Политическите митове на прехода

Светла Василева

Когато рухват световете; когато ценности и смисли, съществували в съзнанието като стълб на битието, потъпкани потъват в пепелта на времето; когато бъдещето става настояще, а миналото ражда съмнения за прегрешения, терзания и обвинения; когато символи и знаци, давали ни сигурност, умират пред очите ни, а идващото Ново се сменя с бързина, която умът отказва да приеме; когато безсъзнателните страхове, надежди и очаквания вземат връх, тогава...
В "промеждутъка на времето", в полето между рационалното и ирационалното се появяват митовете, за да подредят, макар и временно, препускащия калейдоскопичен свят, загубил дълбочина и истинност, да го спрат и върнат усещането за цялост и безспорност.
Мислейки политиката като рационална форма за използване на ирационалната същност на масите, политическите митове, създадени по план и също така по план разпространени и внушени, сякаш са идеалното средство за

контрол над големи групи хора

както и на всеки един от нас. Възникнали в  PR щабове, те са неуязвими и нечувствителни към рационални аргументи, с амбиция да обяснят в еднаква степен минало, настояще и бъдеще. Ние не можем да ги разрушим, но защо да не се опитаме да ги разберем?
Връхлетелият ни Преход, с претенция да пренареди света, тества границите на възможностите ни, чак до ръба на тънката взривоопасна линия на разпад на обществото. Политическите митове изиграха роля на защитен механизъм и феномен, възникнал в отговор на непреодолими за културата ни противоречия, просъществувал, докато същите са налице (по Клод Леви-Строс).
Кои бяха и са политическите митове на Прехода, които "възстановиха" целостта на нашия разпадащ се свят, превърнали се в новите ни истини, а възможно и в поредните заблуди?


Митът за "мирния преход"

Този мит се появява в самото начало на промените, още когато същите са разказвани като приказка с предизвестен успешен край. Да, формално и на повърхността Преходът бе "мирен". От нашата пряка агресия пострадаха сгради и материални символи на тоталитарната власт. Зад фасадата на мира обаче нещата стояха различно. За 22 години ние станахме свидетели на над 160 убийства, публични и показни - в т.ч. на бивш премиер на страната (А. Луканов), на действащи банкер (Е. Кюлев), на прокурор от ВКП (Н. Колев), на кмет (Я.Янков - Елин Пелин) и общински съветници (Сл. Славов - гр. Елена, Д. Янков - Несебър) - отзвук от скрити битки за доминиране в обществото или задкулисно завземане и преразпределяне на икономически ресурс.   
"Мирно" бяха "убивани" националното селско стопанство, индустрията, жп и авиотранспорта, комуникациите, социалните системи, образованието.  "Мирно" се разделихме със социални придобивки и гарантирани права, "мирно" загубихме ориентация за изграждане на ценностни йерархии, но пък се сдобихме с въоръжена "армия" охранители, превъзхождаща по численост войската и полицията, взети заедно!
Ако обаче мислим "мира" не само като отсъствие на война, а по-скоро като наличие на справедливост, то митът за "мирния преход" вече има своята плоча в гробището на мъртвите митове. Масовите очаквания за възстановяване на историческа, икономическа, социална и всякакъв вид справедливост в продължение на 22 години бяха подложени на огромно изпитание, за да катастрофират фатално в днешната безпощадна обществена реалност.


Митът за Комуниста, Ченгето и ДС

Все още жив, изключително траен и експлоатиран мит. Мост между случването и неслучването, гарант за целостта на нашия свят на преход от авторитарен тоталитаризъм към демокрация. Универсален виновник за катастрофата на очакванията и нагласите, концентриращ в себе си върховното Зло. Началото и Краят. Всемогъщ. Всепроникващ. Всесилен. Появил се в първите години на прехода като мит за Комуниста, постепенно прелял в мит за Ченгето и ДС. Прекрасно оправдание за управленско безсилие, липса на умения и компетентност, недалновидност, отсъствие на воля или наличие на страх от реформи в полза на обществото, както и прикритие на таен групов, кастов, олигархичен или личен интерес. Чудесен "жертвен козел", предпазен клапан за изпускане на парата, натрупана в системата на общественото недоволство.
 В действителност все още са налице критично много обвързаности и зависимости на хора, присъстващи на възлови позиции в днешния ни свят, чиято енергия е генерирана в тъмната страна на миналото, т.е. митът черпи силата си от реалността. Едновременно с това обаче не липсват и вероятно ще се увеличава броят на онези, които умело го използват, отклонявайки вниманието от себе си, действайки в ущърб на обществото, водени от егоистични интереси и обикновена човешка алчност. 
Митът за Комуниста все още е толкова жив, така безотказно действащ, че както е тръгнало, нищо чудно и в следващите 20 години да не излезе от употреба. 

Митът за социализма

Колкото повече се отдалечаваме във времето от годините на тоталитарната утопия и колкото пропастта между надеждите и очакванията от промените става по-голяма, толкова "социализмът" се "съживява" като нещо хубаво, в което имаше работа за всички, здравеопазването и образованието бяха масово достъпни, животът бе предвидим и сигурен, макар и несвободен, а обществото бе почти социално еднородно.
Тежкият и сбъркан преход, станал под знака на голям компромис и някак зад гърба на хората, ролята им на статисти във водовъртежа на събитията, преобърнали уредения им свят, неудовлетвореността и себепреценката за себе си като за губещи от наложеното Ново, провокира носталгични настроения и подхранва мита. Има и друго. Целенасоченото потискане и неглижиране на ценността на "свободата", разбирана като смелост, отговорност, способност за избор, отстояване на позиция и на собственото "аз", свобода на стопанската инициатива, на изразяването, пътуването и паралелното поощряване на конформизма и скриването зад анонимното "Ние", Партията, Държавата, е факт с дългогодишна история, свидетелстващ за осакатена демократична култура, за чиято промяна очевидно е необходимо още историческо време.

