Едно наум
Образ и подобие
Изкуството да ни виждат както искаме, когато на власт са медиите
/ брой: 160
Хорхе Луис Борхес (1899-1986), известен още с името "Омир на нашето време" заради слепотата и мъдростта си, писа следното:
"Ние, хората, оставяме две неща след себе си - своето дело и своя образ, но такъв, какъвто го виждат останалите, а не ние!"
Да, още преди години великият аржентински писател и философ ни предупреди за нарастващото значение на външния вид и на излъчването ни. Защото няма спор, че в много случаи единственото, което оставя човек подир себе си, това е неговият образ - реален или неистински в съзнанието на другите.
Живеем във време, в което думата имидж се употребява непрекъснато. Днес повече от всякога отделяме време и внимание на впечатлението, което искаме да оставим у околните, да изградим и да съхраним нашата "фасада". Защото образът е онова, което всъщност изпъква в съзнанието на другите, когато се произнесе името на дадена личност, предмет или предприятие, институт, фирма. Затова специалистите по имиджа, т.нар. имиджмейкъри, казват: обикновено важен е резултатът от импулси, които общественото мнение получава и които му позволяват да си създаде представа за една фирма, институция, отделно лице или даден продукт. Ние всички се вълнуваме за нашия вид както от лична, така и от професионална гледна точка. Нашият външен вид и нашето поведение, маниери, мимики, жестове, говор, тембър на гласа - те определят онова, което наричаме обикновено "чуждо мнение".
На теория личният живот на един служител не би трябвало да влияе на професионалния, но ако се разчуе, че той изневерява на съпругата си, пие много, има дългове, дори и това да не е доказано, неговият авторитет ще спадне чувствително. Същото се отнася и за фирмите и предприятията, в които има злоупотреби, нарушения - техните продажби неминуемо спадат.
Ако се чуе, че в една мандра сиренето и кашкавалът са фалшиви (приготвени с палмово масло и сухо мляко от Украйна), както е в близо 40 у нас сега (според данните на агенция), хората започват да избягват тази марка...
Затова в Щатите още първите години след Втората световна война започнаха да се откриват агенции за изграждане на образи (имидж) и да се множат специалистите имиджмейкъри. Тяхната основна задача е да поддържат трайно престижа, "правилното лице" на своя довереник, както и на фирмата, да поддържат контакти с пресата и електронните медии, да влияят върху общественото мнение.
Грижата за индивидуалния образ в днешния свят е вече от изключителна важност - на първо място за политиците, обществениците, хората от сферата на културата и изкуството, а също и от шоубизнеса и спорта. Предизборните кампании развиват цели стратегии, за да могат кандидатите да изглеждат "достойни за доверие" и привлекателни в очите на бъдещите си избиратели.
Да, изборите в Щатите отдавна са се наложили като пример в това отношение, но може да се каже, че с течение на времето общественото мнение си е създало представата, че кандидатите се представят в една откровено фалшива светлина, че въпросният политик е нещо като манекен, дори едва ли не като кукла, сътворена от неговите имиджмейкъри и съветници. При една всеобща, прекалена любезност и усмихнатост - типично по американски.
"Усмихвайте се, казваше прочутият Дейл Карнеги, усмихвайте се с повод и без повод! Бъдете щедри, чаровни, харизматични, а като се наложи, и поизлъжете!"
Нашият премиер, който, както казват запознати, бил прочел само "Винету", не и Карнеги, се оказа все пак доста "харизматичен" за немалко хора, за да стигне от низините до върха. Друг е въпросът какво постигна...
Всъщност една политическа кампания е нещо временно, но изисква специални усилия. Хората, които работят в сферата на производственото общуване, по принцип са много ценни за една политическа кампания. Познатите стари номера като представянето на кандидата на разходка из пазара (където, между другото, може да каже на обикновените хора: "Вие сте прости и аз съм прост... Изберете ме!") или пък в средата на семейството и приятелите винаги ще имат добър ефект сред потенциалните избиратели.
Но тук се иска все пак някаква мярка. Да си спомним едни американски президентски избори, при които тя бе нарушена. Майкъл Дукакис, който се състезаваше с Буш, се провали при нарушаването на това правило. Той създаваше впечатление за човек с по-слаб характер в сравнение с Джордж Буш. За да му придадат сила, неговите съветници го показаха по телевизията как кара танк. И това се оказа грешка, защото предизвика смеха на зрителите!
Днес в редица страни на Европа (все още не и у нас) съществуват школи или курсове за бизнесмени и политици, в които те се обучават да се справят с редица различни ситуации. Там се изучават реторика, етикет, особено езикът на тялото, който според специалистите представлява повече от 60 на сто от общуването, както и устното изразяване и правоговорът, на което имиджмейкърите отдават 40 на сто.
И така: умението за добро и правилно представяне при всички ситуации е подчинено на един строг и добре обмислен правилник, богат откъм подробности и нюанси, в които неизменно присъстват облеклото, добрата физическа форма, държанието, индивидуалността. Личният чар! Спомняте си за младия и симпатичен Джон Ф. Кенеди и за доста по-неприятния външен вид на неговия съперник Ричард Никсън, нали?!
И още нещо: личният живот. В страни като Америка, Канада, Англия и дори в традиционно по-либералната в морален аспект Франция той е важен и влияе много върху лицето на политика и държавния мъж; в страните на Южна и Източна Европа той съвсем не е толкова важен. Там правилата и моралните норми в това отношение не са толкова строги...
Това е при политиците и бизнесмените, а за артистите от киното, театъра, телевизията, шоубизнеса? Физическите промени, корекциите на лицето, фигурата, тялото тук са от огромно значение и нерядко предопределят успеха. Да си спомним как обикновеното хубавко момиче Норма Джийн Бейкър се превърна във възхитителната Мерилин Монро, като изруси косата си и си извади няколко зъба, за да промени овала на лицето си - същото, което преди нея бе направила Грета Густафсон, за да стане фаталната Грета Гарбо.
Да не говорим за патологичните промени при Майкъл Джексън или Принц...
Норма Джийн Бейкър, преди да се превърне в Мерилин Монро
И самата Мерилин на върха на славата си...
Джон Кенеди имаше своята харизма за разлика от Ричард Никсън, когото победи на изборите през 1960 г.
Прочутата Шер на 25 години - преди да стане звезда
И днес 70-годишната арменска красавица, смятана за шампионка по пластични операции, пленява своите почитатели
Майкъл Джексън като момче
и след поредица от хирургически и козметични намеси