Реквием за плана "Маршал"

"Всеки американски кръстоносен поход завършва като съмнителен бизнес."
 Неизвестен автор

Какво би се открило, ако бъде отбулено отвсякъде покривалото, изтъкано от твърденията на официалната вашингтонска администрация за "безкористния" мотив, довел до инициирането на "плана Маршал"?
Предоставили например на Холандия помощ в рамките на "Маршаловия план", Съединените щати поискаха от нея безпрепятствен достъп до суровините в нейната тогавашна колония Индонезия. Именно техният добив е целта на американските инвестиции върху територията на Индонезия. След края на Втората световна война те започват бързо да нарастват. В 1946 г. те съставляват по-малко от 10% от всичките чуждестранни капиталовложения в страната, а към началото на 1949 г. достигат вече 40%, като превишават два пъти английските и два пъти и половина инвестициите от самата Холандия. Американските фирми организират добива на никелова руда в Целебс, простират производствените си мощности върху нови петролни райони в Суматра, Борнео и Нова Гвинея, овладяват находищата на калай и олово в островите Билетон и Банка. В Ява, Борнео и Целебс американските авиационни компании построяват нови летища. Икономическата експанзия на американските капитали е допълнена от активна намеса на Съединените щати във вътрешните работи на Индонезия: оказване на съдействие на холандските колонизатори в тяхната борба против Индонезийската република и лицемерно "посредничество" с цел да бъде установена неоколониална форма на икономическа експлоатация. Същевременно американските монополи разглеждат Индонезия като база за проникването им в другите страни на Югоизточна Азия - Малайзия, Виетнам, Бирма, Индия, Пакистан.
Условията на "плана Маршал" създават благоприятни възможности за

разширението на експанзията

на американските корпорации и в белгийските колонии. Всъщност от самото начало на Втората световна война американският капитал здраво се установява в Белгийско Конго, откъдето изнася цялото производство на ураниева руда и контролира калаените и медните рудници. Делът на износа от тази колония в самата метрополия Белгия спада от 84% в 1939 г. на 63% в 1947 г. От друга страна, износът в Съединените щати, съставляващ в 1939 г. 3,5% от общите външнотърговски операции от Белгийско Конго, се увеличава в 1947 г. на 17%. Заедно с това, Съединените щати се превръщат в главен доставчик в колонията. През 1939 г. вносът от Съединените щати е в обем 7% от общия внос в Белгийско Конго, а през 1947 г. - 38% от всички задгранични стоки, влезли в страната, докато вносът от самата Белгия драстично спада от 48% в 1939 г. на 27% през 1947 г.
През м. ноември 1947 г. са публикувани няколко доклада на комисията при Камарата на представителите в американския Конгрес "по оказване на помощ на чуждите държави". В тези документи вече категорично и без заобикалки е изложено искането държавите, участващи в "Маршаловия план", да оказват всестранна помощ на Съединените щати предвид на уж "изтощените американски естествени богатства". Под този предлог се изисква доставката за Съединените щати "на метали и стратегически материали", залежите на които са разположени "на територията на колониите, контролирани от страните на Западна Европа".
По-нататък в документите на комисията е начертана следната перспектива:
"В случаите, когато по силата на политическите и други основания би се оказало несвоевременно да се правят опити да се получат направо права върху минералите, то съчетанието на частния американски капитал, вземащ при частичната гаранция на правителството (американското - бел.авт.), участие в експлоатацията, с доставките, с цел да бъдат създадени в Съединените щати запаси, би позволило да се компенсират в по-голямата им част разходите по някои заеми, предоставяни по "Маршаловия план", и би могло да обезпечи изплащането на процентите и по предидущите заеми".

Пределно ясно и нетълкувателно!

В доклада на същата комисия е уточнено какво именно Съединените щати трябва получат на първо място от Франция, Белгия и Холандия: 20 000 тона олово, 30 000 тона цинк, 2000 тона кобалт, 15 000 тона хромити, 20 000 тона мед, 2500 тона калай и 50 000 тона боксит.
Горните искания са само част от един дългосрочен план за стратегическо запазване на находищата на суровини в Съединените щати от експлоатация, а същевременно да бъдат използвани чуждестранните източници на природни богатства, с оглед и на обстоятелството, че работната сила там е по-ниско заплатена.
Особено силно е вниманието към стратегическите суровини, използвани за военни цели. Официален Вашингтон открито си поставя за цел да овладее монополно запасите от уран. В статия под недвусмисленото заглавие "Съединените щати се опитват да изкупят урановата руда", лондонският вестник "Дейли експрес" пише: "Американското правителство закупи в 1947 г. повече от 10 000 тона ураниева руда; от това количество за приготвяне на атомни бомби или за опити, то би могло да изразходва само една десета част."
Канадският вестник "Дейли трибюн" през февруари 1949 г. публикува статия под заглавие "Уолстрийт завладява нашите ураниеви богатства". В тази статия е изнесена информация, че Канада доставя на Съединените щати най-малко 500 хиляди тона ураниева руда годишно. Според оценката на вестника от ураниевата руда, доставена от Канада на Съединените щати през последните седем години, е възможно да се получи енергия на сума 87 млрд. щатски долара.
Американският тръст, наименованието на който се държи в тайна, купува канадската ураниева руда по цени 3 щат. долара за фунт (453,60 г - бел.авт.). Стойността на енергията, получавана от един фунт ураниева руда, при условие, че само половината от нея може да бъде използвана в процеса за получаване на енергия, възлиза на 25 000 щат. долара.

