14 Ноември 2024четвъртък12:13 ч.

Акцент

Обитателите на Елисейския дворец от Де Гол до...?

Какво оставиха след себе си президентите на Петата френска република

/ брой: 85

автор:Константин Иванов

visibility 2338

    Завършил престижното военно училище "Сен Сир", изкачил всички стъпала на военната кариера до генерал, противник на съглашателството с Хитлер, емигрирал в Англия, откъдето произнася историческа реч за борба с нацизма, Де Гол възлага на комуниста Жан Мулен да организира съпротивата. Мулен се справя със задачата и когато партизанските отряди са на път да влязат победоносно в Париж, Де Гол изпраща набързо генерал Де Латр дьо Тасини да ги изпревари: не върви някакси комунисти да дефилират по Шан з'Елизе като победители. Четвъртата френска република доста напомня българското настояще с правителства недоносчета: тогава, между 1946 и 1958 г., за 12 години се изреждат 24 правителства. Де Гол променя конституцията, на изборите през 1958 г. е избран за първи президент на Петата република. Той е един от "политическите динозаври" на периода около Втората световна война - Сталин, Рузвелт, Чърчил. Недолюбван е до края от Рузвелт, подкрепян безусловно от Чърчил.
    Ако днес Франция е в кръжока на великите сили, редовни членове на Съвета за сигурност, дължи го на Де Гол. В разделения на две свят от епохата на студената война Де Гол се противопоставя на американското икономическо влияние в Европа, за нормални отношения е със Съветския съюз, извежда Франция от военната организация на НАТО. Интересна подробност: Тодор Живков е единственият ръководител на социалистическа държава, приет на официално посещение в Париж. Защо ли?
    През 1969 г., след бурната 1968, когато хипитата тръгнаха към Катманду, Eлвис е рокикона, а "Бийтълс" са издали знаменития си "Бял албум", президентът Де Гол чувства, че времето го е изпреварило. Предизвиква един обречен референдум по абсолютно маргинален проблем и след планираното поражение, се оттегля в имението си в селцето Коломбе ле дьо з'Еглиз. Това е второто му оттегляне от властта след 1946 г. (Тук неволно възниква аналогия с настоящата българска политическа действителност. Подобно на Де Гол през последните години Бойко на два пъти се изнася доброволно от "Дондуков"2 и се усамотява под сянката на магнолията в Коломбе, пардон, Банкя. Дано поне третият път се окаже последен: като ще следваме примера на великите, да го правим както трябва.
    Обяснимо е, че се отнасяхме добронамерено към двуметровия френски президент, следяхме събитията около референдума и новината за оттеглянето му през пролетта на 1969 г. ни завари във Ваймар, етап от посещението на първия ни партиен и правителствен ръководител в братската ГДР, което група журналисти отразявахме. Официалната вечеря беше в някаква резиденция, а ние, журналистите, хапвахме вурстчета и пиехме "Радебергер" в ресторантчето "Адлер" ("Орел"). Вурстчетата и радебергера нямаше как да ни впечатлят, но  тоалетната на "Адлер" ни взе акъла: вместо в класическите писоари се облекчавахме в местна рекичка, която беше прокарана през тоалетната. Немците нямали въображение, а!
Приемник на големия Де Гол стана неговото протеже Жорж Помпиду. Тогава Европа беше в подем, не беше толкова трудно да си начело на една държава във възход, дори ако не си съвсем добре със здравето. Личният ми спомен от президентството на Помпиду е една информация, че е държал всеки ден да му сменят пижамата и чаршафите в Елисейския дворец. Спомням си от онова време една статия в  "Пари мач" - "Ces malades qui nous gouvernent" ("Болните, които ни управляват"). Това не беше френски патент. По същото време генерален секретар на ЦК на КПСС, президент и т.н. беше Леонид Брежнев. Докъм средата на седемдесетте години беше адекватен, след това на съветските инженери беше поставена задачата да конструират стълбичка за качване и слизане от правителствения самолет, която да е на принципа на ескалатора: Леонид Илич трудно се движеше сам. Освен това, неразбираемото му фъфлене  звучеше само като фон на отчетливия дикторски глас, който правеше достъпно за слушателите съдържанието на многочасовите речи пред конгресите на КПСС. Впоследствие стана известно, че при негово посещение, струва ми се в ООН, в тоалетната му, замаскирани, са били предварително инсталирани съдове, чието съдържание след това е било анализирано, за да се разбере точно какви са здравословните му проблеми.
    Валери Жискар д'Естен споделяше, че веднъж генерал Де Гол го погледнал многозначително, което било недвусмислен знак, че вижда в него свой приемник. Иди питай Де Гол. Жискар беше с аристократично потекло, снимаше се сред глутница лабрадори, което по-скоро пречи на популярността, особено в предизборен период. Затова престана да се кипри сред лабрадорите и по списанията се появиха снимки на "Жискар футболист"- нали това е спортът на простолюдието. Заснет беше да прави финт, само че не ставаше ясно кого финтира - противников играч не се вижда наоколо. (При нас си е къде по-автентично: известен е отборът - "Бистришките тигри", централният му нападател бие дузпа след дузпа - до гол). Не допринесе за популярността на Жискар и една афера, с която гръмна "Канар аншене": че е получил подарък диаманти от главореза президент на Южноафриканската република Жак Бедел Бокаса. Последвалите обяснения, че диамантите наистина са получени, но били продадени и парите - дадени за благотворителност, потвърдиха верността на френската поговорка "Qui s'excuse s'accuse" ("Който се оправдава, сам се обвинява"). Жискар  изкара само един мандат, през 1980 г. беше победен от социалиста Митеран.
