Проблемът не е в ръста на цените, господин министър

Кръстьо Трендафилов

Следя дискусията, предизвикана от ръста на цените на земеделската продукция, а по веригата - на всички хранителни стоки, и нескопосаните опити  за търсене на причините и решаването на проблема  от управляващите.
Реализирането на земеделската продукция на пазара е критерий за доходите на земеделските производители, а не субсидиите. В България винаги е произвеждана сурова земеделска продукция,  повече, отколкото е необходимо за осигуряване на производствения баланс на страната, и години наред е била нетен износител на земеделски продукция.
   
Колко истерии

Преди Втората световна война, за да защити производителите (тогава и собственици на земята) и да осигурят достатъчно земеделска продукция в сурово и преработено състояние, държавата се намесва сериозно в ценовата политика. Прилага се опитът на Германия и Италия, страни с типичен диктаторски режим. Приема се принципът цените да се определят преди започване на стопанската година на база на производствените разходи. На тази база се определя и външнотърговският режим.
Създават се "смесени комитети", прикрепени като съвещателни тела към съществуващите и днес (като тогава) държавни органи за регулиране на цените. В тези комитети са представени различни групи производители, преработватели, търговци и потребители. По този начин би трябвало да се съгласуват интересите и да се "притъпят " различията на тези категории - нещо, което съвременният демократичен диктатор се опита да прави и сега .
Преди 1989 г. чрез механизмите на централизирана планова икономика тази политика се засилва. Съгласно публикувания "Преглед на аграрната политика на България", осъществен от Центъра за сътрудничество със страните-нечленки на ОИСР, с участието на български икономисти и аграрници, става ясно: подкрепата за производителите, изчислена по специална методика, преди 1989 г. в България достига 72%, главно в резултат на ценовата политика, определена по административен път от държавата.
Това довежда до производството през 1989 г. на 5.425 хил.т пшеница, а общо за зърнени храни 8216 хил.т, захарно цвекло 966 хил.т, винено грозде 587 хил.т и пр. Отглежданите животни са - говеда 1637 хил.бр. овце - 9045 хил.бр., свине - 4119 - хил.бр.
Износът на селскостопанска продукция през 1989 г. (която не е от най-добрите) е 2363,5 хил. долара, а положителното търговско салдо е 1360.4 хил. долара.
Сега, когато сме членове на световната търговска организация (СТО) и на Европейския съюз (ЕС), такъв подход могат да имат хора, които са далеч от разбирането на принципите на пазарната икономика в глобализиращия се свят, или хора, които вече смятат, че управлението на икономиката е равно на управлението на Авиоотряд 28!

С шумно обявената "промоция"

на 10-те стоки от големите търговски вериги противозаконно направиха безплатна реклама на стоки, с които са преситени щандовете на трите търговски вериги, но не се купуват поради липса на покупателна способност на масовия потребител.
Проблемът не е в ръста на цените на хранителните стоки. Това е процес, на който най- малко нашата държава може да влияе, особено при такова управление. Проблемът е в доходите на българските граждани, в доходите на земеделските производители (на които управляващите завиждат), проблемът е, че държавата и политиците (с малки изключения) не разбраха още в началото на прехода значението на земеделието и не направиха нищо да социализират най-масовата собственост на българина - земеделската земя - най-голямото национално богатство.
Отрасълът, който при достигнатото ниво на развитие преди промените с най-малко управленски усилия и ресурс можеше да е конкурентен, бе разсипан. В периода на подготовката ни за приемане в ЕС, когато получихме подкрепата с предприсъединителните фондове, политици като Иван Костов по същество ликвидираха ДФ "Земеделие", създаден със закон от правителството на Виденов, а икономистите от инкубатора на Отворено общество съветваха да не се подпомага отрасъла в разрез с европейската и световната политика.
След влизането ни в ЕС българските земеделски производители получиха съгласно договора 25% от субсидията на производителите в 15-те стари страни-членки, като всяка година и ЕК, и нашата държава трябваше да увеличава тези средства. Правителството на тройната коалиция стриктно спазваше тази договорка и издейства намален акциз за горивото.
Сега управляващите вече трета година залъгват земеделските производители, че въпросът е решен и трета година не осигуриха намаляване цената на горивото, не спазват договореностите с ЕС и намалиха държавните доплащания. В същото време искат Европа да завиши субсидията и да има изравняване с другите страни. Разтръбиха, че зърнопроизводителите спекулативно богатеят, но те засега са конкурентни на зърнения пазар и за разлика от правителството, което трета година замрази заплати и пенсии, те са единствените, които всяка година увеличават арендното плащане. Преди 6-7 години то беше 4-5 лв. на декар, а сега средно за страната е 25-30 лв., като в някои райони стига и 40-50 лв.
Господа, вие не можете да влияете на цените (това е ясно и на министър Найденов). Не се занимавайте с провеждането на скъпо платени пиар  акции, а осигурете нормалните, полагащи се субсидии за земеделските производители - растениевъди, животновъди, зеленчукопроизводители. Това ще гарантира, макар и недостатъчно, известна устойчивост на отрасъла,  което пък е продоволственото осигуряване на все по-обедняващото население, най-съществената част от националната сигурност.

Най-тежкият проблем за страната

е безработицата. За временна заетост и по различни неефективни програми се отделят милиони, а не се осигуряват от финансовия гений Дянков  средства за възстановяване на напоителните системи. Те също са инфраструктура, г-н Борисов,  но не за скъпите коли на чуждоземните туристи. Секторите, в които имаме нереализирано предимство, са производство на плодове и зеленчуци - грозде и маслено-етерични култури. Късметът, който имат сегашните управляващи с реколтата през тези три години, не се знае докога ще ни съпровожда.
Друг проблем, който ляво ориентираните аграрници поставят от години, е пазарът на земеделска земя. Тук се настаниха юридически лица, които агресивно и често с натиск изкупуват земеделските земи, без да имат намерение, когато и да било, да се занимават със земеделие. В началото купуваха за по 50-80 лв. декар плодородна земя, която започнаха да препродават за 600-700 лв., а в Добричко и по 1300 лв./декар. На този фон арендаторите, стопанисващи по 100-500 хил. с печалбите си, дори със субсидията, изглеждат като дребни търговци.
В годините на прехода безвъзвратно се  пропусна времето за създаване на семейни ферми, за формиране на средна класа на село. Сегашните крупни ферми, които стопанисват стотици хиляди декари, досега създаваха впечатление за възраждане на земеделието, но това е измамно. Единствената им заслуга е, че в името на печалбата разораха и засяха, макар и не навсякъде, изоставената преди години земеделска земя. Но земеделие само със зърнопроизводство - без животновъдство, без производство на зеленчуци, на плодове, на грозде, на етерично-маслени култури, е пагубно за страната.
За да се използва рационално най-голямото национално богатство - земеделските земи, за да се реализират предимствата ни от Бога дадени, трябва да се подпомагат дребните земеделски производители и да се възроди кооперативизмът. Така може да се осигури и заетост, създаването на повече национален доход, получаване на доходи от труд за хиляди безработни. Тогава можем да посрещаме предизвикателствата на пазара по-спокойно.