Печалбата е 833 333%!

Осемстотин тридесет и три хиляди и триста тридесет и три процента след периода, в който бъде изплатена инвестицията за построяване и поддържане на производствените мощности.
По аналогичен начин - върху правилото за едностранната изгода, - е образувана самата номенклатура на стоките, които Съединените щати "подаряват" на държавите-бенефициенти по "Маршаловия план". Тя е изцяло в интерес само на американската икономика.
Според данни на самия американски печат, към 15 декември 1948 г. са били дадени разрешения за покупка на стоки по "плана Маршал" на сума 4,058 млрд. щат. долара. От тази сума основната част се пада на продоволствието, тютюна и памука. Но за доставка на машини са отпуснати само 382 млн. щат. долара, тоест по-малко от 10% от цялата сума на американските доставки. Немалко средства поглъщат плащанията за превозването на товарите през Атлантическия океан - 347 млн. щат. долара. В доставката на суровини главните места са заети от въглищата и памука - стоки, в износа на които Съединените щати са особено заинтересовани поради това, че печалбата за корпорациите-превозвачи на всеки тон въглища, преминал през маршрута до някое европейско пристанище, е твърде голяма, а пък запасите на памук в Съединените щати, след благоприятната реколта от 1948 г., се оказват в застрашителни за отрасъла размери и със сигурност - ако не бяха държавните поръчки за закупуване на огромни количества памук, - биха довели до катастрофален спад на цените.
Доставките на американски тютюн в европейските пазари заставиха да изохка дори изключително вероподаническият рупор в Европа на американските интереси, какъвто по това време е турският печат. В края на м. май 1948 г. проправителственият вестник "Джумхуриет" пише:
"Нашето тютюнопроизводство, а следователно и цялото стопанство на страната, бързо върви към криза, която е мъчно да се преодолее, тъй като, изпращайки в Европа под маската на "Маршаловия план" евтин вирджински тютюн и като забранява вноса на турски тютюн в Германия, Америка нанася страшен удар на нашето тютюнопроизводство, а следователно и на цялото наше стопанство ... "

Изостаналите стоки в складовете

на фирмите-производителки от Съединените щати чрез активно лобиране от тяхна страна сред американските власти, се натрапват на всички "маршализирани" държави.
Още в началото на 1948 г. вестниците във Великобритания съобщиха, че от общата стойност на набелязаните по "Маршаловия план" доставки за четири години и три месеца, изчислени на 900 млн. фунта стерлинги, повече от половината се падат на стоки, които съвсем не са необходими. Към тях се отнасят: тютюнът, петролът, яйченият прах, сушените и пресните плодове. По-нататък ситуацията се влоши още повече спрямо интересите на английската икономика. Изясни се например, че в Англия ще бъде внесена почти за 50 млн. щатски долара захар, главно от американските захарни заводи в Куба, макар че Великобритания би могла да получи захар и от своите доминиони.
Като определя чрез масирани лобистки операции спрямо официалните власти във Вашингтон асортимента на стоките за европейските държави, доставяни по "плана Маршал", американският едър капитал се ръководи изключително от своите користни подбуди за максимизиране на печалбите.
Във връзка с това, вестник "Гьотеборгс Ханделстиднинг" писа през 1948 г., че значителните съкращения на американските доставки на корабостроителна стомана за Швеция и за другите страни, обхванати от "Маршаловия план", се обясняват не с това, че в Съединените щати стоманодобивната промишленост е намалила своето производство, а с това, че официален Вашингтон по "политически, икономически и военни причини има намерение да намали износа за Европа на корабостроителна стомана". Причината - тъй като увеличението на такива доставки би се оказало в "пряко противоречие с желанието на Съединените щати да попречат на по-нататъшното увеличаване на търговския флот на европейските държави".
Какво друго представлява опитът за намеса на настоящия посланик на Съединените щати в България по отношение на избора за закупуване на бойни самолети за българските военновъздушни сили, освен груба намеса във вътрешните работи на страната ни, с напълно прозрачна целенасоченост в интерес на големия американски самолетостроителен концерн "Локхийд еъркрафт"?
Външнополитическата активност на официален Вашингтон спрямо България по въпроса за "диверсификацията на енергийните доставчици" - естествено в полза на вноса на американски втечнен природен газ - има прозрачна цел: икономическа изгода за газодобивни компании под петдесетзвездния флаг.
Седемдесет години след стартирането на "плана Маршал" принципът на американската външна политика да е изцяло в угода на едрия капитал в Съединените щати остава неизменен.

* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България