От Белия дом - ретро мелодия

"Съвременният свят е пълен с хора, които така здраво са се хванали за догмите си, че и на ум не им идва, че това са догми."
 Джилбърт Кейт Честъртън (1836-1914 г.) - британски политик


Самото раждане на новата държава Съединени американски щати става посредством кръвопролитен няколкогодишен конфликт (4 юли 1776 г. - 19 октомври 1781 г.) с "неамериканската" враждебна сила - колониалната метрополия Великобритания. Макар че по-нататък външният свят не е бил възприеман непременно като реална опасност, у населението на Новия свят постепенно се утвърждава невъзприемането на чуждите, "неамерикански" ценности, като това първоначално най-много се отнася спрямо феодалния Стар континент. Точно това отхвърляне на "неамериканското" се явява много важен фактор за сплотяването на новообразуващата се американска нация и за формирането на нейното самосъзнание.
Постепенно бива изграден

метафоричният образ на "града на хълма"

като местоживеене на американското население. Образ, изразяващ по художествен начин превъзходството на жизнените условия във всичките възможни аспекти - материални и духовни. Тоест най-характерното за американския начин на живот, събирателно наричан "американизъм", е неговото превъзходство над останалите жизнени стереотипи.
Ето защо негативизмът към външното, "неамериканското", в крайна сметка се превръща в устойчив атрибут на американското съзнание, в което възниква и се утвърждава неотменна необходимост постоянно да се самоутвърждава чрез превъзходството си при сравняване и противопоставяне на външното обкръжение, отхвърляйки всички принципи на "неамериканизмът".
Всъщност това представлява една поамериканчена версия на манихейството - религиозното учение, възникнало през ІІІ в. в Близкия изток и предстоящо в света като борба между доброто и злото. Естествено "доброто" - това е американизмът. "Самоутвърждението чрез отрицание" отговаря на моралистичните наклонности на масовото съзнание, за което целият свят е не само област на засрещане на интересите на различните държави, но всъщност е арена на стълкновението между две взаимоизключващи се нравствени начала.
Както пояснява американоведът А. Ю. Мелвил: "За моралистите "картината на света" на първо място се характеризира с морално-ценностен дихотомизъм (последователно деление на цялото на две или повече равни части - бел.авт.) - възприемане на обкръжаващия мир като титанично противоборство на две взаимоизключващи се морални начала: "доброто" и "злото", "божественото" и "сатанинското", "прогресивното" и "реакционното" и т.н. При което, ако първият полюс на "доброто" и "Благото" оставял практически неизменен - това е Америка, то конкретните въплъщения на "световното зло" с течение на времето търпели промени: от отвъд океанските монархии в Европа и "жестоките индианци" до "световния комунизъм" и "Третия свят".
На практика се получава "перпетум мобиле" - вечен двигател от психологическо естество. Подходът към света като

арена на непрекъснат конфликт

между Добро и Зло поражда "самоутвърждаването" на американизма и чрез отрицание на "неамериканското" Зло. От своя страна възприетият подход на "себеутвърждаване чрез отрицание" налага непрекъснато противопоставяне на "неамериканското" Зло, за да бъде утвърдено "американското" Добро. Както заключава американският публицист Л. Гелб: "Външната политика на страната се формира под влиянието на много фактори. Но в продължение на цялата американска история всички тези фактори са били обединявани от един постулат: всичко, което произхожда от чужбина и заплашва запазването и развитието на тези ценности, които са свързани с нашата политико-икономическа система, подлежи на анатема".
Тази претенциозна себеоценка на "американизма" логично довежда до ключовия отговор в масовото съзнание на въпроса "В какво конкретно се заключава съдържанието на "американската мисия" в света и как тя може най-пълно и успешно да бъде осъществена?"
Постепенно бива изградено традиционното вече разбиране за историческата мисия на Съединените щати, която се свежда до това, че "американските ценности", основополагащите принципи на икономическата и социално-политическата организация на американското общество е необходимо в крайна сметка да възтържествуват в глобални мащаби. Както подчертава професорът от Корнелския университет Дж. Квестор: "В продължение на по-голямата част от американската история в САЩ доминирало убеждението в това, че "политическата практика на Съединените щати, бидейки пренесена в произволен ъгъл на земното кълбо, ще направи живеещите там хора по-щастливи. Американците фактически предполагали, че политическата система например (на щата - бел. авт.) Минесота, в еднаква степен е приложима за Бирма или Кения, в Куба или в Алжир."

