Мистерията на българските гласове

1.
ГЕРБ изгуби 12 области, 600 000 гласа и 20 мандата. Не изгуби чест и достойнство, понеже ги няма.
БСП отпрати ГЕРБ в изолатора, прибави 12 области, 200 000 гласа и 44 мандата, и за първи път ще има по 1 депутат в Кърджали и Разград.
ДПС изгуби 126 000 гласа и 1 мандат, но за първи път ще има 3 депутати в София.
"Атака" изгуби 140 000 гласа, но придоби 2 мандата и дълбоко чуждата роля на балансьор.
СДС, ДСБ и РЗС изгубиха всичко.
В нищото отидоха двете "К" - Костов и Кабаиванов (язък, тъкмо му научихме името). Десницата се самоизяде. Но преди това и през всичкото време лицемерничеше безспир. Хем изобразяваше опозиция на ГЕРБ (поради своето интелектуално превъзходство и естественото си отвращение към простащината), хем крепеше и обслужваше ГЕРБ (поради примитивен антикомунизъм и патологична русофобия). Десницата, титулувана "класическа", викаше насърчително "Бойко, доубий мръсните комуняги!". Вдъхновен от тази магическа доминанта, ДСБ пак се коалира с БДФ, който пък е официалният приемник и продължител на легионите на ген. Луков и фюрера Иван Дочев. И вместо да "доубият мръсните комуняги", десните се самоубиха ритуално.
Вресливото Яне като димка се издими и като флашка изпадна под бялото кожено кресло на Борисов. "Яне, на кого ни оставяш!", простенаха иронично фейсбуците.
А мечтаните нови партии и нови лица пропаднаха. Някои почти докоснаха бариерата от 4%. Други додрапаха до заветната субсидия. За трети не гласуваха дори техните домашни любимци. Из улука на изборите изтекоха всякакви фармацевти, ГОРД-и архонти и ЛИДЕР-и. Както и другите две "К" - Касим и Корман. Които допуснаха и поискаха недопустимото - станаха доверени, обгрижвани и отглеждани лица на Ердоган, Давутоглу и техните неоосмански амбиции и претенции. Това е не само скандално. Това е наказуемо.
Новата надежда, гражданката Кунева, туй любимо цвете на социологическия перваз, посърна. Явление преудивително за едно изкуствено цвете.
Гласовете на повече от 1 250 000 души отидоха в нищото.
Жалко само за НФСБ.

2.
ГЕРБ изгуби изборите. Погромът е реален, победата - фиктивна. Драматичната мисъл за погрома успя да си пробие път дори до скудните умове на Борисов и Цветанов. Фиктивните "победители" тъй и не посмяха да си покажат спихнатите физиономии в нощта на изборите. В английската забавачка учехме една песничка, в която се разказваше за лошия дебел плъх ("bad fat rat"), който излочил млякото и се сврял в дупката. Поради страх от одюдюкване, липса на олигархични акламации и обичайната агресия на внезапно революционизирания медиен слугинаж. Довчерашни медийни питбули на ГЕРБ се прекамбичнаха вихрено в синхрон със своите магнати, изживяват се като флагмани на свободното слово, разбирано като свободно въртяща се палачинка.
Боко и Цоко си мислят, че изгубиха изборите на 12 май.
Нищо подобно!
ГЕРБ не изгуби изборите на 12 май.
Нито на 11 май, заради Костинбродската афера.
ГЕРБ изгуби изборите през всичките години на своето властване. За управление и дума не може да става.

3.
ГЕРБ властваше 1330 дни. На фона на 1330-годишната българска история това е само една гримаса. Грозна гримаса.
1330 дни ГЕРБ властваше безразделно, безконтролно, арогантно и престъпно. Против Конституцията и законите. Против държавата, нацията, народа и човека. Съсипа икономиката, зачеркна националните интереси, оплячкоса държавата, разгроми бизнеса, погуби науката, унизи народа, смаза правосъдието, прегази всички права на човека - граждански, политически, икономически, социални; подмени парламентарната република с премиерски абсолютизъм, правото - с милиционерщина, политиката - с полицейщина, а полицейщината обяви за политика; превърна народа в негоден мат'рял, в куче, в парцал, в стадо, което лесно се води и кара (и стадото нямаше нищо против! - напротив, даже му подари гега, кучето махаше опашле, а мат'рялът повтаряше "Ние сме едни негодници"); взриви демократичните устои на държавата и я лашна 30 години назад - там, в пещерата на авторитаризма; наложи на обществото своите правила и закони - правилата и законите на мафията, на подземието, на чалгата във всичките нейни отблъскващи измерения; разврати обществото и му натрапи своето първобитно разбиране за политиката - като бой, смазване, премазване, унижение и публично поругание на опонента; обяви всеки мислещ за престъпник, а нацията - за организирана престъпна група, съставена от шайка лихвари, лентяи, грабители и алчни пенсионери, що изплюскали фискалния резерв.
ГЕРБ и близнаците-братя Боко и Цоко извършиха това в нестихващ пристъп на маниакално величие, болезнен нарцисизъм, примитивна алчност, ненаситна лакомия, първобитен и атавистичен  нагон да властват, да владеят, да подчиняват.
ГЕРБ съсипа всичко, което докосна.
Мога до утре да изреждам икономическите и социалните показатели на съсипията. Но главното е друго - ГЕРБ изгуби изборите морално. Боко и Цоко не разбират това. Поради духовна безпросветност. 

