Не дълбайте в раните!

Назми Мюмюн,
член на ВС на БСП
 
В края на декември в Източните Родопи се отбелязва годишнината от началото на така наречения "възродителен процес". Хиляди хора се прекланят пред паметта на загиналите при сблъсъците с репресивните органи на тогавашния комунистически режим. Не смятам да анализирам какво доведе до провеждането на този процес. Писано е много, има и много мнения за него, част от които са диаметрално противоположни. Голямата истина е, че той беше грешка. Това бе признато за пореден път и от почти всички партии в Народното събрание, което в началото на януари заклейми в специална декларация извращенията срещу българските мюсюлмани.
И си задавам въпроса - 27 години след онези събития, дали в страната ни няма сили, които продължават да дълбаят в тази рана и да увеличават нейното най-тежко наследство - чувството на разделение, на противопоставяне на различните етноси и вероизповедания в България.
В основата на създаването на Движението за права и свободи беше

естественият отпор на етническите турци

и българските мюсюлмани срещу политиката за насилствена смяна на техните имена, забраната да изповядват свободно своята религия, да изпълняват обичаите си и традициите, завещани от деди и прадеди. ДПС си постави за задача да възстанови техните права и свободи и в момента се прокламира като единствения гарант за тяхното спазване. Историята обаче показва, че тази заслуга не е на партията на Ахмед Доган, а на цялото българско общество и преди всичко на Българската социалистическа партия.
Още на 29-и май 1989 година тогавашният държавен глава Тодор Живков посочва в свое обръщение, че Българската комунистическа партия има огромни заслуги за промяната в живота на мюсюлманското малцинство към по-добро. "Народна Република България е отечество на всички, които са се родили на тази земя, в която са костите на техните предци и проглеждат техните деца. България е на всички ни, независимо от нашата вяра, от нашите обичаи. Ние сме нейни синове и дъщери и сме призвани да изпълняваме своя синовен дълг към нея". Нека сме обективни, това са думите на Живков. В същото време той подчертава, че в съседна Турция се наблюдава ескалация на антибългарска кампания, нейните режисьори обявяват, че Турция е готова да приеме всички български мюсюлмани, които искат да се изселят. И Тодор Живков се обръща към турските власти да отворят границата.
По-възрастните помнят какво се случи - над 350 хиляди български граждани от турски произход напуснаха тогава родните си места,

керваните с изселници се проточиха

с километри. Започна "голямата екскурзия", довела до обезлюдяването на цели региони в България.
Месеци след това беше извършена смяната на ръководството на БКП. А с нея и преоценката на така наречения "възродителен процес". На 29-и декември 1989 година пред пленум на ЦК на БКП Александър Лилов изнесе своя доклад "За преодоляване на допуснатите извращения сред турскоезичното и мюсюлманско население в страната". Взети бяха решения, които категорично сложиха край на политиката, провеждана към турското малцинство в страната. "БКП отхвърля като принципно неправилна и осъжда като груба политическа грешка провежданата от авторитарния режим на Тодор Живков кампания за насилствено създаване на "етнически монолитна българска нация" и свързаните с нея извращения на конституционните права на български граждани..." "Българската комунистическа партия се обявява за постигане на национално съгласие в решаването на въпросите, свързани с допуснатите нарушения на конституционните права на тюркоезичното и мюсюлманско население в НРБ". Това е записано в решението на пленума на ЦК на БКП на 29.12.1989 г.
Последва декларация на Народното събрание. В нея категорично и ясно беше казано: "Корените на  тази взривоопасна обстановка са в липсата на цялостна последователна политика и в допуснатите извращения по националния въпрос. Особено тежки бяха последствията от престъпните действия на авторитарната власт на Тодор Живков, която с принуда и насилие предприемаше нееднократна смяна на имената на част от българските граждани, достигнала своя връх през 1984 г. Погазени бяха основни човешки права и пренебрегнати жизненоважни духовни и материални интереси. Издълбана беше дълбока пропаст между различни етнически групи на български граждани, засилваше се враждата между тях".
В тази декларация Народното събрание потвърди основните права на гражданите на България - равенството през закона, правото всеки сам да си избира име, правото на свободен избор на религия, правото на използване на майчиния език в битовото и междуличностно общуване. "Проповядването и извършването на каквито и да било дискриминационни действия или посегателства върху достойнството на гражданите, както и подбуждането към етническа вражда и омраза са недопустими и строго наказуеми от закона", гласи декларацията. В нея е посочена и необходимостта от приемането на специална уредба за възстановяване имената на българските граждани с процедура, която гарантира доброволността и свободата на техния избор. В началото на 1990 година беше приет закон и започна възстановяването на имената на нашите съграждани с турско самосъзнание и българските мюсюлмани.
Върнах се назад в годините и цитирах тези документи, за да припомня

