Предизвикателството „Съдебна власт“ пред България

Доц. Наталия Киселова


Най-променяната глава в Конституцията е „Съдебна власт“. Цели пет пъти – 2003, 2006, 2007, 2015 и 2023 г. Противно на учебникарското разбиране, че конституционните норми следва да са с висока степен на абстракция и да бъдат впоследствие подробно развити в закони. Изпълнителната и съдебната власт са правоприлагащи и тяхната регламентация в Основния закон по правило е доста пестелива. Вместо това станахме свидетели на все по-подробна и детайлна и често все по-конюнктурна конституционна уредба на третата власт. Градската десница въздигна конституционната ревизия в свое знаме и беше инициатор на промените през 2015 г. и 2023 г.
Сред по-скоро позитивните промени, които са свързани с организацията и дейността на съдебната власт, могат да бъдат посочени: установяването на функционалния имунитет на магистратите и на мандата на административните ръководители на органите на съдебната власт, основанията за освобождаване от длъжност на магистратите (2003 г.), включването на разследващата функция сред правомощията на Прокуратурата (2006 г.), категорично уточняване на ролята на Прокуратурата при оспорване на актове пред съд относно тяхната законосъобразност (2023 г.), възможностите за взаимодействие на органите на съдебната власт с Народното събрание (2007 г. и 2015 г.), изрично разписване на съществените правомощия на Висшия съдебен съвет и на основанията за прекратяване на мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет (2007 г.), установяването на Инспекторат към Висшия съдебен съвет и конкретизиране на неговите правомощия (2007 г. и 2015 г.), пряк избор на членовете на Висшия съдебен съвет от квотата на органите в системата на съдебната власт (съдии, прокурори и следователи, 2015 г.), изслушване и приемане от Народното събрание на годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор, внесени от Висшия съдебен съвет, за прилагане на закона и за дейността на съдилищата, Прокуратурата и разследващите органи (2006 г.).

Спорни са конституционните промени

относно ограничаване на компетентността на следствените органи при разследване на наказателните дела (2006 г.), правомощията на министъра на правосъдието (2006 г. и 2015 г.), разделяне на Висшия съдебен съвет на две колегии (2015 г.) и на два съвета (2023 г., обявено за противоконституционно), избиране на членовете на Висшия съдебен съвет (2015 г.) и на Инспектората към него (2007 г.) от Народното събрание с квалифицирано мнозинство от 2/3 от всички народни представители, ограничаване на правомощията на президента в назначаването на председателите на двете върховни съдилища и главния прокурор (2023 г., обявено за противоконституционно).   
Конституционната ревизия от 2023 г. и последващото произнасяне на конституционната юрисдикция върнаха стрелките на часовника с година назад, но загубихме ценно време, запази се статуквото и на хоризонта не се очертава развиделяване. Постигането на конституционно мнозинство (ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС) за промени в Основния закон, без да се отчита цената на подкрепата от ДПС, е причина два пъти да ходим на избори. През юни заради неуспешна ротация на премиерите, зад която се криеше отказ да се споделят кадрови решения с ДПС. В края на тази седмица, на 27 октомври, отиваме пак на избори, защото въпреки първоначалните намерения, ГЕРБ-СДС и ДПС не успяха да направят свое правителство.  
В подхода към правосъдната (неправилно е съдебната, защото не засяга само съда, а правосъдието въобще) реформа десницата в изминалото десетилетие слушаше само себе си. Почти всички промени, които конституционното мнозинство налагаше в 49-ото Народно събрание не целяха да укрепят независимостта на съда, а носиха неприкрития стремеж да конструират такива кадрови органи (за съдии и за прокурори и следователи), върху които остава съмнението за политическо влияние. Всъщност

дясната политика в правосъдието

цели още по-голяма концентрация на власт, извън легитимните конституционни институции.
Вместо да се съсредоточи върху обективно необходимите промени в Закона за съдебната власт („озаптяване“ на Прокуратурата чрез ограничаване на правомощията на прокурорите и на главния прокурор), тя се упражнява отново в самоцелна реторика.
Усилие в посока (ограничаване на прокуратурата в конституционните рамки) направи служебното правителство през 2022 г., като сезира Конституционния съд (к. д. №18/2022 г.) с искане за даване на задължително тълкуване на чл. 126, ал. 2 в частта „надзор за законност“ във връзка с чл. 127 от Конституцията на Република България [по следния въпрос: „Систематичното тълкуване на чл. 126, ал. 2 във връзка с чл. 127 от Конституцията на Република България допуска ли главният прокурор, осъществявайки надзор за законност върху дейността на прокурорите, да им възлага извършването на проверки за спазване на законността във всички сфери на управление и на всички административни нива?“], както и за установяване на противоконституционност на разпоредбата от Закона за съдебната власт [на чл. 145, ал. 1, т. 3 в частта относно думите „и действия“ и „и ревизии“ и т. 6 в частта относно думите „или друго закононарушение“ от Закона за съдебната власт като противоречаща на чл. 127, т. 5 от Конституцията на Република България].
В извадка от Становище по конституционното дело на съдиите проф. Янаки Стоилов и Соня Янкулова можем да видим синтезирано проблема: „Член 26 от Глава втора „Общ надзор“ от Закона за Прокуратурата, заварен от приетата през 1991 г. Конституция на Република България, посочва методите (способите) за установяване на правонарушения, чрез които Прокуратурата осъществява възложения й общ надзор. Приетият през 1994 г. първи Закон за съдебната власт в чл. 119, ал. 1 изброява правомощията, с които прокурорът изпълнява възложените му от закона функции, а тези правомощия са по същество идентични с правомощията, установени в отменения Закон за Прокуратурата, чрез които тя осъществява общия надзор за законност. Същите правомощия са почти буквално пренесени в чл. 145, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), приет през 2007 г. и допълнен през 2016 г. Незначителната промяна на законовата уредба в годините след 1991 г. заедно с исторически насложените професионални стереотипи обясняват защо редица действия на Прокуратурата напомнят практиката на общия надзор за законност, въпреки че Конституцията на Република България не предвижда такъв.“.