Посредством принципа на "моркова и тоягата"

Като прибавим към морализаторските претенции, мотивирани в немалка степен от психологически обусловения като компенсаторен механизъм подход за недопускане на съществуването на "добро" и "благо", но неотговарящо на американската матрица за тези понятия, е напълно разбираемо съдържанието на новата Стратегия за национална сигурност на Съединените американски щати, публикувана в края на м. декември 2017 г. на сайта на Белия дом.
Никак не е чудно, че в този 68-страничен документ, смятан за външнополитически манифест и разработен под ръководството на съветника по въпросите на националната сигурност към Белия дом генерал Хърбърт Макмастър, Русия и Китай са наречени "ревизионистки" страни, които отправят предизвикателство към сигурността на САЩ и към световния ред.
Авторът на новата Стратегия за национална сигурност генерал Х. Макмастър заяви, че всички американски дипломати трябва да я следват и да водят дипломация от позиция на силата. "Китай и Русия управляват предизвикателство към властта, влиянието и интересите на САЩ, като се опитват да подкопаят американската сигурност и благоденствие. Те са решени да направят своите икономики по-малко свободни и честни, да засилват военната си мощ, да контролират информацията, за да потиснат обществото и да разширят влиянието си".
В документа се отбелязва, че Китай и Русия засилват влиянието на регионално и глобално равнище и при това в кризисен период отказват на САЩ достъп до важни търговски зони, а в мирно време затрудняват достъпа до тях. И по-нататък, все в същия манихейски дух: "С други думи, те оспорват нашето геополитическо превъзходство и искат да променят световния ред в своя полза. Русия иска да възстанови статута си на велика държава и сферите си на влияние край своите граници."
В съвременния аранжимент на четиридесет и четвъртия президент на Съединените щати Доналд Тръмп на ретро мелодията за "американското" Добро, е фиксирано като пречка за неговото доминиране дуото "Русия-Китай". В който акт само по себе си няма нищо ново като идея.

Настоящият исторически период

съвсем не е първият, когато идеологизацията на американската външна политика изпълнява важна вътрешнополитическа функция, позволявайки да мобилизира масовото съзнание за поддръжка на управленския курс на администрацията на Белия дом.
Преди около половин век видният стратег на външната политика на Съединените щати Джон Кенън поучава: "Внимателният наблюдател на съветско-американските отношения, няма да открие никакви причини да се оплаква от предизвикателството, хвърлено от Кремъл на американското общество. По-скоро то изпитва явна благодарност към провидението, което сблъскало американския народ с това неумолимо предизвикателство, поставили неговата безопасност като нация в зависимост от неговата сплотеност и готовност да приеме готовността за морално и политическо лидерство, явно приготвено му от историята". Истинският политически смисъл на подобни призиви към месианските традиции изразил, обаче, един от помощниците на Джон Кенън, по думите на който, ако комунизмът "никога не беше съществувал, то ние би следвало да го измислим, да събудим чувството на тревога, необходимо ни за осъществяването на решителни действия".
Затова и ретро мелодията в новата Стратегия за национална сигурност квалифицира и още опасности за Съединените американски щати - "диктаторските режими" в Северна Корея (Корейска народнодемократична република) и Иран.
Недостатъкът на този документ е неговата рискова за международната сигурност концепция, следствие на несъобразяването й със заключението на един друг голям стратег на действията на Съединените щати на международната арена проф. Хенри Кисинджър: "Политиката е изкуство на възможното."
Върху календара цифрата е 2018! Никакви напъни от страна на вашингтонската администрация няма да успеят да трансформират американизма в повсеместен глобален цивилизационен модел.

* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България