Лесно се започва война, трудно се спира

Светът е вперил погледи във Венецуела заради ситуацията там, следи с внимание събитията в Близкия изток, предимно в Сирия, недоумява за кой ли път във връзка с конфликта Израел-Палестина и т.н., но сякаш забравя, че 2019 г. всъщност е година на избори. Избори по цял свят, не само за Европейски парламент, което при съществуващата напоследък нестабилност на международната сцена създава усещане за непредсказуемост и тревога. Просто защото изборите ангажират национална енергия и личните амбиции на всеки лидер, което при множащите се конфликти във всички посоки, сеещи раздор след раздор по линията Изток-Запад, създават условия за влияния, намеси или противоборства с нелицеприятни думи и дела. Често гарнирани със самоубийствени атентати или терористични атаки, които по правило дестабилизират отношения, ескалират напрежение и съответно страх сред хората.

След месеци и в Индия, милиардна държава, ще има избори, а преди десетина дни при атентат в оспорвания и от Ню Делхи, и от Исламабад Кашмир загинаха повече от 40 членове на индийските сили за сигурност. Шофьор на пълен с експлозиви камион се врязал в полувоенен индийски конвой. В началото на тази седмица пък индийски самолет бомбардира пакистански Кашмир. Пакистан вдигна във въздуха своите ВВС и нанесе удари по индийски цели. В резултат на всичко това две ядрени държави настръхнаха за пореден път една срещу друга. Индия обвини Пакистан, че негова разузнавателна агенция е организирала атентата, а Пакистан отрече с думи, че "няма полза от ескалиране на ситуацията" и изрази готовност да сътрудничи за откриване на виновниците.

Войните за Кашмир са стари, още от времето, когато през 1947 г. бившата Британска Индия бе разделена на две държави - Индия и Пакистан. Съвсем в духа на "разделяй и владей". По принцип изповядващите мюсюлманска религия са останали в Пакистан, а индусите - в Индия. Последвало е масово преселване на население, при което 6,5 млн. мюсюлмани от Индия са отишли в Пакистан, а 4,7 млн. индуси са напуснали Пакистан.

Стълкновенията на религиозна основа обаче са често явление. Казват, че през годините в такива противоборства са загинали повече от 500 млн. души. В повечето случаи споровете са за Кашмир (разделен през 1948 г.), където Индия владее 60% от територията на тази област, 30% са при Пакистан, но и Китай има свои 10%, окупирани в периода 1950-1960 година. Границата в Кашмир не е точно определена със съглашение и от години там терористични организации се борят "за освобождение на "Индийски Кашмир". ООН още от 1948 г. се занимава с конфликтните ситуации между двете страни във връзка с Кашмир, гласува резолюции, призовава за въздържаност и изпраща наблюдатели, но ето че и днес искрата за военен конфликт е налице. Независимо, че пакистанската сепаратистка терористична групировка "Джаиш-и-Мухаммад" (Армията на Мухаммад) с лидер Масуд Азхар пое отговорност за атентата. Известно е, че тя действа в Пакистан и там събира средства под измислени имена. Премиерът на Пакистан Имран Хан оправдава по-късната реакция на Исламабад за гибелта на индийските военни с ангажираност при посещението на престолонаследника на Саудитска Арабия принц Мохамед бин Салман. Но убедено твърди, че "лесно е да се започне война, трудно е да се прекрати", настоява за диалог като изход от ситуацията. Исламабад искал мир и стабилност, а "новият Пакистан не подкрепя тероризма". В подкрепа на това е фактът, че поелата отговорност за нападението групировка е забранена в страната още от 2002 г.

Същественото в случая е, че Индия и Пакистан са не само две ядрени държави, но и че те общо притежават 200 ядрени глави, ракети със среден обсег на действие, което де факто заплашва живота на 1,6 млрд. души. Заплахата, че "Пакистан ще отвърне с пълна сила, ако Индия започне военни действия" напряга до "капката, която преля чашата".

Но въпросът, който неминуемо възниква, е кой има интерес точно в този момент да се инспирира напрежение между Делхи и Исламабад? Все пак това е най-жестоката атака от десетилетия, пишат в "Ню Йорк таймс". С оглед на предстоящите през май избори в Индия, казват наблюдатели, премиерът Моди няма как да не реагира остро, защото рискува да изглежда слаб. Той не само има сериозна конкуренция в лицето на основната опозиционна партия Индийски национален конгрес, която напоследък набира скорост, но и беше обещал при избирането му през 2014 г., че ще смаже групировките в Кашмир, като предприеме по-твърда линия към тях. Сега казва, че "ние ще дадем съответен отговор, няма да позволим на нашия съсед да ни дестабилизира. Нашите сили за сигурност имат пълна свобода за действия".

Интересно е, че САЩ "подкрепиха правото на Индия на самозащита" след нападението в Кашмир. Дали има връзка с членството на Индия в БРИКС и позицията й относно събитията в Каракас, Венецуела? Все пак Делхи вече има сделки с Русия за доставки на С-400 и то в рубли. Отделно е купуването на 21 броя МиГ-29. Известно е, че 80% от флота на страната е оборудван с руско производство, а ВВС са със 70% руски доставки.

На този етап предстоящите избори са основна цел на правителството на Моди в страна, която вече има изстреляна балистична ракета, която може да носи ядрени глави. Моди води кампания за изборите под мотото "Направи в Индия" и ухажва чуждестранни инвеститори точно с идея да ги привлича, за да реши проблеми с липсата на работни места за младите хора. Именно затова бе посрещнат като скъп гост и принц Мохамед бин Салман, престолонаследник на Саудитска Арабия, който както в Исламабад, така и в Делхи обеща 20 млрд. долара инвестиции. Всеки се бори за влияние, особено в чувствителни региони, а то не става без средства. В същото време индийският премиер обяви "кошница с подаръци за гласоподавателите от средната класа", както пишат коментатори. Данъците се намаляват и ако досега доходи над 3500 долара са облагани с налог, сега прагът е над 7000 долара. Няма как това да не е "предизборен бюджет" и целта е "повече пари в джобовете на хората", за да се осигурят повече гласове за управляващата партия Бхаратия Джаната на премиера Моди. Той беше обещал сериозни успехи в борбата с корупцията, безработицата и бедността, но резултатите не са впечатляващи.

"Индипендънт" пък пише, че Моди въвежда и безусловен базов доход за фермерите, който ще обхване 650 млн. души. Предварително ще се изпълни и обещаната програма за осигуряване на електричество във всеки индийски дом, т.е. до 31 март.

Ще осигурят ли обаче стабилност и мир в Индия отношения с Пакистан на ръба на война? Срещу Моди на изборите е Индийският национален конгрес, където новото лице като лидер е Приянка Ганди, внучка на Индира Ганди. Индийци започват да скандират "Да живее Ганди" и се въодушевяват, че трето поколение от династията Ганди може да поеме управлението на страната.

От своя страна на този етап Пакистан изпитва тревога от възможността да бъде включен в т.нар. "група от черния списък". Причината е, че не е правил достатъчно, за да спре финансирането на терористични организации и пране на пари. Поне така пишат в "Ню Йорк таймс". Допълват, че има предупреждения, отразяващи подновени обвинения за връзки с терористични организации. Това няма как да не затрудни възможността Пакистан да търси пари на международните пазари във време, когато икономиката му е в криза.

Да се решават вътрешни проблеми чрез международни действия е известна практика. Пореден конфликт, поредни заплахи, нови жертви и предстоящи избори. Няма умора на геополитическата сцена.