Неукротимите лалета

В апогея на евроатлантическата еуфория преди две години около Украйна бюрократите в Брюксел припряно пуснаха за одобрение на парламентите на 28-те документа за асоциирането на размирната страна в ЕС. И тогава, основно по политически причини, всички вкупом се съгласиха да направят първата крачка към приобщаването на Киев към общността. Без оглед на тежките проблеми и противоречия и като цяло неизпълнени критерии. Изненадващо обаче едно будно око, това на холандската инициативна група Geen Peil, се обърна с призив за провеждането на референдум в тяхната държава по деликатния казус. Така за изненада дори на организаторите половин милион граждани на кралството подкрепиха идеята, която стана факт на 6 април.
Все още неофициалните резултати от плебисцита в Холандия преди два дни показват, че противниците на ратификацията за асоциирането на Украйна към ЕС са почти два пъти повече от съгласните. Което най-малкото означава, че в Страната на лалетата има будна и непримирима гражданска съвест. Да не говорим за безспорния факт с реално, а не на думи действащата демокрация. И че холандската държавна мелница не се върти в пълен и зависим синхрон с вятъра на международната конюнктура. Доказват го и думите на премиера Марк Рюте, според когото след гласуването правителството не може да ратифицира договора "просто така". Нека си спомним само, че съвсем сериозно подходиха холандците и през 2005 г., когато в мнозинството си гласуваха срещу европейската конституция.
Вярно, сега резултатите от плебисцита в Холандия отвориха деликатен проблем за управляващите. Едва ли те могат да пренебрегнат партньорската обвързаност и взаимозависимост, пък и доста категоричното становище на Държавния департамент на САЩ в подкрепа на споразумението с Украйна. Очевидно в Хага надават слух и за позицията на Русия. Затова за Рюте и компания предстоят сложни времена в условията на действащо ротационно председателство на ЕС, но и предстоящи след една година парламентарни избори. Явно е дошло времето на скритата и явна дипломация, за консултации вътре и извън страната, за умело придвижване по гребена на интересите, но и за традиционното съобразяване с волята на гражданите. Която, както показва практиката навсякъде, не винаги хармонира с действията на политиците и намеренията на големите играчи на световната сцена.
Категоричното "не" на референдума раздвижи водата не само в холандския политически аквариум, но и отправи сериозен сигнал към европейската политическа класа. Съвсем друг е въпросът доколко тя е в състояние на добра чуваемост за променящите се нагласи и турбуленции сред обществата на континента. Пък и дали е способна да приема най-точните решения за запазване не само на постигнатото в най-голямото междудържавно обединение, но и да защити цивилизовано неговите граждани от сериозните предизвикателства на днешния ден. А новите реалности логично събуждат и дезинтеграционни апетити в някои членки на Евросъюза.
Затова холандското обществено отрицание на договора за асоцииране на Украйна прехвърля индиректно запалителна искра и към Обединеното кралство. Което и без друго е на прага на драматичен избор за оставането си в европейската организация поради съмненията за нейната ефективност и полза за британците. Верни или не, мнозина на Острова съзират аргументи за по-добър живот извън Евросъюза, което наблюдатели определят предимно като емоция, а не като рационалност.
В Брюксел обаче не трябва да подценяват различните тревожни сигнали от различни посоки в общността, защото нейната имунна система явно не е съвсем наред. Примери има много и все сериозни.
И накрая - нещо от предисторията на референдума. В интервю за холандски телевизионен канал външният министър на Украйна Павло Климкин бързо се ориентирал за местоположението си и се прицелил в десетката, за да убеди домакините в евростандартизацията на своята страна. Та той изтъкнал напредъка на Киев по темата за защитата на гейовете и трансполовите хора. Дали са го чули холандците, известни с толерантността си по темата, не е известно. Резултатите от допитването обаче говорят, че гражданите от Ниската земя се интересуват повече от реална политика.