Ментета

Имаше навремето един прекрасен френски филм "Търсете идола" с любими актьори на уж затвореното тогава за западната култура соцобщество. Но не за чудесните и неприлично млади Силви Вартан, Шарл Азнавур и Джони Холидей ми е думата днес. А за нашето преследване на въображаеми и далеч не винаги чисти цели и идоли с упорита жестокост, които в крайна сметка се оказват пълно менте. Ако ставаше въпрос за безобидни човешки увлечения, както и да е. Трагичното обаче е, че стремежът към измами и заблуди приема такива размери, че преобладаващата общност на обикновените българи става все по-объркана и обезверена.
Наблюдаваме този разорителен за държавата феномен в целия многообразен спектър на живота. Като се започне от президентската институция и изпълнителната власт, премине се през мамещите ни производители и търговци, и условно се завърши с наглед безобидните хитреци и кандидат "отличници" на матурите. Естествено, ако степенуваме щетите, палмата на първенството водят политиците. Там, в короната на дървото, е служебно настанен не друг, а държавният глава. От висотата на своето положение обединителят на нацията така се е вживял в обслужването на чужди интереси, че дори започва да вярва в едва ли не месианската си роля за отечеството. То не бе антируско говорене, гузно премълчаване на безспорни истини за историческия принос на Червената армия за разгрома на хитлерофашизма; то не бе спекула с европейски ценности и наколенки пред новите господари; то не бе лобиране за удобен изборен регламент, който да осигури гласове от чужбина за "нашите" хора. То не бе чудо да се харесаш. И всичко това се опакова в целофанна загриженост за утвърждаването на демокрацията. При това поднесено с пасторска смиреност и фалцетно кадифен тембър. На всичко отгоре на господина явно му се е усладил животът в белокаменната тоталитарна сграда. Защото уж случайното му и "несъгласувано" номиниране от Радан Кънев все пак завъртя рано-рано името плевнелиево за предстоящите избори. Нали сте чували за пробния балон. Той може и да се спука, особено ако е менте. Но името на бившия благоустроителен министър все пак се завъртя в ефира. Това е целта.
През тези дни родното просветно министерство ни изненада с решителността си да пресече измамите на матурите. Похвално, ще кажем. Хубаво е младите хора да имат еднакъв старт. Защо обаче се стигна до менте отличниците? Защо темите стават известни? Защо се позволява търговията с непозволени технически средства за комуникация? Защо и родители са благосклонни и дори съпричастни към измамата на своите довчерашни палавници?
Ами отговорите не са толкова сложни. Първо, мощният пиар, с който ни проглушиха ушите, си е един надут балон - нито в 4000 зали е имало камери, нито детектори са ловили сигнали на скритите джиесеми, нито драконовите мерки спряха изтичането на тестовите задачи към мераклии да продадат отговорите. И второ - съзряващите българи и техните създатели живеят в една среда на подменени ценности, където хитреците и измамниците се уреждат, а другите изпълняват онова упражнение със супата. Върти се търговия на политическо ниво, купуват се постове и индулгенции, плащат се и избори, всичко има своята цена. И защо се учудваме тогава от измамите на зрелостниците? Те са в крак с времето. Те просто се вписват отрано в корумпираната среда на държавата, или по-скоро в нейния тъжен остатък. Както и ловките производители и търговци, които ни тровят всекидневно и безконтролно с ментета. Наливаме се с палмово масло и ядем химикали вместо сирене и мляко; въобразяваме си, че укрепваме организмите си след зимата с плодове и зеленчуци от внос с нитрати и какво ли още не. Защо се питаме тогава защо боледуващата ни нация, която редеформиращата се здравна система доунищожава, налива оскъдните си парици за лекарства. От които менте посредници съвсем не случайно захлебват яко за сметка на хорското страдание, като набиват към основната цена най-високата надценка за крайния продукт не само на Балканите. А да говорим ли за необосновано надутите цени на горивата, за..., за...!
Май само българската жена е нещо автентично - тази, която ни следва, ние следваме, а понякога и преследваме. Що се отнася до представителите на политиката, за тях май вече не коментарни думи, а само звуци ни останаха. Те да запалят по една свещ и да се помолят за опрощаване на греховете си в катедралния храм "Св. Александър Невски", той им е наблизо. макар че и там опитите им да се измъкнат от греха ще бъдат пресекнати от празничната радостна канонада, която гърми фалшиво при всяко възкресение. Дори при Божието. В пълна "хармония" с канона, организирана при това от самия божи служител, предстоятелят на най-голямата ни църква архимандрит Дионисий. Та за ментета ли говорехме?