Не е за телефона!?

    Любопитен народ сме това балканците. Все гледаме да проникнем в тайните на другия, да му хванем капиите и след това да го приковем с факти. Слухтим за всичко. За изневери, за бизнес или просто така - за кеф. Друго си е да разголиш човек, да му проникнеш в мислите и намеренията, да разбереш дали те одумва и крои някаква завера. Чувстваш се някак си мощен, издигнат, овластен с принадлежаща само на теб информация. А както е известно, който владее информацията, той владее положението. Добро или лошо, важното е то да не се изпусне, твърдят известни слухари по нашите балкански географски ширини.
    Силата на шепота по жицата явно добре са разбрали и тяхно величество политиците. Защото властта се пази, управлява, пък и сваля също с информация, по правило нерегламентирана. Едва после я обличат официално и който иска, вярва, който не иска - не. Ефектът обаче е налице и пътят до целите става далеч по-достъпен. Костюмираните обаче нахитряха много и дали от собствен опит или просто от предпазливост, започнаха да се пазят. То не са по няколко мобилни телефона, то не е техника, то не е изключване на захранването, то не е чудо. Създадоха си и свой, уж неразпознаваем "език" за общуване с аверите, а гражданството заложи на предвидливото мълчание, предшествано от култовата фраза: "...това не е за телефона".
    В Скопие явно са големи слухари. Не че в новообразуваната държава край Вардар всичко не се знае и всички не са роднини. Но друго си е да владееш тайните на опозицията, особено в периода на вече изчерпващ се управленски ресурс и обществено доверие. Вероятно такива са били и мотивите на замесените в гигантското подслушване на политици, журналисти и влиятелни лица в Македония през миналата година. И затова съответстващи на скандала бяха и реакциите. В резултат на който правителството на обвинявания премиер Груевски падна, назначен бе специален прокурор за разследване на случая и насрочени (засега!?) избори през юни. Президентът Георге Иванов обаче направо втрещи местната, но и междунродната общественост с ход, който подпали фитила на и без друго дестабилизираната република. През тези дни обяви амнистия за съдебни преследвания срещу политици, включително и за тези с подслушванията. Искал, твърди самоуверено, да сложи край на политическата агония в държавата. Наистина странно разбиране за умиротворяване, при това в пълна "хармония" макар и с прохождащата демокрация. Какво от това, че главният заподозрян за скандала бивш премиер Греувски си е негов съпартиец, казват. И в крайна сметка политиците остават неподвластни на закона. Могат и занапред да си подслушват ненаказано и при необходимост да взривяват обществото. За да пренасочват енергията на масите в необходимата посока и да се отклонява вниманието от действително тежките проблеми.
    Бурните реакции, организираните протести пред политическите централи, но и спонтанният гняв на хората с прояви на агресия и насилие в Скопие са най-малкото необходими на Македония в сегашния момент. Все още далеч не е постигнато трайно урегулиране на бежанската криза, в която гръцко-македонската граница е подложена на периодичен и опасен натиск. А известно е, че ресурсът на малката балканска държавица съвсем не е впечатляващ, особено ако се стигне до масово нахлуване на кандидати за преселение към богатия Запад. Вероятно и затова, наред с оправданите критики за поруганото правосъдие, европейските и задокеански ментори изразиха официалното си и доста остро в случая недоволство от решението за амнистия за съдебните разследвания срещу политици.
    Твърде оптимистични все пак са сегашните оценки на македонския президент за поставяне на край на политическата агония в страната, възникнала от руините на югославската федерация. Всъщност силни конвулсии на политическа криза разтърсват Македония от самото начало на нейното самостоятелно съществуване. И без да отричаме напълно известно влияние на заинтересовани фактори и геостратези, то истинският каламбур в управлението на републиката край Вардар си е предимно вътрешно, домашно упражнение. Неделима част от него е грижливо подхранваната илюзия за заплаха от съседните страни, а така също и избиването на тежки комплекси с възпроизвеждането на лъжовна монументална античност в Скопие. Което впрочем наред с помпането на фалшиво самочувствие отне много и от топлината и патриархалния дух на града. Именно тази недалновидна политика, която противно на очакванията не доведе до консолидация на обществото, ражда горчиви плодове и днес. Затова първостепенен дълг на гражданите в републиката, включително и на овластените да я управляват, е да бъде запазен мирът. Иначе хаосът е най-прекият и бърз път до нещо, което дори "не е за телефона".