Мирът и разоръжаването - дъвки за пропагандни балони

"Истината не е сложна, ако е истина."
Авицена (Аби Али ал Хюсеин ибн Абдалех ибн Сина (980-1037 г.) - персийски лекар и учен (автор на 450 книги)

Като реакция на обявените т. г. от Владимир Путин нови технологии с военно предназначение, вложени в реални образци нова военна техника, мнозина коментатори в Съединените американски щати и Западна Европа издигнаха тезата, че Руската федерация започва нов кръг от надпреварата във въоръжаването.
Но за да бъде анализирана обективно настоящата ситуация в двуединната връзка "въоръжаване - разоръжаване" в международен план, при навършването на половин век от датата 1 юли 1968 г., когато Договорът за неразпространение на ядреното оръжие е открит за подписване в столиците на трите държави, негови депозитари - Москва, Вашингтон и Лондон, е необходимо да насочим

поглед към миналото

На 28 октомври 1921 г. съветското правителство се обръща към правителствата на Великобритания, Франция, Италия, Япония и Съединените щати с нота, в която се съдържат редица важни предложения. Като изхожда от обстоятелството, че съдбата на заемите, взети от царското правителство на Русия, вълнува милиони техни притежатели в чужбина, съветското правителство се съгласява да признае довоенните царски дългове при условие, че западните държави предоставят на Съветска Русия облекчения, осигуряващи практическата възможност да бъдат погасени тези задължения. В нотата се отбелязва, че една от основните цели на съветската политика се явява "икономическото сътрудничество с другите държави" и понеже икономическите въпроси са тясно свързани с политическите, "не трябва да се мисли за установяването на пълен мир без Русия" и че "въпросът за взаимоотношенията между Русия и останалия свят, който се явява първостепенен световен въпрос, не може да бъде разрешен без участието на съветското правителство". Затова съгласието от страна на Съветска Русия на съществени отстъпки относно въпроса с царските дългове е обвързано със сключването на окончателен всеобщ мир с нея и признаване на съветското правителство. В нотата е предложено да бъде свикана международна конференция за разрешаването на всички тези проблеми.
Въпросът за

свикване на международна конференция

е трябвало да бъде решен от Върховния съвет на Антантата, заседанията на който са открити на 5 януари 1922 г. в Кан. По време на своята реч там английският министър-председател Дейвид Лойд Джордж предлага да бъде свикана икономическа конференция на всички европейски държави, като на нея бъде поканена и Съветска Русия. Поканата обаче е обвързана с редица условия: Русия да се задължи да изплати царските дългове, да компенсира на чуждестранните собственици загубите от конфискацията на тяхното имущество, да се въздържа от "пропаганда" и да подпише споразумения за ненападение със съседните на нея държави. Като място за свикване на конференцията е предложен италианският град Генуа.
Пред съветската делегация за конференцията, начело с народния комисар на външните работи Георгий Василевич Чичерин (1872-1936 г.), ръководителят на правителството на Съветска Русия Владимир Илич Улянов (Ленин), поставя две цели: първо, борба за мир и икономическо сътрудничество на народите; второ, установяване на делови търговски отношения на Русия с капиталистическите държави. В подготвената под ръководството на Ленин програма много важен е пунктът за съкращаване на въоръженията. Тази позиция е логично продължение на изложеното от Ленин години по-рано в неговата статия "За лозунга "разоръжаване": "Разоръжаването е идеал на социализма. В социалистическото общество няма да има войни, следователно, ще се осъществи разоръжаване". В своята позиция Ленин изхожда от теоретиците на марксизма. Фридрих Енгелс в своя труд "Може ли Европа да се разоръжи", написан през 1987 г., подчертава, че "разоръжаването, а по този начин и гаранцията на мира, са възможни."
Конференцията в Генуа е открита на 10 април 1922 г. и продължава до 19 май. На нея обаче Съединените американски щати отказват да присъстват, под претекст, че това всъщност е политическа, а не икономическа конференция. В официалната нота, предадена от страна на американския държавен секретар Хюз на 8 март 1922 г. на съюзниците от Антантата, е изложено искането в Русия да бъдат възстановени капиталистическите обществено-икономически отношения, в качеството им на предварително условие за икономически преговори, като в документа на Държавния департамент на САЩ също се съдържа и

