Опити за реанимация на османизма
Усетила се достатъчно силна, Турция променя векторите на дипломацията си
/ брой: 110
Неотдавна по инициатива на Китай клубът на потенциално най-големите и бързоразвиващи се икономики - БРИК (акроним от имената на Бразилия, Русия, Индия и Китай), прие за свой нов член Южна Африка. В неговото предверие остават още няколко страни, сред които е и Турция, проявяваща се в последно време като самостоятелна регионална сила с глобални амбиции, вече разчитаща повече на връзките си с Изтока и Севера, отколкото със Запада. Дълбоките промени в нейната външна политика не са изненада. Те са предопределени от няколко фактора: успешно икономическо и технологично развитие, растящо влияние на исляма и традицията в държавната политика, объркан и несигурен курс на Брюксел по отношение на Анкара, ролята на Русия, ревизия в политиката към доскоро главния близкоизточен партньор - Израел, и накрая революциите в арабския свят.
По време на студената война Турция безпрекословно изпълняваше указанията на Държавния департамент и Пентагона. От базите на турска територия американците държаха под прицел целия Съветски юг. Но дойде новото време, в което Вашингтон започна да реализира своя проект за "Голям Близък изток" в непосредствена близост до турските граници. А след инвазията в Ирак започна "реформи" в богатия на петрол Кюрдистан, разположен в северната част на страната и граничещ с Турция. Това естествено предизвика сериозни опасения в Анкара. Защото възможността да се създаде кюрдска държава в Северен Ирак застрашава интегритета и националната сигурност на Турция, където живеят около 20 милиона сепаратистки настроени кюрди, воюващи за независимостта си и стремящи се към обединение със своите иракски сънародници, чийто брой е около 6 милиона.
Коренните промени в турската политика са обусловени преди всичко от вътрешни фактори. Военният капитализъм в Анкара, където в продължение на десетилетия реалната власт бе в ръцете на генералите, преминали през американски военни академии, бе заменен със светски, но с подчертано ислямистки характеристики. Вече близо десет години бившата империя се управлява от Партията на справедливостта и развитието, която запрати в историята изолационизма и недосегаемостта на армията и съдебната система. И с демократични средства - с промени в основния закон, сложи ръка над Съвета за национална сигурност. След това наложи доктрината Давутоглу, чиято същност е износ на влияние и динамизиране на икономическите, политическите и културните връзки със страните от някогашната Османска империя - Балканите, Близкия изток и Северна Африка. Това съвпадна с период на висок икономически растеж в страната и промени в световната конюнктура. Членството в Европейския съюз вече не е първостепенна цел, САЩ остават все още важен съюзник, но не и господар, а Русия - изключена от списъка на потенциалните врагове, добър съсед и важен икономически партньор.
Благодарение на този подход Турция укрепи основите на по-независим курс и много добре използва географското си разположение в стратегически важния район. С дипломацията си Анкара показа, че на първо място поставя собствените интереси и поради тази причина променя вектора на външната си политика. А това бе възможно, защото за разлика от Египет, Турция е финансово независима от САЩ. Политиката й по отношение на Иран например - единствения за нея алтернативен енергиен източник след Русия, далеч не е по вкуса на Вашингтон.
Самостоятелният курс винаги струва скъпо и носи разочарования. Но както показва опитът от последните години в отношенията между Турция и Русия, взаимноизгодното сътрудничество е изключително важно и за двете страни. Впечатляващ е фактът, че от исторически противник, с който в продължение на два века Турция е водила 13 войни, за двайсетина години Русия стана един от основните й партньори. Над 60 процента от потребяваната в Турция енергия е от руски източници. Вече е договорено и строителството в Турция на руска АЕЦ с мощност 4800 мегавата. Турция е важна за Русия не само като клиент и транзитьор в сферата на енергетиката, но и като партньор за стабилизиране на ситуацията в Южен Кавказ, в Централна Азия и около Афганистан. В този район, включващ Иран, Ирак и Пакистан, както и страните от района на Персийския залив и Северна Африка, устойчиво развиващи се държави се броят на пръсти. Това предопределя ролята на Турция в него, което й отваря пътя към клуба БРИК, (вече БРИКЮА), по който може да разчита на протекциите на Русия. Да припомним, че турският лидер Ердоган още преди руско-грузинската петдневна война през август 2008 г. бе предложил "Платформа за стабилност и сътрудничество в Кавказ", в която не се предвижда място за САЩ, нито за някоя европейска държава. В Анкара добре разбират и умело експлоатират факта, че ключът от източните врати на Европа се държи от нея и Москва. Но заедно с това двете държави са и мост към Изтока. Русия има богат опит с радикалния ислям в своите собствени граници още от времето на Лермонтов и Толстой. А това облекчава взаимното разбиране и, което е особено важно - деловия диалог.
