16 Ноември 2024събота19:49 ч.

На фокус

Правата на суверена - в зоната на здрача

Прозрачност има не когато може да се гледа през нещо, а когато е възможно да се види всичко

/ брой: 164

автор:Славчо Кънчев

visibility 1800

В своето съчинение "Френски дела" Хайнрих Хайне пише: "След като децемвирите (decem-vir (лат.) - член на централен административен орган в древен Рим, състоящ се от десет члена) опозориха сборника от закони, възприет от тях от Гърция, посредством закона за клеветата, стана ясно, че те имат намерение да унищожат свободата и да направят своя децемвират постоянен. По същия начин, по който Октавий (син на Юлий Цезар) четиристотин години по-късно възкреси този закон на децемвирите против писаното и устното слово и добави още параграф за Lex Julia (дъщеря на Цезар) laesae majestatis (Закон за оскърбление на величеството Юлия - б.а.), то може да се каже, че римската свобода се е оказала пред последния си дъх".

Две хиляди години по-късно

древната процедура за ограничаване на свободата на словото отново е задействана. Предложена е поправка в Наказателния ни кодекс, съгласно която: "Който разпространява заблуждаваща или невярна информация или други сведения (подчертаването - на автора) за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване смут и страх в населението, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години".
Понятието "други сведения" несъмнено е в такава степен непрецизирано, че е по-разтегливо от "дъвката на нашето детство "Идеал".
Бързам да напиша тази статия, преди влизането на новия член на НК, в която изнасям пред читателите на вестник ДУМА някои "други сведения" за банковата система у нас, в сравнение с тази по света. Сведения, които е напълно вероятно да посеят не само смут, и то немалък у българското гражданство, но и никак не е изключено да стартират определени действия. Мотивирани от следващите "други сведения".
И така, нека да поразгледаме малко по-подробно банковата система в Съединените щати. В нашия нов "Голям брат", чиито представители при по-кратките си или дори и при по-продължителните си воаяжи в България пропуснаха - съзнателно или не - да ни запознаят как функционират американските банки.
Най-забележителното в цялата тази информация, необлъчила с тон magister dixit, тоест "учителят каза", българското население е, че във всички щати банките са подчинени на местното законодателство. Ха, че то и тук уж е същото, веднага би възкликнал скептично настроеният читател.
Да, но годината е 2005-а. Осми ноември. Първият вторник след първия понеделник на месеца, когато в отделните щати се провеждат избори и референдуми, ако има насрочени допитвания до гласоподавателите. Точно в този ден в щата Тексас е насрочен и референдум по въпроса за премахване на тавана върху лихвата по търговските кредити. Няма лапсус - правилно е сведението от графата "други". В този американски щат таваните на търговските кредити, отпуснати на фирми, се определят по законодателен път.
В Съединените щати още три щата лимитират лихвите на банковите заеми, като това не се отнася до потребителските кредити. Конституцията на щата Тексас дава възможност на законодателната власт в щата да определя максималните нива на лихвите. Като лихва над 10% се счита за лихварство. (Бон шанс, че тук не е Тексас! - въздъхват с облекчение българските банкери.)
Предложената през 2005 г. за гласуване поправка щ5 в конституцията на Тексас, заради чието одобрение или отхвърляне беше свикан референдумът, предвиждаше да се премахне таванът на лихвата за търговски заеми над 7 млн.щ. долара. Беше наложително да се проведе референдум, понеже във всички американски щати, с изключение на Делауеър, промените в щатската конституция могат да бъдат направени

