Непенсиониран нюх

И никой не налива ново вино в стари мехове; инак виното ще спука меховете и се изхабяват и виното, и меховете.

(Марк 2:22) - библейски цитат

Всяка епоха си има своите летописци. Едни описват времената, когато не кръстовете са висели по хората, а хората по кръстовете, и когато войните са започнали заради красивите жени, а не красотата на женското тяло да е била използвана за спечелване на битки и войни. Перата на други летописци осветяват драми, които са ставали обикновено на тъмно в напарфюмирани будоари на придворни дами или в смърдящи каюти на мъже, преследвани от закона и от флотите на техни Величества.

А трети летописци пишат поучителни истории за плашливи малки и големи деца и ги даряват с мъдростта, че божественият ад на Данте Алигиери има своята трансцедентна клапа за изпускане на лошотията, когато налягането й, поради дяволското свръхпроизводство, надуе атмосферите. И че отговорът на тази клапа не е тук или там, или пък случайно в друга точка на земния глобус, а точно в московския Кремъл, откъдето се разпределят дажбите на лошотията по четирите посоки на света. Нонстоп. Като по места едно рамо им удря петата колона, наричана още и "русофили", които (според Антон Тодоров в предаването на Георги Коритаров "Свободна зона" по телевизия "Европа" на 4 март т.г.), са разходни пера в счетоводните ведомства на руското Министерство на външните работи. Същият господин, без да го твърди директно, ловко го намекна, като цитира руския историк Амфитеатров за време оно, още преди Руско-турската война 1877-1878 г. Сиреч русофилите са платени агенти на Кремъл, родоотстъпници, предатели, дето само мърсуват върху националните интереси на България.

Веднага водещият Георги Коритаров - тоз запален последовател на Песталоци, измъкна възпитателния живец от разсъжденията на съвременния Тукидид на "хибридната война", и предложи моменталически, след като бъде изръкотворен съответният хеопсов исторически труд във вид на учебно помагало, малките българчета още от първо отделение да сричат по антируската читанка - най-добре дорде първи петли пропеят, че нали повторението е майка на знанието! - за да се изучат да плюват и попържат яко всичко руско, от "а" до "я", а после наобратно. 

Оттук до края на света 

И че ако все пак има нещо вярно в твърдението на петата русофилска колона в България, че Големият брат Иван е наш "освободител", то миниатюрното зрънце на истината е само в "-ител", понеже те - руснаците, са наш'те "поробители". Тъй де!

Както се видя, няма дефицит от мераклии да поемат отеческата грижа за изливането на сребърния куршум на познанието - тяхната изработка, срещу демоните на "античовешкия" мрак. Но как да бъдем сигурни, че самопожертвувателните мисионери от Ордена на светата истина не ще клюмнат от умора глави?... Споко! Без паника! Таванът не се е срутил връз нас. Злата Фортуна още не ни е направила марка изотзад!

Този въпрос на въпросите - за кадровия резерв, е бил разрешен още от Исус Христос, Аллах и хиляди други претенденти за месии и сеячи на правата вяра. Обзавеждали са се с последователи, не един и двама, и както се полага, са били ревностни сеячи на мъдростта си сред адептите.

Как ли би изглеждал един примерен учебен час в школата за масмедийни браноборци, там, где витае истинният дух, че 1+1 не е равно на 2, а е кон или... Луната?

... В просторното помещение, където се провеждат курсовете за начинаещи журналисти, е полутъмно. Едва се дочува жуженето на климатичната инсталация. Енергичен мъж с екзотично посребрена коса се разхожда непрестанно покрай екран, върху който се сменят факсимилета на вестникарски страници.

- Човек, за да пише, или, по-прецизно изразено, за да бъде поместван, скъпи мои колеги, необходимо е да има... досещате ли се какво, дами и господа? Наложително е той да притежава непременно... нюх. Само нюх, винаги нюх и нищо друго освен нюх! Точно това е и темата на първата изключително важна лекция "Нюхът и неговата изява в журналистическата дейност". Откровено казано, това е разковничето на идните ви успехи или... неуспехи в кариерата. 