Първият голям френски президент след Де Гол, не само защото е наше момче - социалист. Паметна ще остане сцената пред Триумфалната арка в Париж, когато в знак на историческо помирение Митеран и германският канцлер Хелмут Кол, хванати ръка за ръка, слушат химните. Митеран възвърна културното лъчение на Франция и е единственият засега френски президент, посетил България. И не просто посетил, а подкрепил по недвусмислен начин стремежа към демократизация. Паметна в най-новата българска история е закуската, на която той събра във френското посолство малцината реални български дисиденти, сред които беше и основателят на "Дума" Стефан Продев.
Митеран не опроверга и славата (невинаги с покритие) на французите като любовници. В продължение на 30 години има извънбрачна връзка с Ан Пенжо, 27 години по-млада от него, от която има дъщеря Мазарин. Паметна е и снимката от погребението на Митеран, където едни до други са законната му съпруга Даниел, синовете им, Мазарин, дъщерята на Митеран от Пенжо, и самата Ан. По онова време бях на работа в Прага и като обсъждах с генералния секретар на МОЖ Гатино причината за смъртта на Митеран - рак на простатата, Гатино логично отбеляза: "Поне добре си е послужил с нея".
Победеният от Митеран на изборите през 1981 г. Жак Ширак изкара два мандата - от 1994 до 2006-а, вторият съкратен по негова инициатива от 7 на 5 години, които, колкото и да се напрягам, не си спомням да са ме впечатлили с нещо. Ерата на наследилия го на президентското кресло Никола Саркози ще остане паметна за нас, българите, с това че съпругата му (тогавашната - Сесилия, наследи я в брачното ложе манекенката Карла Бруни) успя да измъкне от Либия българските медицински сестри. А за света - че Франция тръгна по пътя на САЩ да изнася демокрация: френската авиация бомбардира Либия, впоследствие лидерът й Кадафи бе жестоко измъчван и убит. В резултат на този експорт бяха разсипани уредени, икономически преуспяващи държави в Северна Африка и Близкия изток, бяха избити и продължават да гинат десетки, стотици хиляди мъже, жени и деца, а милиони бежанци поеха нерадостния път на изгнанието. Износът на демокрация се оказа далече по-пагубен от клеймения някога износ на революция.
Ако от ерата на Митеран ще остане историческата снимка на френско-германското помирение с Хелмут Кол, любопитен снимков материал ще напомня и за президентството на настоящия държавен глава Франсоа Оланд. В потайна доба папараци го снимаха да отива при любовницата си, актрисата Жюли Гайе, яхнал скутерче като редови анонимен парижанин. Това се оказа нож в гърба на властната официална спътница в живота на Оланд, журналистката Валери Трирвильор, наричана поради злия си нрав "Валери Ротвайлер". Все пак, първа в списъка на любовните трепети на Оланд си остава Сеголен Роаял, майка на четирите му деца, министър при президентстването на Митеран, загубила впоследствие двубоя със Саркози за Елисейския дворец. Най-точната оценка за приключващото президентство на Франсоа Оланд дава самият той: с отказа си да се кандидатира за втори мандат.
    Еманюел Макрон или Марин Льо Пен - на 7 май французите ще избират между тези две имена. Етикетите отдавна им са лепнати: той - центрист, тя - крайнодясна. (Е, и наш Валери Симеонов е с етикет "патреот"; останалите трябва да сме сигурно "родоотстъпници"). Марин, наследила в политиката баща си Жан Мари, Макрон - с малко смущаващото бреме на прекалено свързан с кръговете на финансовия капитал. Прогнозите са за несъмнена победа на Макрон. То и в САЩ не се съмняваха в победата на Хилари Клинтън...


Франсоа Митеран с Хелмут Кол


Тодор Живков с журналисти в самолета, на връщане от Ваймар, 1969 г.


Еманюел Макрон със съпругата си 

 

ГЕРБ съгласни с левицата за отлагане на скъпия ток

автор:Дума

visibility 55

/ брой: 218

Синдикатите са против промени в механизма за минималната заплата

автор:Дума

visibility 69

/ брой: 218

Средната заплата в София е 3128 лв., а в Смолян - под 1600 лв.

автор:Дума

visibility 65

/ брой: 218

Не се поддавам на натиск, без значение откъде идва

автор:Дума

visibility 62

/ брой: 218

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 70

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 71

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 66

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 62

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 71

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 68

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 69

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 54

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 70

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 68

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 60

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 73

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