единствено чрез щатски референдум

За разлика от България, където суверенът не си е извоювал правото само той да приема или променя основния закон. Естествено, чрез своите лобита регионалната банкова общност в Тексас енергично пропагандираше отпадането на лихвения таван. Като се кълнеше до самозабрава, че тогава върху икономиката на Тексас би се изсипала манна небесна. Тексаските банки считаха, че техните банкови институции са дискриминирани, а следователно - и ощетени, в сравнение с банките, нерегистрирани в щата и съответно незасегнати от ограниченията. След евентуалното отпадане на лихвения таван като следствие от референдума, тексаските банки биха имали възможността да отпускат големи заеми - над 7 млн.щ. долара, при договаряне на лихвата. А също и да заявяват претенции за получаване на дялово участие във финансирания от тях бизнес. Което би им осигурило допълнителни приходи.
За огромно съжаление на тексаските банкери избирателите, в своето мнозинство, отхвърлиха предложената поправка в основния закон на техния щат. Водени от прочутия американски "common sence" - здравия разум, че по-високата цена на отпусканите заеми за търговски цели, тоест увеличаването на кредитната лихва, би се явило съществена спънка за стартирането, разширяването или изобщо развитието на бизнеса.
Мощното банкерско лоби в щата Тексас тогава претърпява поражение. Поради една-единствена причина: въпросът е поставен за решаване от всички гласоподаватели. И ако заинтересованите кръгове - в случая банкерите, биха могли чрез нерегламентирано финансово стимулиране, наричано още и "корупция", извън погледа на суверена, да договорят с едно ограничено на брой законодателно тяло, приемането на благоприятна за тях нормативна уредба, то не така стои въпросът при един референдум.
Макар че и в тази ситуация лобистките групи, заплатени от заинтересованите от определен изход от референдума, се стараят да повлияят в дадена посока върху настроенията на гласоподавателите, то при публичното излагане на различните становища, е много по-трудно да бъдат заблудени избирателите чия позиция от чий интерес произхожда. Пък и несъмнено не е възможно да бъде подкупен целият електорат.
Всъщност и банковата сфера, както и всяка друга област на обществения живот, зависи от    

формата на управление на държавата

Дали тя е представителна демокрация, където реалната власт се намира у едно малцинство, или функционира хибридният вариант на демокрацията. Който представлява съчетаването на пряката и представителната демокрация.
Доминиращата философия на социалния живот неминуемо се легитимира първо в конституцията на която и да е държава. Дали този основен закон да бъде приеман и променян само чрез гласовете на едно - макар и по презумпция представително малцинство, образуващо съответния законодателен орган, или единствено чрез пряко волеизлияние на народа-суверен.
Още при създаването на САЩ Джеймс Медисън (американски държавен и политически деец (1751-1836 г.), президент на САЩ (1809-1817 г.) излага републиканската концепция: "Тъй като народът е легитимният източник на властта и от него произтича конституционното устройство... напълно съзвучно с републиканската теория е връщането към същия първоизточник при възникване на необходимост от разширяване, намаляване или промяна на пълномощията на държавното управление" (The Federalist Papers, 1788).
За да бъде участието на суверена рационално и с позитивен резултат, е необходимо обаче той

да бъде изчерпателно информиран

относно същността на проблема, в чието решаване би взел участие чрез механизма на пряката демокрация. Която би трябвало да е приложима в цялата сфера на обществения живот. А не както е понастоящем положението в България, съгласно чл.9, ал.3 и ал.4 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
Действащата сега нормативна уредба изключва от възможната проблематика на националния референдум както размера на данъците, таксите и трудовите и осигурителните плащания и вноски, също и цялостния размер, както и разпределението по отделни пера на приходната, така и на разходната част на държавния бюджет. Всъщност публичните финанси са най-голямото законно табу за обсъждане по време на национални референдуми, след самата "кощунствена" идея за референдума промяна на конституцията.
Ала демокрацията не би могла да функционира пълноценно в интерес на суверена - съвременната история на България от двадесет и пет години насам категорично го потвърждава, - ако само се изявява в ролята на своего рода "социална газела", която демонстрира единствено дълги междумандатни скокове. От деня на изборите до следващото им настъпване.
Ето кое прави възможно определянето на лихвите единствено по волята на банковите "отци", така и прокарването на поправка в Наказателния кодекс, която превръща банковата сфера в "bank majestatis" (банково величие). И това "банково величие" извършва непрекъснато - чрез напълно независимо, освен от самото него, определяне на размера на лихвите, както и на множеството банкови такси - един непрекъснат Experimentum in anima vili, както са казвали древните римляни - "експеримент с пренебрежително отношение към интересите на лицата, които са засегнати от него".

*Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.
 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1133

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1119

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1128

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1196

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1106

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1183

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1043

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1176

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1135

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1127

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1069

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