Пир на злото

Колкото и да е одиозно това, което се случи в Париж, като пир на злото в антропологически смисъл и в човешки план, колкото и трогателна да е тази съпричастност на човечеството с френските жертви, все пак не трябва да забравяме, че имаше много по-големи страдания и убийства по другите части на планетата. Един живот на французин, колкото и значим да е той, струва колкото един живот в Либия, в Ирак, в Нова Зеландия или в Сенегал. Според мен обаче едно остана неясно - какъв е произходът и източникът на съвременния тероризъм. Обикновените хора по проста елементарна логика се питат, след като всички - от Австралия до Мексико и от Норвегия до Португалия, са обединени в мнението, че "Ислямска държава" е злото, как е възможно тя да съществува, да е агресивна, да търгува и да употребява такива средства на насилие. Всички с основание скърбят, но никой не казва причината. Една добра политика не решава вече възникнали проблеми, тя ги предотвратява, като осъзнае причините. Никой не казва как се забърка тази каша, откъде е могъществото на "Ислямска държава" и защо целият цивилизован свят им позволява да рушат паметници на културата и да убиват хора в центъра на Париж. А причината е, че преди това беше употребена друга агресия и една световна сила помогна на "Ислямска държава" да се роди и да съществува.
Другата страна на въпроса е, че все пак тероризмът е част от конфликтите на този свят. Дали те се наричани терор, революция и съпротива, това е неравенство, което не може да се обясни само с цивилизационни разлики. На един арабски шейх, петролен магнат, са му много по-близки Париж и Лондон, отколкото феллахите и бачкаторите, които му изкарват парите. Така че тези междуцивилизационни и религиозни стълкновения, които са реални и опасни, няма да доведат до апокалиптичен транс и до края на Европа, както всички повтарят. Модерна Европа е създадена от взаимодействието между античното наследство на гърци и римляни и варварите. Но основният проблем си остава друг: разделението бедни - богати. Може да има фанатици, които вярват, че на небето ги чакат 10 хиляди девици и злато и сребро, но бедността е източник на жестокост. Когато насилието като социална съдба става всекидневие, ти ставаш също несправедлив и жесток. В крайна сметка Френската революция поражда повече жестокост от тази, която е била, но тя е причинена от несправедливост.
 В същите тези дни на ужасяващо насилие, при което, общо взето, забелязваме сближаване в света, как се прояви нашият президент? Наричат го "ястреб" - не, това е просто една не на място демонстрация на яростна русофобия. Русофобията днес е тест за благонадеждност. Дори русофилите се срамуват да казват, че са такива. Най ме вбесява това, че хора като примерно Огнян Минчев казват, че ние ценим руската култура - щото без неговата оценка световната репутация на руската култура ще рухне. Тази фарисейска идея иска да ни внуши, че русофобията не е омраза към култура. А фактически такива като мен, които станаха "червени" след 1989 г., станаха и русофили след 1989 г. Защото българската идея постоянно да търсим враг най-ярко се възпроизведе от нас, които бяхме смятани за най-големите русофили до тогава. Бжежински даваше като пример за съветизация, която тогава си беше чиста русофилия, България, а не някой друг. Така че тук става дума за нещо, което не чисти нашия имидж пред очите на света, дори пред тези, които смятат, че в момента сме им полезни. Тези, които ни тласкат срещу Русия, тайно ни презират.    
Една такава не на място демонстрация беше и поканата към Вселенския патриарх - все в същите дни. Той бе поканен, той бе приет, той се държа агресивно. Ако тръгнем по неговата логика - да им върнем отнетите ценности, това означава три четвърти от музеите, Прадо в Мадрид и Лувъра в Париж, да бъдат изпразнени. Розетският камък, благодарение на който французинът Шамполион разчита египетското писмо, фактически е заграбен от Наполеон, след което Англия побеждава по море Франция, отнема този камък и той дълго време стоеше в центъра на Британския музей. На никого от французите не му е хрумнало да каже: дайте си ни Розетския камък.
Но нещата са по-дълбоки. Вартоломей обяви за сатанинско дело самостоятелността на българската църква. А една от причините християнството в България да бъде не толкова престижно като философия, като култура, е това, че дълги години в нашето минало Христовата изповед е произнасяна на гръцки език. Така че тази агресия на Вартоломей, това лепене на етикети, естествено възмути всички. Но в същото време не може да кажеш: Дайте ми Солун, ето ви реликвите. Това сериозно ли е? Не трябваше председателят на БАН да кани Вартоломей и да създава цялата тази ситуация. Тук се създава едно отчаяно търсене на събития и на герои, каквито засега поне няма.