4.
Днес Боко е в паника, в артистичен шок и звезден стрес, няма как да се изпъчи и изфука, няма на кого един автограф да врътне, властта се изплъзна из ръцете му, а прокуратурата, таз гадина, дебне иззад ъгъла... Състрадателни животновъди утешават неутешимия, товарят прасетата по камионетките (тоз храбрец, главният слуга, когото Боко нарече "капут", сигурно ще им реже гумите), а двамата с Цоко кълнат и проклинат прокуратурата, таз орда "гейове, манафи, педераси и пидали", които им откраднали триумфа барабар с 5-6%! От което следва, че Боко и Цоко са ги калкулирали тия 5-6% и ако да не бяха споменатите "пидали", днес ГЕРБ щеше да се плацика в абсолютно мнозинство.
И както шофьорите на крайслерите с ушичките подслушвали 115 000 души, тъй Цацаров ще да е произвел онези 350 000 фалшиви бюлетини и незнайно колко още. Боко и Цоко се припознаха - и самообвиниха! - като извършители на това престъпно деяние с висока обществена опасност. И поради липса на въображение (к'во стана с тия PR-и?!) първом се маскираха на "Клетниците", а после - на група "достойни прокурори" - хем недостойни, хем анонимни, хем неграмотни.
От анонимката се носи дъх на подслушвана тоалетна: "помия, кал, пъклен план, заговор". И "вещици" бродят, и закани кънтят към "вещиците": "ще си платят". Остръвненото мръснословие на "достойните" поразително се вписва в слога на довчерашния (нима?) медиен слугинаж. А в това - "ще си платят" - ехти ръмженето на Боко "Някой ще го отнесе".

5.
И тук идват серия метаморфози, мистерии и привидни парадокси.
Подобострастните лакеи на ГЕРБ днес са първи революционери, храбри граждани, истерични изобличители на своите идоли и господари, заради които до оня ден съдеха, осъждаха и разтерзаваха всеки, дръзнал да докачи ореола на властващите простофили, а днес посвещават своето превъзбудено лицемерие на Пламен Горанов. И не само чакат похвали и ласкателства, ами ги и получават. Куртоазно. При това - от хора, които имам за интелигентни. И не само чакат възнаграждение и отплата за своята помиярщина, ами ще ги получат. Като компенсация за техните душевни мъки и терзания, може би!                          
1 250 000 гласа отидоха в нищото. Улицата, тъй куртоазно, сервилно ухажваната улица, си наплоди лидери и партии, па рече, че няма за кого да гласува. Улицата не хареса себе си. Олигархията я превърна в подставено лице, в оня инструмент, който трябваше не да изрине ГЕРБ, не! А да взриви Конституцията и парламентаризма. Жалко за хората-факли! 
1 милион гласуваха за ГЕРБ. И най-много - в градовете, откъдето тръгна "пожарът на бунта". И разни наивници си блъскат главите: "Защо, бе, защо? Защо гласуваха за тия мутри, мафиоти, милиционери, бандюги, чалгариоти, престъпни, авторитарни типове, които оглозгаха държавата и ограбиха всеки един български гражданин?!"
Ами - тъкмо заради това. Това им харесва. Това искат. Това ги вдъхновява. Това ги успокоява. Това им носи букет измамни чувства - за сигурност, справедливост, възмездие, отмъщение, мъст, сила и превъзходство.
Да, част от тези гласове са гласове на страха. Тук мистерия няма. Има драма.
Но истината е много по-жалка. Тя е непоносима. Този милион е демонстрация на безкнижното, безграмотно, бездуховно родство и антиинтелектуална близост между народ и тиранин; на самоубийствената жажда за диктатор; на порочната възхита от овластеното подземие, което 1330 дни изнасилваше държавата за кефа на опростаченото до смърт общество.
Общество, съгласно да бъде експлоатирано и злоупотребявано морално и всякак; доброволна жертва на един Стокхолмски синдром. Общество, щастлив заложник на един "честолюбец, без строга нравствена подплата, остървенял за власт", който "намираше за превъзходни всичките средства; всичките престъпни галения на низките нагони и охоти на тълпата; всичките унизителни преструвки и подмилквания, и лъжи - привични прийоми на една несъвестна демагогия - бяха му отръки, за да замами доверието. Той знаеше, че сее гибелни семена и трови народа, но нямаше сила да въздействува над свирепата си жажда за власт, нито благородство - за да пробира средствата".
Тия думи са на Иван Вазов от романа "Нова земя". Тъй описаният "честолюбец, остървенял за власт", "политически аферист и шарлатанин" не се казва Борисов, а Благодумов, но всъщност е Стамболов.
Тук мистерия няма. Има трагедия. Дълбинна. И всяко ласкателство, всяка куртоазност към това призрачно общество, са гибелни.
Днес и отдавна.