълбока депресия и валутна криза, които не могат да се избегнат".
Не от вчера се знае, че ръстът на турската икономика е на база външен източник т.е. кредити. Сега доверието на кредиторите намалява поради опасения за възможностите на турската икономика, която не може да гарантира изплащането на дълговете. Поне така твърдят западни наблюдатели.  Като например Нобеловия лауреат по икономика Пол Кругман, който обикновено пише в "Ню Йорк таймс", а сега е написал в туитър, че "Турция по впечатляващ начин е на свободно падане" и задава своя въпрос "Ще стане ли като в 1997 година?". 
 В същото време кръгът от фирми, стоящи близо до управляващите, продължават да настояват да се "подхранват" от държавни източници и при гарантирани ниски лихви. Няма как кризата да не се задълбочава. Ясно е, че при спечелване на президентските избори Ердоган ще бъде принуден да разпореди вдигане на лихвите, да препоръча преструктуриране на кредитите, да търси начини за осигуряване на нови кредити, но дали това няма да бъде съпроводено с нови фалити, увеличаване на безработицата и намаляване на покупателната възможност на населението? Дали ще намалява ръстът на БВП? Тогава наистина би могло да се говори открито за ситуация на депресия.
Сега обаче Турция е в предизборна обстановка и цялата политическа класа е впрегната да осигури успех на собствените си партии. Управляващите владеят медийното пространство, където националната телевизия TRT, се нарича от турците "Тайип-телевизия".

Под сурдинка се говори, че е най-малко гледаната

Безкрайната проправителствена пропаганда, особено в предизборната битка, предаваните с часове на живо речи на Ердоган, извън и вътре в страната, както и неприкриваните внушения в дадена посока няма как да не предизвикват негативни настроения. Особено сред светски настроените турци. Частните телевизии са принудени "да четкат управляващите", за да нямат финансови проблеми. Знае се, че редица ТV канали и вестници, които не се съобразиха с препоръки да подкрепят правителството, бяха принудени да сменят собствениците. Последният пример е с "Хюриет". Дават се кредити от държавната банка с ниски лихви на определени бизнесмени, които по разпореждане купуват дадени вестници или телевизии, макар и да са убедени, че това ще носи само загуби. Но именно това осигурява благоприятна медийна среда за управляващите. Нормална практика, както се казва. Журналистите са принудени сами да се цензурират, ако не са сред попадналите в затвори и нямат съдебни проблеми. Това са проблеми, които в битка за избиратели, се замитат под килима. Каквото и да говори в тази връзка опозицията чрез кандидатите за президент Муххарем Индже, Мерал Акшенер или Селяхатин Демирташ, съпредседател на прокюрдската ДПН. Последният е в затвор и оттам води предизборна агитация, доколкото това е възможно. Турски съд отхвърли жалбата му за освобождаване заради избирателната кампания. Висшият избирателен съвет на Турция (нашият ЦИК) одобри кандидатурата на Демирташ за кандидат-президент, но партията му остава изолирана сред опозиционните политически среди. Цел на тази прокюрдска партия е да премине 10% бараж за влизане в Меджлиса и отново да бъде сред народните избраници. Както и да се постигне добро представяне на Демирташ в президентските избори, като привлече и онези кюрди, които до момента са гласували за Ердоган. Докато в Европа кюрдите не подкрепят Ердоган, то в самата Турция немалък брой от тях дават гласа си за настоящия президент. Причините са известни. Управляващите, както и опозиционните партии в Турция странят, поне на думи, от прокюрдската ДПН, но това е стара практика поради старателно внушаваните от десетилетия негативни настроения към кюрдското малцинство в Турция.

Малцинство от 20 милиона!

Страхът от разпад на страната заради искания за независимост си казва думата. Няма съмнение обаче, че ако има втори тур на изборите за президент, ДПН ще прикани поддръжниците си да подкрепят опозиционния кандидат. Защото все пак има нюанси в отношението към кюрдите, когато говорят представители на кемалистката НРП или изказва мнение Мерал Акшенер. Словата са прецизирани и съобразени с правила за права на човека. И защото Демирташ не само е един от най-известните политици в Турция, но е и ерудиран, добър оратор и полемист, който изглежда толкова европейски, колкото други клонят към Ориента. Ако привлече наистина гласове и извън основните кюрдски избирателни райони от Югоизточна Турция, класирането му на тези предсрочни избори ще е в предните редици.
Както навсякъде по света, и в Турция обещанията в предизборна кампания валят изобилно. Опозицията в лицето на Мерал Акшенер от "Добра партия" обещава да премахне веднага извънредното положение, ако спечели изборите. Но не обелва и дума дали ще предприеме стъпки за връщане към парламентарна система на управление в страната, която Ердоган чрез проведения миналата година референдум промени в президентска. Избягва този въпрос и кандидатът на основната опозиционна НРП, Муххарем Индже. Дали пък не би им харесало да бъдат в "обувките на Ердоган", както казват в социалните мрежи редица турци? Остава и да спечелят изборите, за да се получи отговор на тези питания. Посланията им към избирателите се приемат с одобрение от светските хора в страната, но не е сигурно, че те са мнозинство. Управляващият политически ислям направи достатъчно, за да гарантира твърда опора за управлението на Ердоган.
Ердоган никога не се отклонява от демонстрираното вътре и навън верую "Турция над всичко".  Но не трябва да се отрича, че все пак внимава в отношенията си както към Русия, така и към  САЩ. Никога не опъва стрелата докрай. Гледа да не ги ядоса извън мярката. Може  да ги дразни с китайски договорки и концесии, но не пропуска да приветства търпимостта и приятелството им. Дали днес е в задънена улица, каквито мнения има в собствената му страна? Предстои да се изчакат резултатите от изборите на 24 юни.