Видим е провалът на бившето конституционно мнозинство

и в т. нар. антикорупционно законодателство. През 2017 г. Парламентарната група на БСП предложи алтернативен законопроект на тогавашното усилие на ГЕРБ и присъдружни партии за кодифициран антикорупционен закон (в сила от началото на 2018 г.). Концентрацията на дейности и правомощия от пет закона в Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество я направи супер орган, който се видя, че може да бъде и бухалка за политически противници. Стъпили на проекта на БСП от 2017 г. (разследващи функции на служители на антикорупционния орган), ПП-ДБ взеха идеята за отделен орган и миналата година беше приет Законът за противодействие на корупцията. За съжаление, механичното разделяне на противодействието на корупцията от отнемането на незаконно придобитото имущество, но концентрирани в заварения и дискредитиран орган, запазиха статуквото вече цяла година. Въвеждането на квалифицирано мнозинство от 2/3 от всички народни представители при явно противоречие с Конституцията (юли 2024 г. Конституционният съд косвено потвърди това със свое Решение № 13) показа скритото намерение – ГЕРБ-СДС, ДПС и ПП-ДБ да пренесат мнозинството си и в други органи. Намеренията се провалиха и към момента завареният състав на старата КПКОНПИ може да изпълнява правомощия по два закона още дълго време. Предизборни бяха усилията на ПП-ДБ да съборят изпълняващия функции председател без отговор какво става след неговото освобождаване. Не беше повдигнат въобще въпросът за конфликта на интереси. Проблем, видим както в малката община, така и по високи държавни върхове.
Промените в Конституцията и антикорупционното законодателство са два пресни примера за мисленето на десницата на парче. Няма предлагане на правилни, устойчиви и дългосрочни законодателни решения. Този подход запази статуквото от 2020 г. насам. Така ГЕРБ продължава да управлява. „Домовата книга“ за кандидатите за министър-председател допълнително помага на десницата да управлява „служебно“, без да е спечелила доверието на гражданите.    
"БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА" се явява на предсрочните парламентарни избори с

предложения за конкретни решения:

- Възстановяване на върховенството на Конституцията в дейността на Народното събрание, като се спазват правилата на законодателния процес, вкл. Закона за нормативните актове;
- Отмяна на обърканата конституционна промяна относно формирането на служебно правителство;
- Промени в устройствения Закон за съдебната власт относно заличаване на усилията Прокуратурата да упражнява „общ надзор за законност“ върху всички държавни органи;
- Законови промени за гарантиране на функционална независимост на прокурорите от техните административни ръководители;
- Въвеждане на ефективна система за отговорност на главния прокурор;
- Ефективна защита на свидетелите;
- Въвеждане на лична имуществена отговорност на длъжностните лица, които нарушават основни права на гражданите;
- БСП отдавна се обявява срещу опитите за прехвърляне на държавни правомощия на частни арбитражи, които подхождат към гражданите като гладни хищници и осъществяват всъщност узаконен произвол. Въвеждане на регистър на арбитражите към министъра на правосъдието, изисквания за тяхното функциониране, проверка на актовете и законността на техните производства;
- Търсене на широка подкрепа в парламента за подобряване на процесуалните закони;
- След изборите "БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА" ще бъде двигател за широка обществена и професионална дискусия за евентуална необходимост от нов Наказателен кодекс.
Недостоверните диагнози за състоянието на публичните институции и тяхното функциониране, бягството от реалните проблеми доведоха българската държава до сериозна политическа и парламентарна криза. Ролята на БСП-Обединена левица е да предложи конкретни решения, които могат да ги преодолеят. Тези решения може да изглеждат малки стъпки, не биха могли да имат чудодейно въздействие, но отвоюването на държавата от статуквото трябва да започне.
Една справедлива България е възможна! Хора, гласувайте!