предупреждение към европейските конкуренти

на американските корпорации в борбата им за завоюване на благоприятни позиции върху пазарите на Съветска Русия "да не предприемат нищо, с цел да извлекат икономически изгоди", тоест да не сключват със Съветска Русия двустранни споразумения.
Генуезката конференция има своето последно пленарно заседание на 19 май 1922 г., на което са обобщени резултатите от работата на четирите комисии: политическата, икономическата, финансовата и транспортната.
Въпреки положените усилия от страна на съветската делегация и заявената от нейна страна готовност за приемане на компромиси, реални резултати не са постигнати, освен решението обсъждането на проблемите да продължи на една следваща конференция в Хага, насрочена за 26 юни 1922 г., на която е предвидено да заседават две комисии: "руска", тоест с участието на руските делегати, и "неруската" (без тяхното участие), за разглеждане на финансовите разногласия между Съветска Русия и другите държави. В Генуа комплексното съветско предложение за разоръжаване е отхвърлено, като е прието единствено взаимно задължение на държавите - участници в конференцията, за ненападение в периода на заседанията в Хага и последващите четири месеца. Предложението на Съветска Русия за разоръжаване изобщо не бива подложено на сериозни обсъждания.
Междувременно

съветската мирна дипломация

отбелязва голям успех. Още много преди откриването на конференцията в Генуа, се водят съветско-германски преговори за урегулиране на отношенията между двете държави. Дълбоките противоречия, съществуващи между Германия и Антантата, способствали за успеха на тези преговори; от своя страна, непродуктивната обстановка в Генуа служи като мощен тласък за тяхното приключване.
На 16 април 1922 г. в селището Рапало, близо до Генуа, е подписан съветско-германският договор, напълно възстановяващ дипломатическите и консулските отношения между двете страни. Германия и Руската съветска федеративна социалистическа република (РСФСР) взаимно се отказват от компенсации за причинените военни разходи, военни и невоенни загуби. Германия признава национализацията на немската държавна и частна собственост в Русия, осъществена в изпълнение на декретите на съветската власт, а Съветска Русия се отказва от правото си да получи репарации, които й се дължат от страна на Германия, на основание на чл. 116 на Версайския договор. Договорът също предвижда развитието на взаимни търговски, стопански и правови отношения върху принципа на най-облагодетелствана нация.
Въпреки изцяло мирния характер на договора, сключен в Рапало, държавите от Антантата го посрещат на нож. Техните представители в Генуа връчват на германските представители нота, в която се твърди, че оттам насетне Германия не може да участва в Генуезката конференция, тъй като поради своите действия "немците сами предрешили отстраняването на Германия от по-нататъшно участие в обсъждането на условията за съглашението между различните представени в комисиите държави". Против Рапалския договор официално се обявяват и Съединените американски щати.
Английският министър-председател Дейвид Лойд Джордж, както и представителите и на други държави от Антантата, с оглед на реакцията на общественото мнение в своите страни, на заключителното пленарно заседание на конференцията в Генуа, венцехвалят нейните резултати. Но ръководителят на съветската делегация Г. В. Чичерин нарича нещата със собствените им имена. Резултатите от конференцията, казва той, "не оправдават великите очаквания, които тя породи у народите на различни страни. Западните държави, с изключение на Германия, не възприеха курс към нормализация на своите отношения със Съветска Русия". Накрая съветският представител отново подчертава неизменната миролюбива политика на Руската съветска федеративна социалистическа република и нейната неотклонна готовност да сътрудничи с другите държави върху принципа на пълното равенство.

(По материали от чуждестранния печат)

* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България