Работя църквата да стане пак крепост на народа

Манастирът Животоприемний източник в с. Голямо Буково е единствената действаща света обител в Странджа. От 20 години обаче името му вместо като средище на християнството се спрягаше като източник на безкрайни скандали заради управлявалия го нелегитимно отец Евтимий. Евтимий бе сред разколниците, впоследствие сектант и член на непризнато от православната църква сдружение. То се прочу с опитите си да брани църковните имоти от представителите на БПЦ с мутри, изпратени да влезат в нейното законно владение.
Само година по-късно за Голямобуковския манастир се говори като за светиня, достойна да възроди ценностите на християнството и като за средище на религиозен и традиционен туризъм. Основната заслуга за това е на неговия нов игумен - ставрофорен иконом отец Веселин Димитров. На този пост той е назначен с личното благоденствие на Негово Високо Преосвещенство сливенския митрополит Йоаникий, който, загрижен за целостта на епархията, позволява като изключение назначаването на този пост на свещеник (според устава на БПЦ игумените се избират от т.нар. черноризци, т.е., монашеството е задължително).
Отец Веселин е известен сред бургаския клир като застъпник на социалното дело. И до днес още действа организираната от него кухня за бедни, която въпреки липсата на условия продължава да  храни около 30-ина нуждаещи се от помощ енориаши.
Само година след приемането на игуменския пост отец Веселин създава в Голямобуковския манастир стопанство, което се разраства непрекъснато. В манастирските имоти кипят строителство и ремонти, отглеждат се крави, овце, кози, свине, пчели... Мечтите на отец Веселин обаче са за истинско социално дело, а направеното приема само като първата стъпка.

