Лявата вълна

Филип ФИЛИПОВ

Преди дни френският президент Франсоа Оланд посрещна на стълбите на Елисейския дворец руския лидер Владимир Путин. Няма съмнение, че от центъра на Европа започва своето движение мощна лява вълна, която се разпространява из целия континент. Този път тя може да достигне и до България.
В годините на преход ние, българите,

загубихме всички социални придобивки

които си бяхме извоювали по времето на държавния социализъм. Страната загуби два милиона от населението си. Загубен беше постигнатият с любовта и грижите на две поколения демографски двудетен модел. Последният бастион на нацията - българското семейство, изпадна в дълбока криза и трудно изпълнява своите обществени функции. От страна със средноразвита икономика България се превърна в най-бедния, виртуален член на Европейския съюз.
Приближаването на лявата вълна към България ни кара да се замислим над въпроса има ли готовност българското общество да посрещне тази вълна и да извлече полза от нея. Отговорът е отрицателен. Установеният антисоциален модел на обществото в България е вреден не само за населението, но и за имагинерните засега икономика и бизнес. Този модел удовлетворява само моментните нагони и капризи на зародилата се малобройна компрадорска буржоазия. Същата тази буржоазия е нисколиквидна, полуграмотна, силно криминализирана.
Тези характеристики на съвременния български капитализъм затрудняват изключително изграждането у нас на социално гражданско общество. В момента в света се наблюдават няколко типа социални общества:
Латинска Америка. След отхвърлянето на северноамериканския империализъм и господство в повечето водещи страни от Латинска Америка се изграждат социални общества от лидерски тип. Партиите играят малка роля в управлението на страната, което се осъществява от популярни харизматични лидери. Най-успешният модел на такова общество се наблюдава в четвъртата по големина и петата по население държава в света Бразилия.
Азия. Една от най-мощните държави в света се управлява от класическа комунистическа партия в условията на успешна смесена пазарна икономика с държавно регулиране. Китайската икономика дори в условията на световна криза не пада под 9% прираст на брутния вътрешен продукт. При това не бива да се забравя, че мъдрите китайски икономисти на няколко пъти умишлено "свалят оборотите", за да предпазят икономиката от "прегряване". Друг важен факт при оценяване на китайското икономическо чудо е все по-голямото политическо сближаване на Русия и Китай. В постсъветската епоха Русия остава като че ли единствената съвременна национална държава. Китай в момента олицетворява в най-висша степен съвременното схващане за икономически космополитна държава. Политиката на сближаване на Русия, Индия и Китай може да доведе в недалечно бъдеще до раждането на нов Евроазийски континет.
Европа. В полувековния период на студената война в двете половини на Стария континент протичат обществени процеси със смесени - симетрични и обратносиметрични характеристики. В повечето от западноевропейските държави се изграждат социални общества със значителна средна класа, която има висока норма на обществено потребление. Основна обществена ценност е свободата на личността. За същия период в повечето от източноевропейските страни се установяват специфични общества със значителна средна класа, която има ниска норма на обществено потребление. Основна обществена ценност е равенството между личностите.
В годините на съвременния преход от двуполюсен към многополюсен свят социалните общества в Западна Европа бележат регрес, а тези от Източна Европа се превръщат в антисоциални. Процесите стават драматични в епохата на виртуалния капитализъм след 2008 г.

Възможно ли е социално общество у нас

Изграждането на социално общество от латиноамерикански тип у нас е малко вероятно. Единственият български политик, който е видим на международно ниво, е Сергей Станишев. Потенциалът на България едва ли е достатъчен за формирането на общество от лидерски тип. Нашите политици обаче би следвало да направят реални, а не протоколни, усилия и да извлекат полза от факта, че президентът на Бразилия Дилма Русеф е от български произход.
Демографската немощ на съвременна България прави малко вероятно изграждането на социално общество от азиатски тип. Естествено, че родните политици трябва да се стремят да реализират ползите, които предлага цивилизационната ни близост със съвременна Русия. Тя остава най-близкият цивилизационен партньор на България. Хубаво е обществото ни да осъзнае факта, че в цивилизационно отношение ние с нашите 18 века история сме партньори на най-древните в света - Китай, Персия, Елада. Добре е българските политици да се научат да извличат ползи от цивилизационното достойнство на нашата държава и да престанат да "летят" след въздушните химери на политическия момент.
Новата лява вълна очевидно ще възроди социалните общества в Западна Европа, на първо място - във Франция. Ако ние, българите, намерим сили в себе си да изградим социално общество, може би това е моделът, към който трябва да се стремим - мощна социалистическа партия и наличие на видима в обществото комунистическа партия.
През последните три години, в които БСП е в опозиция,

има позитивни обществени събития

които дават надежда за изграждане на социално общество в България. Изборът на Сергей Станишев за временен председател на Партията на европейските социалисти, категоричният му избор за председател на БСП  и голямата вероятност да бъде избран за постоянен председател на ПЕС са важни политически стъпки към формиране на мощна левица у нас. Която да бъде способна да осъществи преход към социално общество.
Сега обаче предстои най-трудното. БСП трябва най-после да осъзнае очевидната истина, че не е възможно да бъде формирана левица в България без нейното собствено лидерство. Друг, не по-лесен, въпрос е какъв да бъде печелившият модел на тази дългоочаквана левица. През годините на прехода у нас кой знае защо все не се достига до френския, гръцкия или италианския социален модел, включващ мощни социалистически партии и видими в обществото комунистически партии. Българските социалисти и комунисти по непонятни за никого причини все се оказват от двете страни на барикадата. Въпреки общия си корен и сходните социални програми.
По-голямата част от тези въпроси и теми за размисъл съвремието вече отправя към Сергей Станишев. Убедителното му политическо опозиционно поведение, както и опитът от периода на управление на Тройната коалиция, дават известна надежда, че този път лявата вълна може да достигне България. Не по-малко трудни въпроси съвремието отправя и към останалите участници в бъдещата левица. Отново ли ще наблюдаваме коалиции с неидеологизирани, неспецифични, непатриотични, проблясващи в мрака политически фойерверки, които на следващите избори изобщо отсъстват? Отново ли ще ни забавляват политици, които не могат да обяснят собственото си политическо кредо?
Независмо от успехите на БСП като опозиция, не трябва да се забравя, че най-важната политическа задача на лявото у нас не е изпълнена. Вече трета година страната се управлява от непрофесионалисти, самозвани политици без политически възгледи и без елементарни управленски способности. Трета година в българската администрация цари безхаберие и управленска немощ.
Докато отговорните партии и личности не свалят от власт вредното за страната правителство на ГЕРБ, не е възможно да се мисли за какъвто и да е социален модел на българското общество. Дали обявената в ДУМА за 9 юни 2012 г. международна конференция "Европейският съюз, кризата и Балканите", организирана от "Българската левица", не е поредният позитивен знак за формиране на социално общество в България?