Правов ред или "политическа целесъобразност"

Милко БОЯДЖИЕВ*

Статутът на българския гражданин е формиращ държавността основен конституционен елемент. Поради това във върховния закон на страната е отделено особено внимание на  разпоредбите относно гражданството. Пояснено е, че условията и редът за неговото придобиване, запазване и загубване се определят със закон, който трябва да отразява системата от влезлите в сила международни договори. Непривеждането на вътрешните норми в съответствие с поетите задължения се счита за нарушение на международното право. Ето защо е уместно да се анализира и обсъди доколко действащият Закон за българското гражданство (ЗБГ) и практиките по неговото прилагане съответстват на тези изисквания.
От направени от сдружение "Хелзинкски наблюдател - България" сравнителни съпоставки е видно наличието на "бели петна" в разпоредбите на ЗБГ (в редакцията му от 30.04.2010 г.) спрямо принципите и нормите на международното право, както и подмяната на някои утвърдени в тях правни разпоредби с осъществяването на конюнктурна "политическа целесъобразност". Може определено да се твърди, че наличието на непълноти в ЗБГ и игнорирането на действащите регламенти

са налагани от определени външни сили чрез техните "лобита" у нас

- винаги във вреда на българския народ и държавност. 
Мотивите и тълкувателните становища в решенията на международните съдилища като източник на право повеляват осъществяването на определена съвкупност от действия и институции за осигуряване на това съответствие, непряко задължително за всяка страна. Основният съдебен орган на ООН - Международният съд в Хага, в Решение от 6 април 1955 г. обосновава

виждането за гражданството като правно отношение и като статус на личността

Неговата същност е определена еднозначно: "юридическа връзка, имаща за основание един социален факт на привързаност, на действителна солидарност на съществуване, на интереси и на чувства, свързани с реципрочност на права и задължения". Юридическата връзка на лицето следователно трябва да съвпада с ефективната му връзка с държавата. При това, т.22 на Обяснителния доклад към Европейската конвенция за гражданството (ЕКГ) обвързва пряко нейния чл.2 с решението на Хагския съд. Наложително е възприетият от упоменатия съд регламент да бъде отразен в Общите разпоредби на ЗБГ.
Съобразно прокламираните цели на ЕКГ - т.23 и т.24 на Разяснителния доклад по нея, както и според утвърдената световна практика, термините "гражданство" и "националност" са  синоними. Необходимо е това положение също да бъде отразено в Общите положения на ЗБГ. Уместно е тези два юридически термина да не се смесват или да подменят историко-демографското понятие "народност". Всеки гражданин на Република България е българин по националност! Наред с това, всеки българин по националност може да се идентифицира по определени обективни характеристики за лице от различен народностен (етнически) произход, без това да има някакви правни последици. Честото припокриване, смесване и размиване на тези понятия, както и отреченото от международното право "самоопределение" по етнически, полов или расов признак на отделни лица, общности и "малцинства"

се използват у нас за подривни политически цели

Десетилетия наред съвсем преднамерено се избягва нормативното уреждане на неотменното право на потомците на забягнали през турското робство в Бесарабия, Банат, Влашко и другаде, съхранили през вековете българската си народностна идентичност стотици хиляди наши сънародници да придобиват по закон "ex lege" (а не по "натурализация"!) българско гражданство. Във влезлите в сила на 30.04.2010 г. изменения на ЗБГ няма принципни допълнения в тази насока. Същото се отнася до нашите сънародници, принадлежащи към признати с действащи международни договори български малцинства, останали след Освобождението на България в границите на съседни нам държави. "Политическата целесъобразност" на бездействието на управляващите проличава от неприкритите внушения (стенограма на МС от 4.11.2009 г.) за последици "със сериозен междуинституционален, чисто правен и междудържавен характер", за "дипломатически проблеми", "незасягане суверенитета на други държави" чрез спазване "правилото за самоограничение" в отношенията ни с други държави и страните членки на Европейския съюз! Но принципното решение на този съдбовен демографски, социален, политически, културен, икономически и правен проблем би следвало да намери място в Глава втора на ЗБГ с примерно следното допълнение: "Българско гражданство по произход може да придобие пребиваващо постоянно в друга държава лице, както и неговите потомци, които вследствие превратностите на европейската история са останали чужди поданици или граждани, но са съхранили елементите на народностна идентичност: българския си корен, традиции, език, култура, както и социална привързаност и солидарност със своя народ и държавата ни".
Европейската конвенция за намаляване случаите на множествено гражданство от 1963 г. е ратифицирана от повечето държави членки на Европейския съюз, а се зачита и от другите страни на Стария континент. Конвенцията изисква при придобиване на гражданство по натурализация, избор или възстановяване загубването на предишното гражданство на заинтересованото лице. С оглед по-нататъшното развитие и утвърждаване интеграцията на държавите членки на ЕС въз основа на общото  културно, религиозно и хуманитарно наследство на Европа, сега вече не се налага освобождаване от предишно гражданство при придобиване гражданство на държава членка на ЕС, ако за това има сключен двустранен договор, с който на реципрочна основа е уредено запазване предишното - респ. на българското, гражданство от приемащата страна. Тази разпоредба не би трябвло да се прилага спрямо български гражданин, който притежава гражданство на държава нечленка на ЕС, и тази практика е широко разпространена в рамките на общността. Със създаването на съответна норма в ЗБГ ще се допринесе за