Митът за Европа и ЕС

Целеполагащ мит за периода на Прехода, обединяващ и мотивиращ усилията, притъпяващ неудобствата на ежедневието. Клубът на богатите бе нужен като легитимиращ ни пред света в ново качество, като гарант и допълнителен стимул за модернизирането ни. Европа получи вълшебни качества едновременно на наблюдаваща, помагаща, знаеща кое е правилно и кое не е, поощряваща и санкционираща. Всемогъществото на ЕС бе така хиперболизирано, че разочаровани от реалността на неслучването, ние прехвърлихме надеждите си за налагане на правила и справедлив ред в държавата на нея - "Европа ще ни оправи". Днес, колкото и да е болезнено неприятно да го осъзнаваме, вече трябва да сме наясно, че Европа няма да свърши онова, което трябва да свършим само и единствено ние, българите. 

Митът за демокрацията

Един разколебан мит поради наложения модел на фасадна (бутафорна) демокрация, в който официалните легитимни държавни и общински структури до голяма степен са подвластни, ръководени и обслужващи скрит групов, частен, олигархичен интерес в ущърб на обществения. Демокрацията бе напазарувана, така както се пазарува вота на суверена. Тя стана зависима от нормата на парите, неглижирайки нормата на правото, а нейната първа жертва бе Справедливостта, оставена на ниво идеал и добро пожелание.

Митът за пазара

Разколебан мит. Наложеното разбиране за могъществото на свободния пазар, способността му да се саморегулира, катастрофира в българската икономическа действителност, изобилстваща от лицензионни, разрешителни, регистрационни и всякакъв вид ограничителни режими, псевдо открити процедури за обществени поръчки, несанкционирано тайно картелиране, липса на прости, ясни и достъпни процедури за защита на потребителите от монополите.

Митът за равния старт и приватизацията

Абсолютно катастрофирал мит. Възниква в самото начало на прехода като обещание за справедливо ново начало за всеки. Успял да концентрира надежди и очаквания, постепенно загива, удавен в скандални касови приватизационни сделки (процедурата на 94% от тях е "преговори с потенциален купувач", останалите 6% - открит търг!), краха на масовата приватизация, РМД и т.н.

Митът за силната (здравата) ръка

 Периодично появяващ се в публичното пространство мит, черпещ силата си от дефицита на справедливост, вялото правораздаване, неравнопоставеност пред законите, както и от това, че жадуваните "демокрация" и "свободен пазар", изродени в ерзац форми - "фасадна демокрация", "псевдопазар", се обърнаха срещу гражданите. Осъзнали се в капана на "хартиените права" и "хартиената свобода", бездушието и анонимната (без)отговорност на институциите, без особени възможности да променят ситуацията, хората са склонни да жертват хартиените придобивки в името на елементарна справедливост, сигурност и ред. 

Митът за Царя

Умело експлоатиран мит, добре преценен във времето. Обещанията за "нов морал в политиката" и за 800 дни, които разтърсващо ще преобърнат живота ни в по-добра посока, донесоха изборна победа. После реалността, с безпощадното си свойство да отрезвява, върна нещата на мястото им. "Новият морал" не се състоя, а поредицата скандали около реституирани имоти помрачиха славата на мита.

Митът за Бойко

Мит, който се роди и разви пред очите ни он-лайн, в буквален и преносен смисъл. Харизматичната фигура на Борисов, афишираната решителност, простият изказ, демонстративно декларираната воля за борба с корупцията, внушавани всекидневно от медиите, омаяха избирателите, които, разочаровани от управлението на тройната коалиция (БСП, ДПС, НДСВ), пренебрегнаха миналото му и заложиха на "твърдата ръка" на генерала. След време, когато образът на страстен борец с корупцията бе опроверган и изчерпан, маската бе сменена с тази на строител - на зали, магистрали и прочие "творби" от бетон. Всичко това на фона на смайващи доктрини ("картоф", "овчар", "дюнер"), трагична напоследователност в действията и отсъствие дори на намек за визия по проблеми като бедност, безработица, сегрегирани общества и прочие. Колкото по-дълго е във вихъра на властовия връх, толкова заплахата от демитологизиране нараства. А публичните освирквания вече започнаха..
Дано не се окаже прав Адам Михник, че най-страшното на комунизма е онова, което идва след него...
Митът за... Шенген, еврозоната, "дъното на Прехода", "излизане от кризата", "фискалната стабилност", поредния Спасител. Има ли значение за кого или за какво.     
За съвременните политици не е тайна, че днес много по-лесно се управлява чрез силата на въображението, отколкото с физическа сила (Е. Касирер) и те умело се възползват от това. Ние ставаме жертви на митовете, без особена съпротива. В един миг се оказваме победени и покорени, преди да осъзнаем какво се случва, и е само въпрос на време и PR технологии нашите действия да бъдат насочени в определена посока. Докога ли обаче?