Усетила се достатъчно силна, Турция активизира дипломацията и бизнеса си и на Балканите - вечно неспокойния район, в който е жива паметта за потисничеството и жестокостите, за безправието и кланетата, характеризирали някогашната империя. Днес обаче нейните наследници строят шосета в Сърбия, летища в Прищина и Скопие и заливат балканските пазари с турски стоки. Те "преоткриват духа" на региона чрез културна инвазия. В Албания, Косово и Македония има турски училища и университети, а в безбройните турски тв сериали балканските домакини с умиление съпреживяват любовните драми в живота на едно "богато и високонравствено общество", обитаващо прекрасни къщи на брега на Босфора. В тези сериали няма забрадки, не наднича полумесецът, фалшът е умело прикрит. Така се предлага привлекателен антипод на американската субкултура. Това е същностна част от новата политика на Анкара, в която тактиката е дефинирана от историята, географското положение и икономическите интереси. Както казва стратегът на турската външна политика професор Ахмет Давутоглу, "Балканите са част от бившата Османска империя, централно пространство в Евразия и зона за обмен с огромно културно и икономическо значение". Не е трудна дешифровката на тези негови думи, означаващи: "Ние се завръщаме". Нещо повече - "Имаме право на компенсации." Високото самочувствие е подплатено с голяма и добре въоръжена армия (най-многобройна в Европа), 15-о място в световната класация на икономическите сили и от петата колона - турските и изповядващите исляма малцинства във всички балкански страни - от Албания, Косово и Македония до Босна, Сърбия, България и Гърция.
На международен форум в Сараево на тема "Османското наследство и мюсюлманските общности на Балканите" първият турски дипломат бе казал: "Пример за сътрудничество във всички области са били Балканите по времето на Османската империя... Желаем един нов Балкански полуостров, който ще се основава на политическите ценности, на икономическата взаимозависимост, на сътрудничеството и на културната хармония. Всичко това е било осигурено в османските Балкани." Тези думи "не срещнаха разбиране" от потомците на живелите на Балканите в османско време... Документите, историческите паметници и народното творчество не могат да бъдат заличени, нито фалшифицирани.
Когато преди години ставаше дума за значението на Турция за Европа, отговорът беше - благонадежден партньор в НАТО на опасната граница с размирния Близък изток. Днес тя се изявява все по-самоуверено, осъзнала растящата си тежест в района, а също и стратегическите си възможности. И добре експлоатираща факта, че може сама и че без нея Европа ограничава шансовете си за постигане на своите глобални цели.
...с председателя на Европейската комисия Барозу
...и с външния министър на Бахрейн шейх Ал Халифа
В Истанбул неотдавна бе открит музей, в който главна атракция е "Панорама-1453". Това е годината, в която ордите на султан Мехмет Втори - Завоевателя, щурмуват византийските крепостни стени, обграждащи източните части на Константинопол и го превземат. За първи път след създаването на светска Турция от Кемал Ататюрк оживява духът на Османската империя. Потомци на монархията, живели в Топкапъ на Златния рог - резиденцията на турските султани до средата на 19 век, са предявили иск за 18 милиарда долара като компенсация за отнетото от турската държава имущество на техните предци владетели. Революцията на кемалистите през 1915 г. не само премахва ислямистките символи - фесове и фереджета, въвежда латиницита и европейската правна система, но и лишава от гражданство и имущество членовете на османския двор. Днес при управлението на ислямистката Партия на справедливостта и развитието техните потомци претендират за огромни компенсации. Близо 50 членове на османската династия са завели съдебен иск за заплащане на обзщетения. На 30-ти септември около 70 потомци на последния султан Абдул Хамид Втори ще се съберат в Истанбул на безпрецедентна среща.