Нова роля на Балканите днес?

Ако Стив Банън, бивш стратег на предизборната кампания на президента Тръмп заявява, че "в новото геополитическо обкръжение Балканите може да заемат много по-важна роля на международната сцена", това би трябвало да означава повече от безпокойство за сигурността и стабилността на нашия регион. Поясненията, че ситуацията на видното сближаване между Китай, Иран, Турция или страните от БРИКС ще доведе до "увеличаване значението на Балканския полуостров" по-скоро тревожат, отколкото да предизвикват въодушевление сред балканските експерти. Преди това "Дойче веле" излезе със статия, в която се казва, че Америка се завръща на Балканите, защото "изглеждаше, че са поели по правилния път към правовата държава и демокрацията като недвусмислено са се обвързали със Запада", но явно е отчетено, че не е съвсем така и "Вашингтон вече гледа другояче на нещата". "Правилният път" е "обвързване със Запада", но изглежда, че са се появили опасения камъните по този път да не обърнат неочаквано колата и политиките за натиск чрез призиви "да се мисли за младите поколения на Балканите" (помощник-държавен секретар на САЩ Матю Пармър в Скопие) са в основата за активизирането на дейността на целокупния Запад в региона ни. Сигурно и новите ни съюзници са наясно, че "на Балканите въоръжен конфликт може да възникне от нищото", дори и днес. Сигурно си дават сметка, че трупани със столетия проблеми не могат да се решат за месеци. Че повечето балкански страни не успяват да изчистят помежду си последиците от Първата и Втората световни война, а редица политици в региона все още търсят реванш за събитията от това време. Без значение дали чрез т.нар. национализъм или разширяване в етнически граници.
Балканските страни са малки и бедни, но не липсват идеи за "мегадържави", наричани велики, които някои искат да градят, а други - да приобщават към себе си. Конфликтите са "на терен" и няма как да се пренебрегват. Дали става въпрос за усложнената отново ситуация между Сърбия и Косово, за съдебния спор между Словения и Хърватия, за глобите над хърватските рибари от словенските власти в общото им море, за изграждането от Хърватия на Пелешацкия мост, срещу който възразява Босна и Херцеговина, БиХ, и плаши, че в отговор ще пристъпи към едностранно обявяване на суверенитет на тази част от Адриатическото крайбрежие, няма спор, че това са част от онези нерешени въпроси, които определят ситуацията в региона като непредсказуема, меко казано.
В това отношение като изключение се откроява Хърватия, която независимо от конфликтни точки със съседите, изживява своя "звезден миг". Сензационното спечелване на вицешампионската титла на отминалото световно първенство по футбол в Москва така въодушеви нацията, че президентката Колинда Грабар-Китарович непрекъснато повтаря, че "за Хърватия започва нова ера на оптимизъм". Всъщност Хърватия наистина става част от ЕС по чисто географски и религиозни причини, защото, както твърдят редица наблюдатели, тя не само е католическа и съответно "принадлежаща" към Запада, но е и част от бившата Австро-Унгарска империя, а това има значение дори и днес. На  Балканите винаги се е смятало, че Хърватия е страна с традиции, с различен манталитет, с крайбрежие, което се харесва на много европейци, и със стандарт, който бе най-висок в бившата СФРЮ. Това не означава, че социални напрежения, стачки (в момента на националната авиокомпания), недоволство и неизживени страсти от миналото не съпътстват днешна Хърватия. Известните като "усташки настроения" не са изключения, а усташките песни от времето на Втората световна, насочени преди всичко с обидни думи към Сърбия, могат да се слушат на живо всяка вечер в заведения около хърватското крайбрежие. 500 хил. хървати посрещнаха в Загреб своите вицешампиони по футбол, но с песента "Красива ли си?" на спорния хърватски музикант Марко Перкович Томпсън извади наяве факта, че европейска Хърватия не се е преборила с тежкото си минало. Още повече, че самият Томпсън още на летището "Франьо Тужман" е бил качен в специалния отворен автобус на националите. Неговото присъствие и на сцената на централния площад "Бан Йелачич" в Загреб в Белград се приема с разочарование и думи като "хърватите са усташи, няма надежда за промяна". Дават основание да се оправдае поведението на сръбския президент Вучич, който по време на мача с Русия открито заяви, че "няма никакъв шанс да викам за хърватите, защото са усташи и националисти". На всичкото отгоре в Деня на защитниците на Хърватия хърватската президентка е удостоила с орден "Крал Петър Крешимир ІV" ген. Анте Готовина и Младен Маркач, които бяха съдени от Международния трибунал в Хага за военни престъпления на територията на БиХ във войната от 90-те години и то срещу цивилно сръбско население в Сръбска Крайна при операцията "Буря" (1995г). Тогава са убити 5 хил. души и 90 хил. сърби са били прокудени от този сръбски анклав, който се е бил провъзгласил за Република Сръбска Крайна на територията на Хърватия.  Двамата генерали впоследствие са оправдани на втора инстанция от съда в Хага и това се е посрещнало с възторг и масови тържества в Загреб. Някои говорят за "кирливи хърватски ризи", други в Белград свиват устни в едва сдържана омраза, но президентката действа втори мандат и омайва съгражданите си с усмивката на победител. Зад нея отново ще са всички онези стари дейци, за които национализмът и усташките лозунги са нормална проява на патриотизъм.
