Придвижването "в пакет" не се състоя

"Статистиката знае всичко", твърдят Илф и Петров. А когато неумолимо и нетенденциозно свидетелства обективността, идеологическата преднамереност достатъчно често започва да губи всякаква почва под краката си.
Данните, които бяха публикувани за Съединените щати, обхващащи най-новата им история, периода на неолиберализма, откровено казано, не предизвикаха особена изненада сред професионалните среди. За тридесетте години - от 1978-а до 2007-а, брутният вътрешен продукт на страната е нараснал със 110%, докато средният доход на зает мъж, който е бил 45 879 долара, е станал, очистен от инфлацията, 45 113 долара (с около 2% по-нисък). Сиреч за трите последни десетилетия

"широкото благосъстояние" в САЩ е стагнирало

Същевременно делът на печалбите, отиващи в най-богатия слой на обществото, от една трета е нараснал на 60%, а разликата в заплащането на мениджъра на фирма и обикновения работник от 30 е станала 300 пъти.
Донякъде неочаквани обаче бяха резултатите от статистическото проучване, публикувани наскоро за Германия. Оказва се, че дори в социална Европа неолибералните увлечения и залитания са успели да нанесат трайни и дълбоки поражения върху социалната ситуация. При постоянни цени (от 2005 година) средният годишен разполагаем доход на човек от 5-те процента най-благосътоятелни, за периода 1992-2010 година, е нараснал от 45 048 евро на 62 197 евро, или с 38%. За същото време 50-процентната "долна страта" в обществото не е получила нищо особено като прираст на благосъстоянието. Нейният среден разполагаем доход на глава от 12 338 евро е станал 12 690 евро, т.е. повишил се е с едва 3%.
В последните месеци двата големи германски профсъюза ИГ Метал и Вер.ди след дълго въздържане предявиха претенции за 6,5% увеличение на заплатите и, провеждайки дълги и тежки преговори, получиха половината на заявеното. Докато само през 2010 година участващите в управителни органи на компаниите в страната са се сдобили с добавки от 22% към възнагражденията си.
"Нещата на пазара", ако са оставени да се вършат сами, не се свършват нито по най-добрия, нито по относително приемлив начин. Пазарно автоматичното придвижване напред на цялото общество, "в пакет", в благосъстоятелен аспект видимо не се състоя. Напротив, развитието доказано е в полза само на ограничени групи лица, като

социалното разслоение непрекъснато нараства

Поляризирайки се, обществата губят националната си спойка, вътрешнополитически дуализмът "ляв център - десен център" постъпателно се размива, отстъпвайки територии на популизма и значи на безотговорността, дезориентацията и хаоса.
Поетият през последните десетилетия път от човечеството определено се показа като коренно погрешен. Наложената през годините, предшестващи кризата от 2008-а, "неолиберална система" не работи за всички, тя облагодетелства малцина избрани. Затова и "кризата на доверието" е всеобхватна. Не само у нас липсва упование от страна на обикновените хора в политиката и политиците, в държавните структури, във финансовия сектор, в масмедиите...Силни съмнения, не единствено тук, поражда мотивацията на мениджърската прослойка. Вграждането на пазарни механизми в образованието и здравеопазването не повиши ефективността им, а затвърди убеждението, че в съвременните общества безразделно и необратимо започват да властват парите. Идеологемите, политическата класа, масмедиите служат единствено като смокинови листа на тази власт.
В постмодерните общества, поради ред обективни, но и също злоумишлено субективни причини и влияния, защитниците на интересите на "човека от улицата" загубиха много от предишните си значимости и роли. Профсъюзите и левите партии в най-добрия случай станаха част от статуквото. Общото корумпиране съвсем не ги подмина, публичните обвинения, че неусетно са станали част от онова, срещу което обществото се бори, не са безоснователни. Евнтуалното по-нататъшно тяхно дрейфуване по теченията не е безопасно. Възмутените, разбунтуваните днешни общества последователно придобиват

наченки на неуправляемост

която е опасна като перспектива за бъдещето. Промяната обективно изисква възникването и създаването на съответни отговорни политически структури, които да я вкарат в цивилизована координатна система.
Въпреки това нова алтернативна визия за общественото развитие на човечеството понастоящем липсва. Окопитването и ренесансът на неолибералните възгледи в следкризисното най-ново време са признак на интелектуална безизходица, на обречено движение в затворен кръг.
Според мен, за да се налучка изходът към "обуздания" пазар и съответно към "социално опитомения" капитализъм, трябва да се тръгне в друга посока. А именно чрез държавата, чрез политическия естаблишмънт и общественото мнение последователно да се противодейства на пълзящото разслоение на обществата, на десетилетния застой в жизнения стандарт на хората. В контекста правителствата относително твърдо би следвало да се придържат към доста подробна рамкова система от макрочисла. Там биха могли да присъстват например показателят за

съотношението между заплати и печалби

(75:25) в една икономика, както и този за дела на работната заплата в БВП (60-70%). На този фон вероятно ще изпъкне и процентът на преразпределение, който като съотношение на бюджетни приходи към БВП социално разумно следва да се движи около летвата от 45%. Явно прогресивното подоходно облагане не е достатъчно за установяването на потребните обществени и социални равновесия. Но то се явява прословутото необходимо, но не и достатъчно условие.
В настъпващите нови времена на правителствата ще им е все по-трудно, както в миналото, да тушират цикличното изостряне на социалната ситуация посредством трупане на задлъжнялост. Налагането на фискална дисциплина, макар и не в истеричните неолиберални форми на "фискален борд", а по-скоро на гъвкавото "симетрично реагиране" на конюнктурните колебания с амплитуди най-добре до +/- 6% от БВП, вече може да се приеме за опитно осмислено и оправдано. Ако в близко бъдеще може да бъде наложено също спазването на повечето от горепосочените допълнителни критерии, това дефинитивно би била решителна крачка към изграждането на по-добри от сегашните общества по света, а и у нас.
Развитието би трябвало да означава стабилно през годините увеличаване на абсолютното благосъстояние на всички членове на обществото. Не бива да се допуска по-нататъшно разтваряне на ножицата и съответно нарастването на понастоящем вече станалата безумна пропаст между богатство и бедност. Без адекватно програмиране и регулиране, без последователна, целенасочена обществено и национално отговорна политика визираният нов тип икономически и обществен прогрес е недостижим.