15 Ноември 2024петък20:10 ч.

Македония днес

Цветя за паметниците на разбирателството ще се намерят и от Скопие, и от София

/ брой: 262

visibility 442

Зорница ИЛИЕВА

В едно от интервютата си през последните дни новоизбраният президент Росен Плевнелиев сподели между другото, че ще работи за водещата роля на България в регионален план. Без да споменаваме претенциите на просперираща икономически в момента Турция в това отношение, което тя въплати в т.нар. политика на нулеви противоречия със съседите, на нашия президент може и да не му е трудно да реализира тази своя амбиция. Защото в Македония вече го обявиха и за "техен" президент, тъй като произходът на дедите му е от с. Плевня, днес с. Петруса, Гърция, а самият той е от Гоце Делчев.
Шегата настрана, но в момента имаме наистина нужда отново да изясним категорично балканската си политика, защото това не само е нашият регион, а защото събитията в глобален мащаб по света изостриха вниманието в посока на Изток, към арабските страни, дори към Африка, поради неразработените там все още източници на природни ресурси, а нашите балкански съседски отношения са оставени за туширане или решаване в бъдеще, докато постепенно всички те влязат в ЕС. Кога и дали е друг въпрос. Но на Балканите и днес стават събития, които по линия на

приетата от нас "тиха дипломация"

нямат отговор в нашето общество. Никой не разбра например каква е нашата позиция при обявеното и от наши медии одобрено от албанското правителство споразумение за съвместно консулско представителство на Албания и Косово в чужбина, което се мотивира с намаляване на разходите и на двете страни за съществуване на консулски служби. Това, че премиерът Сали Бериша е казал на заседание на правителството си, че "албанците трябва да се чувстват еднакво в Тирана и Прищина", звучи много по европейски, но в контекста на старите балкански страхове това си плаче за повече подробности и изясняване. Добре е да гледаме напред, но още по-добре е и да се оглеждаме наоколо. Историята ни е пълна с факти, които са доказвали, че докато ние сме напред, зад нас някой е направил не особено приятелски действия. Сега това се нарича защита на национални интереси, независимо от поетите съюзни ангажименти. В същото време най-после се даде гласност на действия на наши евродепутати, които реагираха силно ангажиращо с писмо до еврокомисаря по разширяването Щефан Фюле за намеренията на македонското правителство да спонсорира филм за депортацията на евреите от този регион. Това си е чиста манипулация на историята като се използва за целта един футболен мач между отбор "Македония" и "Левски" от Държавното първенство по футбол в Царство България 1941-1945 г. Не е приемливо в духа на съществуващите по принцип добри отношения и е контрапродуктивно да се представят българският народ и държава като инструмент на нацистка идеология, и то като се знае, че

само България и Дания са спасили своите евреи

по време на Втората световна война. Последващото посещение на нашите евродепутати в Скопие с цел да се подпомогне страната в усилията й да започне преговори за присъединяване към ЕС, постави и въпроса за сложната и противоречива ситуация в страната следствие нерешените проблеми с името, с т.нар. идентичност и амбициите на правителството на Груевски за искане на оставка на  еврокомисар Фюле. След доклада на Европейската комисия за напредъка на Македония по пътя към ЕС, който не беше в нейна полза поради незавършени или незапочнати реформи по проблеми с корупцията, престъпността, съдебната система и др., все познати и на нас въпроси, нашата емоционална съседка реагира гневно и реши не само да лепи етикети на еврокомисар Фюле, но и да критикува доклада по начин, който застрашава позициите на страната в така желания преговорен процес с ЕС и НАТО. Президентът й Георге Иванов в писмо до Барозу, председател на ЕС, изрази недоволство по отношение липсата на употреба на определението "македонски" за езика, когато се споменават в документите езикът и нацията. Това според Скопие е открито отричане на македонската национална идентичност и директен натиск за промяна на конституционното име на Македония. Именно този начин на реакция бе повод нашите евродепутати при посещението в Скопие да посъветват македонските управляващи, политици и експертите около тях, че не е ползотворно да се конфронтират с еврокомисаря по разширяването Щефан Фюле. Остава впечатлението, че този проблем се използва, за

