Липсващите 8320 затворници

"Цялата политика е базирана върху безразличието на мнозинството."

Джеймс Рестън (3 ноември 1909 г. - 6 декември 1995 г.) - американски журналист и издател

От 1980 г. до 2012 г. в Китай са повдигнати 1 500 000 обвинения в корупция, завършили с присъди. Или средно по около 46 875 годишно. Като бъде взето предвид, че със своето 7-милионно население България е 180 пъти по-малочислена от Китай, това би означавало, че при същата пропорция у нас осъдените за корупция годишно биха наброявали 260 души. Или за целия посочен период от 32 години на държавно топло (или студено) под ключ в България биха се оказали 8320 любители на "сребърните аргументи", както още древните римляни наричали подкупите. Пардон, бройката на требвания държавен порцион би трябвало да бъде намалена с броя на разстреляните, които, според китайската практика са били заставяни, преди публичната си екзекуция по стадионите в "Поднебесната империя", да си заплатят цената на патроните, използвани от наказателния взвод. Пито-платено! А и за назидание на мераклиите да им подражават.

Има ли достатъчно основания 

да предполагаме, че у нас би трябвало броят на попадналите под Дамоклевия меч на правосъдието заради корупционни практики, пропорционално да е сравним с Китай? Отговорът е категорично "да", като бъде взето предвид, че за 2018 г. индексът на "Трансперънси интернешънъл" за възприемане на корупция за България е 42 точки, а е известно, че стойности под 50 точки свидетелстват за наличие на систематичен проблем с корупцията в дадена държава и неефективна борба с нея. Измежду премерените индекси на 180 държави България е на 77-а позиция, като е потънала на последното място в Европейския съюз. Осъдените 1 500 000 за корупция в Китай от 1980 г. до 2012 г. са не само дребни кокошкари-тарикати, аналог на взимащите дребни рушвети по българските митници или на лекарите - подпечатващи фалшиви медицински освидетелствания по ТЕЛК-овете у нас.

През последните шест години властите в Китай, в изпълнение на указанията на генералния секретар на Централния комитет на Китайската комунистическа партия Си Дзинпин, предприеха "лов на тигри". Разгромяването на безпрецедентната по интензитет и продължителност корупция по високите нива на властта досега доведе до обвинения срещу петима членове на Политбюро на ЦК на ККП. Сред тях са членът на Постоянния комитет на Политбюро Зоу Йонгкан, ръководил целия апарат за вътрешна сигурност на Китай; Бо Силай, секретар на партийната организация в Шонгин до 2014 г. и син на един от "осемте безсмъртни" (високопоставени партийни функционери, представляващи ядрото на коалицията, осигурила властовата позиция на Дън Сяопин през 1978 г.); Сун Зенкай, наследил Бо Силай като ръководител на партийния апарат в Шонгин, генералите Ху Кайхоу и Гуо Боцион, предишни заместник-председатели на Централната военна комисия - изключително важна институция в Китайската народна република.

Като цяло повече от 150 висши държавни чиновници (известни в Китай като "тигри"), около седемдесет военни с чин на генерал-майор и нагоре, дузина изпълнителни директори на огромни държавни корпорации, няколко дузини крупни частни предприемачи и известен брой отговорни университетски администратори бяха разследвани, обвинени, съдени или осъдени. Редовият състав на Китайската комунистическа партия също беше подложен на масова антикорупционна кампания, като повече от 2,5 млн. членове бяха разследвани и над четвърт милион партийни членове бяха осъдени за престъпления, свързани с корупция.

Пред народните съдилища 

в Китай бяха изправени и повече от 187 000 души по обвинения в корупция през периода от 2013 г. до 2016 г. Въпреки че според някои чуждестранни наблюдатели е възможно да е налице и политически мотив от страна на Си Дзинпин за отстраняване на негови противници по високите нива на властта, то е несъмнено, че антикорупционна кампания с подобен интензитет и размах има за задача да изпрати до партийните кадри и административните служители на всички нива какво държавният ръководител преценява като тежък и повсеместно разпространен проблем. В същото русло са и непрекъснатите призиви на Си Дзинпин към ръководните кадри в Китай за "скромност в бита".

Разкритията от най-новата антикорупционна кампания не бяха шок за китайското общество. Беше ясно от дълго време, че икономическият бум след реформите в Китай през 80-те и 90-те години на миналия век доведоха и до значително нарастване на корупцията. По-раншни корупционни скандали разкриха участие в тях на членове на партийното ръководство. Между 1982 г. и 2012 г. повече от 50 "тигри" бяха заловени в крупни корупционни схеми. Серия от скандали през 1995 г. доведе до обвинения срещу Чен Ситон, секретар на партийната организация в столицата Пекин и член на Политбюро, за искани подкупи от строителни предприемачи. През 2006 г. Чен Лиангуй, секретар на партийната организация в Шанхай и също член на Политбюро, беше обвинен за отклоняване на средства от общинския пенсионен фонд.

Измежду повдигнатите от Върховната народна прокуратура 1,5 млн. обвинения в корупция над 47 000 бяха на ниво ръководство на области и департаменти, 3200 - на ниво префектури и бюра, и близо 100 - на провинциално и министерско ниво.

Широкото разпространение на корупция в Китай може да постави въпроса дали в страната има

клептократично управление 

Клептокрацията не е синоним с корупцията, дефинирана е като използване на делегирани властови пълномощия за незаконно лично облагодетелстване. Наличието на клептокрация не зависи от количественото измерение на корупцията в дадена държава. Различаването между корупцията и клептокрацията е в зависимост от начина, по който корупцията е структурирана и организирана. Клептокрацията е форма на вертикално интегрирана, йерархично организирана корупция, при която най-високопоставените лица, действащи корупционно, съвпадат с най-висшите постове в държавното и/или политическото ръководство. Следователно клептокрацията не е просто държава, която е контролирана от крадци, тя е система, при която "крадецът-шеф" или малка клика контролира по-широк кръг от крадци, които са завладели части от държавата. Всъщност клептокрацията е цялостно организирана мафиотска държава, организиран престъпен синдикат, който контролира държавата и използва своята политическа власт, за да извършва грабежи.

Налице ли е клептокрацията в Китай? Отговорът е категорично "не"! Макар че е имало отделни случаи на корупция от висши партийни и държавни личности, но организирана корупционна система по върховете на властта не е установена. Нито сегашните ръководители на Китай, нито техните предшественици са уличавани като действащи "босове" на властова мафия, интегрирала в себе си управленския потенциал на държавното ръководство и използваща го за личното си престъпно обогатяване.

Както заключава и Ендрю Уедеман в броя от януари 2018 г. на сп. "Джърнъл оф демокраси", издание на университета "Джон Хопкинс" в САЩ, корупцията в Китай не демонстрира вертикално интегрирана, международно свързана клептократично управляваща държавата властова мафия, а е некоординирана мрежа от корумпирани държавни служители.

Ситуация, съвсем различна от тази в България понастоящем, при управлението на корупция "ГЕРБ". Категоричното становище на Асоциацията за борба против корупцията в България е, че управлението на националния бюджет и финансовите ресурси, влизащи у нас по линия на европейските програми, са изцяло менажирани по престъпен начин от страна на управляващото малцинство. Което използва целенасочено своя властови потенциал в разрез с интересите на управляваното мнозинство. Налице е и другият признак за наличие на клептокрация - нелегалният износ на финансови активи извън България.

Понеже клептокрацията е несъвместима с демокрацията, то изводът е не само очеваден, но и душеваден - у нас няма демокрация!

* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България