16 Ноември 2024събота15:13 ч.

На фокус

Перфидно лицемерие

Как така президент, премиер и депутат у нас имат по-голяма заплата от колегите си по света?

/ брой: 59

автор:Славчо Кънчев

visibility 2982

Славчо КЪНЧЕВ*


"Няма друго жизнено общество освен това, което се оживява от неравенството и несправедливостта."

Пол Клодел (1868-1955 г.) - френски дипломат, поет и драматург

Твърде много е писано за корупцията на лицата, опериращи с големи властови ресурси, включително при разпределението на значителни средства от държавния бюджет. Но страшното, катастрофалното, трагичното, циничното и, естествено, лицемерното в поведенческия стереотип на управляващото малцинство (спрямо общия брой на гражданите) в България, е умелото узаконяване на приходи във вид на свръхнадути заплати, сравнени с добрите международни практики.

Възнаграждението на българския президент в момента е по-високо от това на полския държавен глава. И то при Брутен вътрешен продукт на Полша надминаващ над 15 пъти българския БВП, и с население над 38 млн. души - над 5 пъти повече от българското. Също и БВП на глава от населението е повече от два пъти над българския показател. В Полша съотношението между годишното възнаграждение на държавния глава в размер на 70 хил. щат. долара и най-ниската годишна заплата там (9,4 хил. долара). е 7,4 към 1.

Още примери: в Сърбия президентът получава 14,9 хил. щат. дол. - това е 4,1 пъти повече от най-ниската заплата там. В САЩ съотношението между годишното възнаграждение на президента (400 хил. щат. дол.) и най-ниската годишна заплата в държавна администрация (30,2 хил. щат. дол.) е 13,2 към 1.

Годишната заплата на президента на нашата северна съседка в размер на 61 296 щат. долара е с 28 704 щат. дол. по-ниска от тази на българския държавен глава, въпреки значително по-големия БВП (676,9 млрд. щат. дол. за 2022 г.) и около три пъти по-многочисленото население на Румъния (18 519 899 души).

А как е у нас?

В България съотношението между заплатата на президента в размер над 79 хил. щат. долара годишно и минималната годишна заплата в държавния сектор (към 4300 щат. долара) достига 20 към 1. Подобно е и съотношението на заплатата на министър-председателя.

Най-фрапиращият случай с държавни заплати в България е в държавната банка за развитие, където за шефовете достигаха 60 хил. лв. месечно или към 390 хил. щат. долара годишно.

По последните достъпни данни от 2014 г., управителят (гуверньорът) на БНБ е получил годишно възнаграждение, заедно с бонусите, в размер на 201 хил. щат. долара. Същата година председателката на управителния съвет на Федералния резерв в САЩ Джанет Йелън (понастоящем министър на финансите) е получила годишна заплата 200 700 щат. долара, т. е. малко по-малко от българския си колега. И то при по положение, че управлява трилиони (хиляди милиарди) долари, за разлика от своя български колега, който има и по-малко задължения, защото работи под валутен борд. Приложим ли и мярката за покупателна способност в съответните държави, разликата в заплатите става драстична.

Чл. 71 от българската конституция постановява: "Народните представители получават възнаграждение, чийто размер се определя от Народното събрание".

Нека направим сравнение 

какви са съответните възнаграждения в другите законодателни събрания. Но не с абсолютни суми на заплатите, а с възнаграждението за свършена по обем дейност, конкретно за управлението на държавния годишен бюджет. Например в САЩ. Проектобюджетът там за тази бюджетна година е 5800 млрд. долара.

Обсъжданият бюджет на България за фискалната 2023 г. е:

1. приходи - 65,5 млрд. лв.

2. разходи - 77, 1 млрд. лв.

Изчислено в щатски долари, българските парламентаристи управляват бюджет приблизително с приходи 35 млрд. долара и разходи 40 млрд. долара.

Американският бюджет е към 150 пъти по-голям от българския. Какво е обаче съотношението на заплатите на американските законодатели и българските?

Заплатите на член на Конгреса на САЩ варират от 174 000 дол. годишно за член на Камарата на представителите до 189 596 дол. годишно за сенатор.

Месечната заплата на български депутат към края на 2022 г., на база 3 средни работни заплати, е 5600 лв. С допълнителни възнаграждения за парламентарни комисии, надбавките за стаж, средната месечна заплата на български депутат достига до 100 000 лв. годишно. Тоест, стига до над 50 хил. долара годишно.