Нелицеприятните общи чувства на албанци и хървати към сърбите са онези стари рани от миналото, които безспорно подклаждат огъня на напрежение между тези балкански страни и днес. Сякаш не стига изострянето на ситуацията в Косово, заради която президентът Вучич вече събра на извънредно заседание Съвета за сигурност на Сърбия. Медии в Прищина подгряват обстановката със съобщения, че сърбите от Северно Косово ще обявят автономия, защото Косово не способства за създаване на договорената от двете страни в Брюксел Общност на сръбските общини. Заради опасения от дестабилизация на непризнатата и от 5 страни членки на ЕС нова държава на Балканите, КейФОР (Международна мисия под егидата на НАТО) провежда учения в Северно Косово и това няма как да не гневи Белград. Има опасения от ново ескалиране на напрежение. Говорят за "горещ конфликт". В същото време информации, че границите между Албания и Косово ще бъдат премахнати от 1 януари, нагнети допълнително ситуацията и сянката на "Велика Албания", която има териториални претенции към сръбска земя (и не само) надвисна над региона. Александър Вулин, сръбски министър на отбраната, открито заявява, че "опасността от Велика Албания дестабилизира Балканите". Президентът Хашим Тачи пък споменава опция за корекция на границата с Белград. Играта на доброто и лошото ченге е стара практика на Прищина. Няма как да не се разглеждат различни варианти в стил "и вълкът сит, и агнето цяло", за да се намери що-годе компромисен изход от дилемата Косово и Белград да признае независимо Косово, за да отворят пътя му към европейска интеграция. Трудно, невъзможно, непосилно? Да, разбира се. Както се опасяват експерти, "поставянето на въпроса за границите между Косово и Сърбия е допълнително усложнение в преговорите между двете страни", които се водят под егидата на Брюксел.
Въпросът няма как да не се отнася и до проблемите с националните интереси на съседните балкански страни и това отново "представя Балканите като един размирен район, на който трудно може да се има доверие". Просто не са решени национални въпроси след онези войни, които разтърсиха целия свят. Ние сме с нашето "България граничи сама със себе си на Балканите". А албанският етнически фактор безспорно ще си търси етническите граници, което засяга Македония, Черна гора, Сърбия, Гърция, Косово, БиХ. Кога и как е друга тема, но дори великите сили са наясно, че на този етап всяко преначертаване на граници в региона неминуемо ще доведе до въоръжен конфликт. Поне на това учи балканската история.
Именно затова на Балканите с особена сила отекват думи на Виктор Орбан, казани пред етнически унгарци в Бъйле Тушнад, Трансилвания в Румъния преди дни, че "тяхната цел е да трансформират Европа, да я насочат към една постхристиянска ера, в която нациите ще изчезнат". Това на Балканите, където нациите са издигнати в култ, а националните въпроси още търсят решения? На тези традиционни срещи на Орбан със сънародници, които са малцинство в чужда държава, речите му намират повече от топъл прием. Откровено, по лидерски и с държавнически тон Орбан не само отхвърля мултикултурализма, не само защитава християнските ценности и призовава да се каже "сбогом на либералната демокрация и защитаващите я елити", не само изброява Русия, Китай, Турция, Индия и Сингапур като политически модели за подражание, но и отстоява тезата си за отхвърляне на решенията за мигрантите, които взима ЕС. С което става особено симпатичен на голяма част от балканските народи.
Балканите си имат и свои специфични проблеми, свои виждания за традиция и ценности, свои нрави и манталитет, който се нарича "патриархален", но който е дълбоко залегнал в гените балкански. Всяко посегателство в името на "модерния Запад" не води до нищо друго, освен до обезлюдяване на региона. Хиляди го напускат, не защото не ценят дома и рода си, а защото са бедни и нямат перспектива. От това се нуждаят Балканите. Преди членства и съюзи. С "братя по оръжие" и верска или етническа омраза няма да стане. Остава в сила поговорката "спасяването на давещия се е в неговите ръце". И с лидери, които милеят за собствени ценности.




Според медиите Балканите са границата между Изтока и Запада