Ясен съм, нали? 

Нюхът, значи... Нюх, ала за какво? Същото се питах и аз преди много години, когато боязливо прекрачих прага на редакцията. Ех, дни, вий тъй прекрасни бяхте! - унася се в сладостни спомени мъжът край екрана. - Мдаа, нюхът... Докъде бях стигнал?... Като че ли до редакцията. Именно там бързо разбрах, че обонянието трябва да е в строго определена посока, ако човек иска да напредне. И колкото по-силен беше нюхът, толкова по-светкавично беше издигането! Тогава, пък и сега, най-високо се цени дарбата да се открива зад всекидневното, в спокойната обстановка на обществената безметежност и катастрофално ниските военни бюджети опасните кълнове на... - енергичният господин прави ефектна пауза, а върху екран с гигантски букви се появява надписът "Руската ръка - агентите на Кремъл са неуморни".

Хряс! - платното на екрана се раздира по средата. През процепа изскача гигантска ножица от две кръстосани казашки саби и започва систематично да го кълца. Погледите на новаците в журналистическия бранш следят в хипнотичен транс пробляскващото върху стоманените остриета "Сделано в СССР". Под акомпанимент на камбанния звън на Спаската кула платното окончателно се превръща в малки правоъгълници. Мистериозно появили се спрейове ги оцветяват като националния флаг на Руската федерация.

- Дами и господа, без истерични припадъци! За по-лесно запаметяване асистентите ми онагледиха първата част от лекцията. С очите си видяхте как "ръката на Москва" саботира нашата учебна дейност... Знаете ли, завиждам ви! Ой, колко силно ви завиждам! Какво беше по мое време: нашите лектори ни светваха за шпиони тук, диверсанти там, как едно време "комунистите запалили Райхстага", "московското злато" подрива устоите на "свободния свят", пфу! Елементаризми и отчайващи примитивизми! Пък сега за вас се ширят необятни простори за буйна творческа и финансова изява. Само нюх да имате, можете да се развихрите и да изпълзите от блатото на посредствените писания и мизерни доходи. 

Доста, хммм, доста нависоко... 

Естествено, повече тлъсти хонорарчета ще проникнат по банковите ви сметки. Стига да успеете да съзрете "руската ръка". В космическата безкрайност или в земните дълбини, къде ли вече не е тя, дами и господа?! А летящите чинии? Благодатна почва за дейност. Дерзаят по-младите от бранша ни, не стоят на едно място - факт! Откриват понякога "руската ръка" там, където, честно да си призная, и през ум не ми е минавало, че може да е протегнала хищните си  пръсти тя... И действат с плам на екзорсисти... Общи приказки за понятието "журналистически нюх" засега достатъчно. От следващия път започваме да изучаваме какви видове, родове и сортове "руски ръце" съществуват понастоящем. Първо ще разгледаме темата "Банковата ръка на Москва върху копчетата за гласуване в британския парламент по Брекзит". За да навлезете в темата, се поразровете из архивите и вземете два-три урока от едновремешния журналистически ас Робърт Мос, открил с инфрачервения си поглед в Уестминстър през 80-те години на миналия век цели-целенички "57 скрити комунисти, завербувани и получаващи инструкции от Москва". После, искате, не искате, ще ви светне, че конкуренцията всеки момент е готова да ви изхвърли извън фокуса на прожекторите и да ви потопи в блатото на неизвестността. Мистър Чапмън Пинчър, колега на Робърт Мос, но претендент за корифей в свалянето на маските на московските агенти, промъкнали се през цепките на избирателните урни върху банките на английския парламент, моменталически играе ва банк и изцежда още 3 допълнителни бройки.

Като домашно упражнение от днешната уводна лекция подгответе свободно съчинение на тема "Социалното неравенство в България - секретна продукция на 3D московски принтер". Хей, и да не преписвате един от друг! Изрично се забранява. Е, докато сте курсисти...

* - Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България