Нетните заплати в Конгреса на САЩ, след като бъдат обложени с данъци, достигащи до 32%, се доближават повече до тези на български депутат, които се облагат с 10% плосък данък.

Но - в пъти е по-високо възнаграждението на един български депутат за управлението на единица финансов ресурс от държавния бюджет, спрямо възнаграждението на американски конгресмен.

На един член на конгреса на САЩ се пада отговорността за 10-11 млрд. долара от годишния бюджет на САЩ, близо 100 пъти повече отколкото се пада на българския депутат. А американският законодател получава около 2-3 пъти по-голяма нетна заплата от българския.

Сравненията не се отнасят само за депутатите и само за САЩ. 

Съществува статистическа методика, 

която позволява да бъде направена сравнителна оценка на възнагражденията по високите държавни постове (държавен глава, министър-председател), в различните страни върху една и съща база. Методиката може да бъде намерена в Wikipedia (List of salaries of heads of state and government). Единият индикатор представлява възнаграждението на държавния глава в някаква валута, например щатски долари, отнесено към съвкупния брутен вътрешен продукт (БВП) на съответната страна.

Вторият индикатор е съотношението между съответната заплата и БВП на глава от населението.

За България, в сравнение с другите европейски страни, тези показатели са от няколко до десетки пъти по-високи. За сравнение със САЩ, българските премиер и президент получават към 30 пъти по-високи заплати спрямо БВП.

Всеки може да пресметне от споменатата статистика в Wikipedia (List of salaries of heads of state and goverment), колко пъти в България са надути възнагражденията по висшите държавни постове за единица икономически резултат.

Писмото ми до Президенството

Затова, на фона на морализаторската роля, която си е избрал "социалният" ни президент, се опитах да повдигна пред него проблема за голямата ножица на неравенството при заплащането у нас. Очаквах Радев да вземе отношение, така както често е свикнал да раздава оценки по други проблеми за държавата. 

На 27. 07. 2021 г., с вх. № 22-00-60 по описа на канцеларията на Президентството на Република България, в качеството си на председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България, поставих този проблем пред Илияна Йотова. Отговорът беше мълчание като риба, въпреки, че й предложих да осъществим среща, за да дискутираме проблема, а и освен това беше й предоставено от моя страна екземпляр от монографията "Тридесет и седмото буре с барут. Контролът върху държавното управление", именно с оглед на оптимизирането на дейността на президентската институция.

По съвсем друг начин - но само проформа - беше реагирано от екипа на Румен Радев, след като адресирах лично до него писмо с вх. № 22-00-60/1/ от 11. 11. 2021 г. по описа на администрацията на президента, относно скандалната ситуация.

Невероятно, но факт! Второто изречение в отговора на администрацията на президента, подписан от главния секретар на президента Димитър Стоянов, дословно е: "Вярвам, че и в бъдеще Вашата добросъвестност ще е в основата на поетата от Вас инициатива да търсите справедливост за целия български народ". За позицията на президента относно проблема - нито дума!

Коментарът, както се казва е излишен, всеки може сам да си направи изводите. 

Всъщност писмото на Димитър Стоянов, макар и формално да изразява една благословия на усилията ми като председателя на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България в търсенето на справедливост за целия български народ, представлява една индулгенция за пасивността на Румен Радев по проблема и е изцяло едно перфидно лицемерие.

Изскача и въпросът: Ако само на представителите на гражданското общество се разчита за установяването на социална справедливост у нас, то за какво получават заплати г-н президентът и г-жата вицепрезидент? 

Проследим ли регулярните фразеологични упражнения на Радев и Йотова, пълни с "патриотичен жар" и "майчина грижа" за установяване на социална справедливост у нас, от една страна, а от друга, с напълно реалните техни скандално надути заплати и упоритостта, с която и двамата не реагират на този проблем, става кристално ясно, че президентската институция е заета от хора, чието основно занимание е като илюзионисти да изпълняват фокуси, с цел да създават своя благоприятен публичен облик. Напълно изпразнен обаче от такова реално съдържание. Но с враждебен спрямо интересите на мнозинството граждани морал. И лицемерие, от което боли. 

------------------------------

* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1133

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1119

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1128

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1196

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1106

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1183

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1043

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1176

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1135

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1127

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1069

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