един "удобно" премълчаван факт

Българската комунистическа партия и нейният наследник - Българската социалистическа партия, първи осъдиха "възродителния процес" и предприеха всички необходими стъпки за преодоляване на тежките последици от него. Нашата партия използва цялата власт, която имаше, за да гарантира правата на българските турци, да възстанови техните имена и свободата на вероизповедание. Това бяха тежки и отговорни решения. Ръководството на партията се сблъска с нежеланието на част от партийните членове да възприемат тази нова политика. Помним националистическите митинги, които обхванаха страната, помним и протестите пред Народното събрание, в които участваха и членове на БКП, а след това и на БСП. Малка част и от кърджалийските леви сили (тогавашни ОКЗНИ и ОБТ) също се поддадоха на повърхностни емоции. Бяха издигнати срамни за днес лозунги - "България - за българите", "С турските имена - в Турция"...
Процесите бяха овладяни благодарение на това, че БСП като цяло имаше силата и волята категорично да избере пътя на националното помирение и зачитане правата на всички български граждани. Това беше и единственият спасителен път за България.
Но за жалост ДПС продължава и сега да

се стреми да монополизира историята

Трагичните събития от 1984 и 1989 година се превърнаха в хранилка за израстването на тази партия, за обхващането на районите със смесено население и създаването на политически монопол там. "Възродителният процес" бе превърнат в тояга, с която се сплашват и досега българските турци. Лозунгът "Гласувайте за нас, защото другите пак ще ви сменят имената, ще съборят джамиите, ще забранят турския език" е основен във всяка предизборна кампания на ДПС и до днес. Сменя се само "другият" - в зависимост от политическата ситуация. Тезата за опасността от нов "възродителен процес" чухме и неотдавна, по време на възпоменателния митинг в кирковското село Могиляне. Там не друг, а Рушен Риза, един от заместниците на Ахмед Доган, заговори за "тайна държавна политика", която ще ни върне към времената на "възродителния процес". Аргументи, разбира се, не бяха посочени. Но хората бяха плашени и настройвани.
Всъщност ДПС се опитва да се храни от болката на хилядите български турци. А това е непочтено и опасно. Раната все още не е зараснала, а да продължиш да дълбаеш в нея означава само едно - да продължаваш да създаваш пропаст между българските граждани на базата на техните различия по етнически произход и религиозна принадлежност. Освен другото, голяма част от активистите на ДПС нямат и моралното право да застанат пред българските турци, защото имената им са в списъците на доносниците от ония времена.
Но най-голямата вреда, нанасяна от ДПС по време на тези възпоменателни митинги, е върху самите етнически турци в България. Защото непрекъснатото размахване на тоягата, наречена "възродителен процес", реално води до капсулиране на населението и до лишаването му от основното право на демокрацията - сам да избираш кой ще те управлява. Правото да гласуваш за партията, която в най-голяма степен отговоря на твоите виждания и защитава твоите интереси. Като част от ръководството на БСП в област Кърджали аз всекидневно се сблъсквам с този проблем. С нетърпимостта към "другия", избрал политическа партия извън ДПС.
Въпреки натиска върху българските турци, немалко от тях съумяват да запазят правото си на свободен избор. В с. Бащино издигнахме за кандидат за кмет младо момче, етнически турчин, агрономът Сурай Шериф. Само той си знае какво му е струвало да застане открито и да каже: "Аз съм от БСП, аз съм кандидатът за кмет, издигнат от тази партия и ви призовавам да гласувате за мен". Много го оплюха, много му се и заканваха, обаче това младо момче устоя и получи 66 гласа от своето село - резултат, който БСП не е имала там от години.
Така се получи и в района на Млечино, където за БСП гласуваха около 200 етнически турци. Само в Горно Прахово имахме 90 гласа. В село Мост получихме 55 гласа. В с. Резбарци - към 90 гласа. Като цяло в област Кърджали за БСП гласуваха над 1500 етнически турци.
Давам тези факти, за да покажа, че сред  етническите турци

вече текат нови процеси

Младото момче от с. Бащина ни изнесе един урок - младите турци търсят своята свобода и не я виждат единствено и само в ДПС.
Това е тяхно човешко и конституционно право и БСП, като национално отговорна партия, трябва, длъжна е, да им помогне да извървят своя път. Нямам предвид да се търси конфронтация с ДПС като политическа сила. Става дума за защитата на правата на българските турци, които трябва да са свободни граждани в свободна държава. Ето защо е необходимо да се даде решителен отпор на всички опити, от която и да е политическа сила, да наруши този принцип. Гарантиран, между другото, от законите на Република България.
Колкото и да не им се иска на някои кръгове в ДПС, в районите със смесено население вече повя нов вятър. И като пролетно пълноводие разчупва ледовете в душите на хората. Така че, колкото и да размахват тоягата "възродителен процес", промяната ще се случи. Ако не разберат това, ще ги очаква съдбата на "Атака" и РЗС.
Възпоменателните  митинги за жертвите от "възродителния процес" не трябва да се  превръщат в инструмент за всяване на страх, политическа омраза и нетърпимост към другите. Те трябва да ни припомнят един горчив урок - всички в държавата сме равни и посегателството върху правата на отделни групи български граждани я изправя пред пропаст. Защитата на правата и свободите е дълг и задача на цялото българско общество. Нито една политическа партия няма правото да използва за свои цели болката на хората, платили най-високата цена, за да научим този урок.