Не връзвайте "ръцете" на селскостопанската наука!
Страната ни спешно се нуждае от стратегия за развитие на земеделието
/ брой: 73
Проф. Атанас Ганев, д.и.н.
От години се търсят решения за по-добра работа на Селскостопанската академия и нейните институти, и това е обективно необходимо, защото условията коренно се променят и науката не бива да изостава от изискванията на времето.
Ще споделя някои свои виждания и предложения в какви насоки да се търсят решения за подобряване на работата в академията. Макар че има тенденции за комплексното развитие на институтите, хубавото е, че те по същество си остават специализирани. За условията на нашата малка страна специализацията на институтите заедно с опитните станции и внедрителските звена е добра форма на организация на науката. Това създава условия за програмно-целевото финансиране на разработките, към което се стремим.
През последните години се формираха две координиращи и представляващи опитните станции звена - съвет за Северна и съвет за Южна България. Смятам, че те са излишни, при положение че опитните станции влизат в системата на водещите институти по направление на науката. Според мен не е правилно превръщането на опитните станции в държавни предприятия. Те освен производствени и внедрителски задачи, имат чисто научноизследователска дейност и тя не е за подценяване.
Не мога да приема за правилно ръководителите на академията и нейните колективни органи да се назначават, а не да се избират. Това влияе крайно негативно на самостоятелността и стабилността на ръководните кадри, позволява проблемите да се политизират, което не е нормално. Неслучайно сега се появяват безумни предложения - да се освободят всички ръководители в академията и всички директори по места и да се назначат нови. Тази глупост е нечувана. Жалкото е, че допада на управниците като Дянков, Игнатов и други около тях, а защо не и на МЗХ, щом не зачитат академията. Това може да се оцени като вредителство за страната, но какво да се прави? В такова време живеем.
А инак подобрения са необходими и в научно-производствените и административните управленски структури на Селскостопанската академия - общо събрание, президиум, секретариат, 2 отделения по направления и т.н. Ненормално е сега цялата тежест по управлението да пада върху председателя, той трябва да има заместници. Сега имаме главен секретар, но без секретари - той работи със секретарите на отделенията. Но нали председателят и главният секретар са научни работници и на тях им е необходимо време да правят и лична наука.
Доколкото редица от тези проблеми изискват промени в закона за академията, след това, което стана с БАН, мисля, че сега не трябва да се поставя въпросът за неговата промяна. Целесъобразно е да се чака по-благоприятна ситуация. Дано тя да настане по-скоро! Смятам, че при действащия закон ръководството на академията следва да търси вътрешни възможности за подобряване на работата. На първо място усилията да се насочат към кадровото разширяване и укрепване на науката чрез рязко повишаване заплащането на труда на научните работници и специалистите. Само така могат да се задържат добрите и опитни кадри в науката и да се привлекат млади и надеждни кадри в системата. Това е крайно необходимо, защото заради пенсиониране, ниско заплащане и липса на условия за научна работа немалко добри специалисти напуснаха институтите.
Миналата година няколко човека имахме среща с министър Найденов. Между редицата проблеми, които се обсъждаха, беше и проблемът за срочно разработване на стратегия за развитие на отрасъл "Земеделие" до 2020 г. Министърът призна, че това е едно от много необходимите неща, с които МЗХ ще се заеме. Различията ни бяха кой следва да се захване с тази задача. Той каза, че ще се изгради комисия, която да разработи стратегия. Още тогава ние подчертахме, че това не може да направи комисия, колкото и компетентна да е тя. Задачата трябва да се възложи на ССА, а разработката да се финансира от МЗХ като приоритетна държавна задача. За жалост досега няма никакви резултати, изпусна се много време, а стратегията ни е нужна и за отстояване на нашите интереси в ЕС и ОСП, която сега се обсъжда и ще се реши от Европейската комисия.
На срещата министър Найденов каза, че е създадена комисия за разработване и на проектозакон за комасацията на земите. Ние възразихме, че това не може да стане и не е необходимо, тъй като за целта са необходими много средства, липсват хора и технически възможности, а при наличието на дребна собственост на земята това нищо не решава. По-разумно е да се върви по пътя на доброволното уедряване на земеползването. Срокът на тази комисия беше до края на 2010 г. и тя нищо не направи.
Ръководството на академията трябва да подеме инициативата за разработването на стратегията за развитието на отрасъл "Земеделие" до 2020 г. Нашата наука има такъв опит с плановете и прогнозите за специализираните райони за отглеждането на едни или други култури и видове животни. За целта научните институти по направления в кратък срок да представят своите виждания, институтът по аграрна икономика да обобщи и подготви за обсъждане материала, примерно на специална научнопрактична конференция или съвещание, след което да се доработи и представи в МЗХ за утвърждаване и ползване.
Необходими разработки следва да се направят и по проблема, свързан с бъдещите производствени структури в земеделието. Да се направи оценка доколко сега частните грандомански арендаторски стопанства са перспектива за българското земеделие. Да се търси оптимизацията на тези структури, за взаимоотношенията арендатор-собственик, т.е. въпросът опира до размера на арендуване и владеене на земя, отговарящи на интересите на държавата и обществото.
Сега у нас се вихри становището, че в условията на пазарната икономика държавата не може да се намесва и да регулира тези процеси. Това не е вярно! Така я докарахме до изоставяне на земи, до монокултурност в земеделието, забравихме сеитбообръщенията и нанасяме вреда на плодородието на почвата. Арендаторите са носителите на това монокултурие, защото не отглеждат и други култури, за които имаме условия, традиции и нужди, не отглеждат животни и стигнахме дотам, че по-голямата част от храните, които употребяваме, са вносни.
Не се разработват проблемите на земеделските кооперации, не се търсят форми и начини за тяхното усъвършенстване. А това е необходимо и трябва да става също с помощта на държавата. Защото, освен че произвеждат, кооперациите изпълняват и социални функции.
Виждаме, че производството намалява, пазарите полудяха, цените растат, хората се възмущават, а държавата стои и само съзерцава безобразията, които се случват. Време е в решаването на тези въпроси да се намеси българската аграрна наука!