Мъжът се развежда само ако е оглупял от любов

Уважаеми дами, ако ви се случи да се влюбите в женен мъж, първото, което трябва да направите, е да си зададете въпроса: "Какво всъщност очаквам от него?" Достатъчно ли ви е само да се виждате и да общувате? Всяка мимолетна среща празник ли е за вас? Можете ли да понесете факта, че той е женен с деца, че с вас се среща така, между другото...
Фактите сочат, че много жени у нас се примиряват с тази перспектива. Когато се привържат към един зодомен мъж, те са готови да стоят до телефона по цели нощи в очакване той да позвъни. При всички положения подобни отношения носят повече мъка, отколкото радост. Затова е по-удачно дамите добре да се замислят, преди да се впуснат в авантюра със семеен. Ето какво предупреждават социолози за евентуалното развитие на отношенията с женен мъж.

ВАРИАНТ ПЪРВИ
Той се развежда и се жени за вас. Звучи много добре, но в живота се случва твърде рядко! Ако господинът е много влюбен, още в началото на връзката ви той може да се раздели със семейството си, без много да му мисли. Но ако се позабави... не очаквайте да направи такава крачка. Той ще ви уверява, че иска да се ожените, ще ви моли да бъдете търпелива, но няма да се стигне до брак.

ВАРИАНТ ВТОРИ
Приемете всичко такова, каквото е, но все пак преоценете отношението си към него. Ще ви стане по-леко, ако постоянно си напомняте, че и за собствената си жена, той е лош мъж и ако се ожени за вас, също някой ден ще ви изневери...
Добрата рецепта в случая е да водите по-активен социален живот и да не мислите постоянно и единствено за него. Превръщането ви във вечно очакваща Пенелопа само може да ви навреди.

ВАРИАНТ ТРЕТИ
Опитайте твърдо и решително да го изоставите. По-добре е да се сбогувате с този човек, който все пак би могъл изцяло да ви принадлежи. Отначало ще е доста трудно, но след това ще почувствате прилив на нови сили. И може би точно тогава ще срещнете онзи, които наистина ви заслужава и е достоен за вас!
                                       
Изневерите рушат брака

Френски социолози и сексолози са направили интересни проучвания, за да дадат отговор на въпроса: "Защото мъжете и жените изоставят брачния си партньор?" Учените са класифицирали отговорите на тази анкета, осъществена в Лион и Гренобъл, като са ги подредили в две групи според пола на участниците.

ЖЕНИТЕ НАПУСКАТ МЪЖЕТЕ СИ, ЗАЩОТО:
+  той ми изневеряваше
+ беше доста груб и не ми обръщаше достатъчно внимание
+ беше ленив в леглото
+ не можеше да се раздели с чашката
+ пушеше прекалено
+ беше небрежен към външния си вид
+ прояви се като слаб човек и безотговорен като личност
+ не се грижеше достатъчно за децата ни
+ беше прекалено ревнив.

МЪЖЕТЕ НАПУСКАТ ЖЕНИТЕ СИ, ЗАЩОТО:
+ тя ми изневеряваше
+ беше небрежна към външния си вид
+ беше доста скучна и сдържана в леглото
+ непрекъснато ми мърмореше, беше много дребнава
+ ограничаваше свободата ми, постоянно ме ревнуваше
+ не можеше да поддържа домакинството в ред
+ повече държеше на кариерата си, отколкото на дома и семейството
+ харчеше прекалено за тоалети и козметика и не се грижеше за дома...

Вечно жадната муза

И тъй като една от главните причини за разтрогване на брака е непреодолимата страст на мъжете към пиенето, заслужава си да надникнем и в света на величията, които не могат да се откажат от пагубния навик. Истинска сензация в САЩ  предизвика книгата "Вечно жадната муза" на Том Джардис, преподавател по английски език в един нюйоркски колеж. В нея се твърди, че писателите-алкохолици в тази страна са доста на брой. Сред 28-те, определени от автора като откровени любители на чашката, четем имената на Джек Лондон, Дороти Паркър, Тенеси Уилямс, Дашиъл Хамит, Труман Капоти, Уилям Фокнър. Повечето от биографите на тези писатели не са се осмелили според Джардис да поставят диагнозата "алкохолизъм" на героите на съчиненията си въпреки наличието на всички признаци за това. И то защото не са проследили взаимовръзката между техния живот и начина им на писане.
"Вечно жадната муза" представя във всяка от главите, посветени на определен писател, различни страни от неговия живот и творчески процес.

УИЛЯМ ФОКНЪР
например бил дълбоко убеден, че може да пише само когато е пиян. Смятал се преди всичко за "летописец-хроникьор", за "разказвач на вече станали събития" и тъкмо затова се нуждаел от "известно изостряне на възприятията". Това, разбира се, постигал с помощта на алкохола, поеман от него почти винаги в огромни количества. Постепенно обаче физическото и психическото му здраве се влошили чувствително. На четиридесетгодишна възраст, докато създава романа "Авесалом! Авесалом!", той потъва в такова дълбоко и безпаметно пиянство, че на три пъти се налага да влиза в болница. Трудно е наистина да си представим как е могъл да напише в такова състояние тази великолепна, мъдра книга. После Уилям Фокнър си наема медицински надзорник, който го следи непрекъснато и се старае да не му позволява да изпада нито в едната от двете крайности - пълно пиянство или прекалена трезвеност. Но накрая започва да твори все по-трудно. Последният му роман "Притча" е писан в продължение на цели десет години и няма успех.

ЪРНЕСТ ХЕМИНГУЕЙ
отначало не пие по време на работа. Но постепенно се пристрастява към алкохола. За разлика от Фокнър, той не се крие, когато е в нетрезво състояние. Има репутацията на голям пияница и се гордее с това. Често са го виждали с бутилка ром в ръка. Здравото му, набито тяло, издържа доста години на алкохолните атаки, на които редовно го подлага, докато накрая рухва.

ФРАНСИС СКОТ ФИЦДЖЕРАЛД 
съсипва кариерата си твърде рано. Често взема големи аванси от издателите си срещу още ненаписани разкази и романи и задлъжнява. Принуден е да пише кратки разкази за седмичните списания, за да се разплаща. А живее доста нашироко. Непрекъснатото пиянство постепенно унищожава таланта му. Започва да получава все по-ниски хонорари, принуждава се да стане сценарист в Холивуд, но въпреки старанията си не успява да се наложи. Жена му Зелда страда от тежка психическа болест и лечението й изисква доста средства. Всичко това го води до неизбежния фатален край. Умира, ненавършил 44 години.

ЮДЖИЙН О`НИЙЛ
има по-интересна съдба. Стига до дъното, но успява навреме да се пребори с пагубната си страст към чашката. Спасява големия си и оригинален, новаторски талант на драматург. Неговите изследователи и биографи и до днес не могат да си обяснят този неочакван прелом. Известно е само, че е преминал двумесечен курс на лечение за хронични алкохолици при психиатър. По-късно Юджийн О`Нийл ще заяви, че за разлика от повечето си колеги не е приемал пиенето за неделима част от творческия процес.
Авторът на монографията Том Джардис не дава подробни обяснения на факта защо толкова много американски писатели от първа величина са станали жертва на Бакхус. Но посочва една важна според него причина: неколцина от тези автори са станали хронични алкохолици след въвеждането на сухия режим в Щатите, а тогава било много модно да се пие. Както през 40-те и 50-те години било модно всички да пушат. Само така човек можел да изрази презрението си към официалния морал и да се представи като силен и независим.

Хемингуей на писалищната маса

Юджийн О`Нийл

Уилям Фокнър