Цитат
Църквата отдавна има нужда да се върне към корените си - да помага


- Добър ден, отче! Благодаря, че се съгласихте да отделите малко време за нашите читатели. Сам сте се нагърбили с огромни проекти, не е ли непосилно?
- Най-малката беля е да си сам. Ако имаш добра кауза пред себе си, и Господ ще ти помогне. Аз преди година започнах от нулата. Предшественикът ми Евтимий не остави нищо. Изнесе дори хидрофорната помпа, която ни доставяше вода за кухнята и тоалетната, та месеци наред манастирът и вода нямаше... Негово Високо Преосвещенство Йоаникий, въпреки всички направени пакости, предложи на Евтимий да се покае, но той отказа. Аз също бях готов да му предложа при това условие да остане и да служи. За съжаление той направи друг избор. Това вече е затворена страница, да гледаме напред.
- Започнахте да реализирате нов мащабен за църквата проект, помага ли някой?
- Не всичко е ново като идея. В миналото манастирите са били не само духовни, но и стопански, че и търговски центрове за християните. Издържали са се от имотите си и от доброто им управление. Вярно, тогава и отношението към християнството и ценностите му е било друго, но за това обикновените хора не носят вина. Днес на църквата й е необходима решителна и активна социална политика, за да се приобщи отново към народа си. Ние тук първата стъпка я направихме с организирането на стопанство. Развиваме успешно животновъдство, за което има прекрасни условия. Събрал съм няколко човека - доброволци, така да се каже. Работят за едната храна и подслон. На първо време гледам да довършим реставрацията на църковната сграда, която е от ХIХ век и ремонтираме метоха, в който да посрещаме гости. По света е същото, за да има религиозен туризъм, са нужни и подходящите условия. Тук природата е прекрасна, но само с влизането в църква и разходка до аязмото няма да стане. Предлагането на собствена продукция - сирене, мляко, кашкавал, месо, мед, зеленчуци, е задължителна екстра, която вече изпълняваме. Стопанството обаче в желаните мащаби без помощ няма да се развие. В момента в Странджа всичко пустее - нека и държавата и общината разберат, че около манастира този процес може да спре. И не само да се спре обезлюдяването, ами чрез поминък и човечност регионът да живне. Досега всичко постигнато е със собствени средства. В бъдеще много разчитам на помощта на Общинския съвет в Средец, където съм подал молба за преотстъпване на гора от техния фонд за стопанисване. Ще търсим и вариант за евросубсидии.
- Да не би да има опасения, че манастирът ще се превърне във фирма? 
- Предвид това, което се случи в страната през последните години, хората може и да имат съмнения. Моят проект за бъдещето на манастира не е за печалбарство, а за даване на надежда и препитание на хората в затруднение, за връщането на живота в целия регион. Социалното дело е в основата на християнското учение. Ето например, ако общината ни предаде за стопанисване исканите гори, ние безплатно ще снабдяваме с дърва за огрев социалнослабите от околните села. А с останалите пари ще строим и развиваме инфраструктура - гостилница, помещения за нощувки, кътове за отдих, зоокът, населен с обитателите на Странджа. Мисля, че е възможно освен еко и туристическите пътеки да отремонтираме и околните пътища. Това искам да направя и още много. Продължавам да поддържам и социалната кухня, в един апартамент в Бургас готвим, защото нямаме помещение. Храната я раздаваме в градинката зад храм "Св. Богородица".
- Докъде стига проектът?
- Искам да създам център за обучение. Днес има толкова много сираци и млади хора без всякаква перспектива. На тях искам да дадем възможност за нов живот. Но не чрез готованковщина. Виждате, проектите за социализация на държавата не дават ефект. Идеята е да приемаме от средите на младежите в безпомощност и да се обучават примерно 2 години на животновъдство, земеделие, работа с машини в гората, преработване на продукти. А след това манастирът да ги подпомогне със закупуването на къща, животни и инвентар, колкото да се даде старт в самостоятелния живот. Бидейки възпитани в манастир, тези хора ще се връщат тук със своите близки, приятели, деца... И така църквата ще е изпълнила и духовната си мисия. Отделно запустелите села ще живнат. Знаете ли, сега най-голямото село в района е Голямо Буково, а то е едва с 50-60 къщи. Тук всичко пустее, земята и плодовете - и стоят необрани...
- Нещо като "комуната" на отец Иван от Нови хан?
- Да е жив и здрав дядо Иван, но неговият модел вече зацикли. Той събра много хора като в сиропиталище и сега не може да покрива разходите. Ако се продължава така, ще се роди само поредната порция консуматори. В моя проект тук ще се направи само обучението и ще се помогне за старта в истинския живот на тези деца. За да може те да се справят после сами, а не да останат гвардия на отглеждане. Това стига, предвид че перспективите им до вчера са били проституцията, джебчийството и просията. Възпитани в ценностите на християнството, те ще бъдат и сред първите, върнали си доверието към храма като към собствен дом.
- Не пробвахте ли вече да поканите такива деца или младежи, за да прецените перспективите на тази част от проекта си?
- Да. За съжаление учителите не искат да се ангажират. На бургаското сиропиталище предложих да пробват по 2 дни, тъй като там са непълнолетни. Децата ще влязат в контакт с природата, ще изслушат лека беседа, ако не друго, ще видят един различен свят. Не би. Нормативната уредба не позволявала. Така е и с домовете за временно настаняване. Затова сега обмислям да кандидатстваме по европейска програма, за да може идеята да се реализира и с помощта на съответните институции. Целият проект ще струва някъде към 2-3 милиона лева.
- А какво е отношението към проекта ви от  самата църква?
- Църквата ни отдавна има нужда от връщане към корените си и това се споделя и от Сливенския митрополит Йоаникий. Към смисъла на християнството - да помагаш. Откъсната от хората и техните проблеми, тя ще загине. В момента няма желаещи да служат, в семинарията от години има недостиг на кадри. А с подобни проекти тя би се възкресила, възпитавайки по естествен път в любов и към ближния, и към Бога. Надявам се тези, които минат през обучението в Голямобуковския манастир, да бъдат сред първите проповядващи, че църквата може да носи спасение. Нека научим децата поне на "Отче наш" и "Веруюто", а после да си поставяме по-високи цели в духовен план. Н.В.Пр. Йоаникий с назначението ми за игумен вече подсказа, че Българската православна църква е готова да приеме нови предизвикателства, иде ли въпрос за доброто на хората.