да се отвлече вниманието от критиките за реформите

в страната, от изоставането от съседите и от заплахата, че тези становища могат да станат политика на целия ЕС по отношение на Македония. Защото спорът за името, който се води десетилетия с Гърция, не само няма решение, но и няма близка перспектива. От юли няма контакти с Атина по този въпрос и причината не е само кризата в Гърция. За липсата на оптимистична прогноза са виновни и правителството, и медиите, и всички фактори около властта, които са в плен на инерцията и дори изявленията на Али Ахмети, лидер на Демократичния съюз за интеграция, че докладът е реалистичен и изисква съдържателен анализ на посланията от Брюксел, не впечатли управляващите. Именно тук е много важна ролята на съседите, особено на тези, които вече са в ЕС, в т.ч. България. В състава на делегацията, която гостува в Скопие, е имало евродепутати и от Унгария, Гърция и др., но липсата на представители на Франция или Белгия например е било много коментирано в македонските медии. Да, в Европа има съществени проблеми в момента и усилията на повечето евродепутати са насочени не към регионалните проблеми на Балканите. Тук сме ние, а провеждането на съдържателни разговори, които да подчертаят сложността на въпросите, да призоват всички да работят за оптимизиране на позициите на македонската страна, която е крайно време да загърби откровено провокативната си политика и да стимулира енергията на хората за изграждане на европейски дух в отношенията между съседите, конкретно към България, са нужни, за да се излезе от ситуация на изолация в присъединителния процес, който е основна цел на всички балкански страни.

България в лицето на евродепутатите си

Ковачев, Илчев, Стоянов е потвърдило политиката си на съпричастност и подкрепа в стремежите на Македония да се присъедини към ЕС. В същото време обаче при срещата си с премиера Груевски са призовали за изтрезняване, като са подчертали сложността на проблемите и са посочили, че езикът на омразата категорично не се приема в европейския диалог. Това изисква да се изоставят провокативните елементи в македонската политика. България не само желае да подпомогне процеса, но предлага и идеи за ред, начин на поднасяне на съответни декларации, може би и провеждане на референдум по въпроса за името, за да остане Гърция сама на терена на спора и евентуално да понесе последиците от протакането при взимането на компромисно решение. А защо не и Македония сама да се спре на приемливо за нея име и да избегне тази основна, но не и единствена пречка, за напредък по пътя за ЕС? Защото еврокомисар Фюле нееднозначно заяви, че проблемът с името е въпрос, който трябва да се реши, но проблемите с реформите са важните и те са основната причина Македония на този етап да остане

извън зоната на отличниците

От тях зависи в бъдеще дали страната ще бъде подготвена или не за преговори с ЕС. Позицията на закотвена с най-проблемните страни в региона не е добра изходна база за Скопие и това налага преосмисляне на конкретни политики. Все пак България първа призна независима Македония, но не е прието в официални документи между държави да се признава език, флаг, химн и т.н. Наложително е конкретизиране и фокусиране върху онези елементи от проблемните точки, които биха "отпушили" процеса и биха позволили напредък в контактите с ЕС, съседите и всички международни институции.  Защото и преброяването в Македония са провали, и то поради най-вече дебнене между двете основни етнически групи, от скритите помисли за надмощие и несигурност в резултатите, които могат да бъдат тълкувани нееднозначно.
Македония не се нуждае от конфликти, а от убеденост, че може да реши въпросите си без емоции, без предубеденост и с добра воля за ползотворно сътрудничество. Това няма общо с идентичността и желанието за изява. Ние можем да поднасяме цветя на паметника на Цар Самуил и в Скопие, а е крайно време да направим такъв и в София. Както и на Гоце Делчев, и на Даме Груев и др. Цветя за тях ще се намерят и от Скопие, и от София.
 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 227

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 219

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 237

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 223

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 247

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 218

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 257

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 242

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 210

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 271

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 202

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