Мазохизъм

    Явно десният сектор в българския политически келепир и присъдружният към него клуб по интереси нещо се е активизирал, защото рипа ли, рипа срещу кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН. Изглежда притеснение бълбука в съзнанието на тези съотечественици, които загърбиха дори лятното си безгрижие, за да се отдадат с мазохистична радост на любимото си занимание да компрометират политически непригодни според тях лица.
В тази като че ли дърводелска работа лицата Андреев и Михайлов например имат многолетен опит, който изглежда в годините капитализираха успешно. Сега обаче пред тях и себеподобните им се откри невероятната възможност за направо планетарно изпълнение и възраждане за чужда сметка на затихващите им кариери. И се прицелиха милите във високата мишена на българския кандидат за шеф на световната организация. За тях и тихите лобисти в парламента, правителството и социологическия сектор и присъдружните медии, остана без значение фактът, че за първи и вероятно последен път наш съотечественик е сред кандидатите за поста. Че българка е все пак сред групата на фаворитите. Че Бокова завоюва широко признание сред обективно мислещите хора за работата си като генерален секретар на ЮНЕСКО и се ползва с уважение в световния дипломатически и политически елит. Че нейната подготовка, експертност, диалогичност и лично обаяние се признават от утвърдени личности в международния живот. Че в крайна сметка трябва всички да бъдем поласкани наш човек да бъде изобщо в обсега на лицата с шанс за самия връх на ООН. И то в момент, когато светът отново кърви, изправен е пред глобална конфронтация и терористичен гнет, а с безпрецедентния емигрантски ужас Европа е на прага да компрометира най-голямото междудържавно обединение и широко прокламираните му ценности.
    В отговор на всичко това родни избраници направо ни втрещяват с липса на патриотизъм и чувство на съпричастност към една истинска национална кауза. Пускат черни пощенски гълъби високо с депеши срещу Бокова надалеч от родната граница с ниската цел да компрометират нашата кандидатура. Сумтят из коридорите на Брюксел и отвъд Атлантика и не само демонстрират, но и градят ореол на колебание около българския избор. Надяват се вероятно угодничеството с дъх на тежък политически провинциализъм да им донесе облаги и признание в борбата с измислен противник, от която губим всички, губи естествено и държавата. А после с невинни по детски очи се учудват от резултатите в предварителните класирания и бързат ли, бързат да деградират личността и дори способността на Бокова да се бори за краен успех.
    В голямата политика има строги закономерности и трудно утвърденият механизъм допуска случайности. Мощните световни лобита имат свои лостове за влияние, които по правило остават скрити за обществата. Не прави изключение естествено и ООН. В случая с актуалния избор на генерален секретар освен заявената публично нагласа за предпочитане на кандидат жена от Югоизточна Европа, има и друго важно обстоятелство. А при Бокова наред с личните й качества то според мен е водещо. Става въпрос за изходната платформа, за трамплина, от който нашият кандидат се впуска в надпреварата. Това не е посланичеството й в Париж, нито предишната й политическа дейност, които също не са без значение. Това е именно успешният мандат на българката начело на ЮНЕСКО, което е важна част от структурата на ООН. И въобразява ли си някой, че изборът й начело на организацията тогава е минал без санкцията и одобрението на влиятелните световни фактори? Едва ли! При това във висшите структури на международния живот също предпочитат да издигат "свой" вътрешен човек, проверен, доказан в практиката професионалист, с по-всеобхватен, а не само европейски поглед върху процесите.
    Ето това, според скромното ми мнение, е голямото предимство на Бокова пред другите кандидати. Предимство, което така упорито се стремят да омаловажават доморасли политически лобисти, попаднали в ареала на чужди интереси, действащи от задгранична дистанция уж родни бизнесмени и навъртащи се около тях кариеристи. И, питам се, рационално и почтено ли е в хода на откритата дълга процедура по избора на генерален секретар да оттегляме вече издигнатата от държавата кандидатура и създаваме прецедент със заменянето й с нова, която трябва да отскача от далеч по-нисък трамплин? Само защото в предварителните гласувания не сме убедително първи. Ами защо в духа на тази демагогия не изтеглим тогава и "Лудогорец" от Шампионската лига, след като авторитетният английски вестник "Телеграф" го класира чак на 30-о място от общо 32 отбора, а и обективно нашият тим няма никакъв шанс да стане първи в Европа. Не, ние сме свикнали винаги да сме първи, представете си. Да, но по държавен мазохизъм!