укрепване интеграционните отношения с другите държави

членки, за запазване родовите връзки с нашите сънародници в чужбина, което е от общ интерес. В нашата юриспруденция съществува определена приемственост по въпросите на гражданството, която се съчетава с европейските правни стандарти. Според чл.54 на Търновската конституция, за отказ от него се счита приемането на чуждо поданство на каквото и да е основание. Множественото гражданство, извън границите на ЕС, се приема за неуместно, предизвикващо трудности в междудържавните отношения. Когато интересите на две държави се различават, а политиките им се противопоставят, трудно би могло едно лице с гражданство на едната и на другата държава да служи едновременно на два противоположни интереса. Ето защо ЕКГ утвърждава, че тя не се явява пречка за прилагане на договори и спогодби за намаляване случаите на множествено гражданство.
Европейските правни стандарти за статута на гражданите включват разпоредби относно загубването на гражданство по инициатива на държавата или по инициатива на лицето, както и последствията, които би трябвало да бъдат отразени в националното законодателство при придобиване или притежаване на друго гражданство. В съответствие с чл.7 на ЕКГ е необходимо в Глава трета на ЗБГ да се впише примерно следната уредба: "Българско гражданство се загубва по закон (ex lege) в случаите на:
а) придобиване по свободен избор гражданство на държава, която не е членка на ЕС;
б) придобиване българско гражданство въз основа на невярна информация или укриване на материален факт. Ако придобиването на българско гражданство е в резултат на осъдително поведение, се счита, че самият акт на придобиване е невалиден и недействителен, а заинтересованото лице никога не е било  български гражданин;
в) доброволна служба на притежаващо българско гражданство лице в чуждестранни въоръжени сили или специални служби. Не се счита за служило в чуждестранни въоръжени сили лице, което преди придобиването на българско гражданство е било на служба във въоръжените сили на страната, на която е било гражданин. Доброволната военна служба в друга държава, съгласно двустранен или многостранен договор, по който Република България е страна, не се счита за служба в чуждестранни въоръжени сили;
г) поведение на притежаващо и друго гражданство лице, нанасящо сериозен ущърб на жизнените интереси на българската държава, като национално предателство, съзнателна дейност в полза на чужди стратегически домогвания, сепаратизъм, тероризъм и други подобни прояви - без закононарушения от общ характер, колкото те и да са тежки;
д) липса на действителна връзка с Република България от притежаващ и друго гражданство българин, който постоянно пребивава в чужбина. Доказателство за действителна връзка е отсъствието на регистрация за постоянно местоживеене в Република България, непредставяне на искане за издаване на български документи за самоличност, липса на социална привързаност и солидарност, отсъствие на интереси, свързани с реципрочност на права и задължения към българската държава."
В съответсвие с чл. 8 на ЕКГ, загубата на българско гражданство по инициатива на притежаващо и друго гражданство и постоянно живеещо в чужбина лице би могло да се изяви чрез мълчалив отказ или декларативно. Те се демонстрират чрез липса на социална привързаност и действителна солидарност на съществуване в рамките на българската нация, както и от отсъствие на чувства и интереси, свързани с реципрочност на права и задължения към българската държава.
При наличието на "бели петна" в националното ни законодателство не е трудно да се намерят примери на "политическа целесъобразност" със "запазване" на българското гражданство на

изселилите се по своя инициатива, идентифицирали чужд етнически произход

и свободно избрали друго гражданство лица.
Няма международни стандарти,  европейски конвенции, двустранни договорености, разпоредбите на Конституцията или националното ни законодателство, които биха могли да оправдаят продължаващите през целия преходен период деяния. 
Несъвършенствата в съществуващия ЗБГ и неговото приложение се дължат на

продължаващата корупция в средния ешелон на министерствата

- чиновници, които са се занимавали с въпросите на гражданството и са участвали в корумпираната схема, не са "мръднати" и досега. Защото са създадени корупционни условия, от които се ползват и поделят суми не само дребни посредници и чиновници, а и изтъкнати политици и държавници. Просто - това е истината. 

* Авторът е председател на Сдружение "Хелзинкски наблюдател - България"