Право при разпад

Вече десет дни моя близка е в сериозен духовен и физически срив. Причината за нейното състояние се оказа едно безумие на уж стабилната ни банкова система, която, пак "уж", преминавала безпроблемно всички там стрес тестове и прочее. Та отива жената с известни трудности до банкомат и прави опит да изтегли постъпилата сума от поредната й "впечатляваща" пенсия. И за нейна изненада апаратът отчита прихващането на сумата, а от процепа за парите не излиза нищо. Потърпевшата с усилия отива до банката, от която е издадена картата, и там наистина констатират, че има проблем не в клиента, а в техниката. До три работни дни щели да оправят работата собствениците на банкомата. Да, ама не става така. При повторната проверка в същата банка пенсионираната архитектка с учудване разбира, че процедурата можело да бъде бърза, но и да се проточи с месец и повече, например. Това, впрочем, не било прецедент, разбирам от друг посветен източник. Той ме светна, че номерът "имаш нещо - получаваш нищо" се случвал най-вече със старите банкомати. Тези устройства работели и по два пъти по-дълго от допустимия от производителите срок, а при това и системите им били остарели и "забивали".
Ами виновни ли са затова клиентите? И има ли нещо по-жестоко от това да посегнеш на по принцип оскъдните парици на хората поради нехайство? Да, думата е посегнеш, защото многолюдната пенсионерска армия у нас живее от пенсия до пенсия и дори временното отнемане на тези средства за мнозина означава безкрайно унижение и психофизически тормоз. Та, уважаеми, сменете си банкоматите. Нали се биете в гърдите, че сте напълно капитализирани и "здрави". Ама то здрав на болен не вярва, както и богат на беден. Разпад!
    Имаше една хубава песен на една прекрасна българска певица, в която поантата беше, че не всичко е пари. Да, не всичко беше пари, но в едно друго време. Когато не клечахме пред кабинетите на личните лекари, за да се молим за направления за специалист. Тогава, в така обругаваното време, имаше и безплатна профилактика, и изследвания, и санаториуми, и всичко за човека със страдания. А сега, ако те пуснат, не дай Боже, по пързалката на здравната система с нещо по-сериозно, започва голямото плащане. На целия ни хал, но в пълна хармония с разпада се подготвя, разбираме, допълнително заплащане за здравни услуги. С една дума, регламентиране на порочната практика за пари на ръка, за да ти свършат работата докторите, които в мнозинството си са наистина отлично квалифицирани. Тоест, за източването на касата от болнични ръководители с "мениджърски" усет, виновни са пак пациентите. Те трябва да плащат загубите. Ами къде е държавата? Спрете мощните течове за простотии и глупава парадност, въведете по-справедливо данъчно облагане, обявете истинска война на корупцията, ограничете дейността на дребните и едрите спекуланти и насочете средства за облекчаване на неотложните проблеми за обществото. Повишете най-после драстично заплащането на лекарите и медицинския персонал, на учителите и служителите в органите за сигурност, защото едните дават живот, другите бъдеще, а третите относително спокойствие в много тревожното ни време. Това са трите най-важни стълба, на които трябва да се опре активно рушащата се държава, абдикирала пред стари и нови акули в енергетиката и всичко, което носи много пари за малцина обогатили се хитреци. И едва тогава да се започне поетапно възстановяването на Отечеството, което няма да е лесно и бързо след извършения погром през последните години, а и във времето назад от псевдодемократи, лъжепатриоти и откровени мошеници.
    Да говорим днес за това, което са ни направили управляващите през последните години, е просто излишно. Повече от виден е провалът, за да го обсъждаме в детайли с предимно мрачните му краски. Дори в кварталните бакалии вече говорят за предстоящи избори. И мечтаят за достойни управници, които най-сетне няма да пъхат подло милиони в собствените си джобове, а ще работят единствено и само за обществения интерес. Някои ще възразят, че това е пълна утопия, защото цялата ни система е изградена върху корупционни и взаимозависими схеми и връзки. Трудно е да се възрази аргументирано на подобни разсъждения. Но не е ли това и допълнителен стимул да се направи дълбок хирургичен разрез и извади тумора от тежко боледуващото тяло на България? Защото очакванията за тотална промяна в общата ни Родина са все по-опасно големи. А това намалява ресурса от търпение на мнозинството от отрудени хора, които насочват надеждите си към нов управленски екип, с нов морал и реалистична ВИЗИЯ за възстановяване от разпада. Та очевидно неизбежните носители на тежката отговорност за държавните дела няма да имат право на грешка. Ще възрази ли някой, че с некадърници по върховете и позорно примиренчество по низините я докарахме до критични предели за функционирането на държавата? Затова вече мислете предизборно.