Кризата заплашва Европа с разпад

Неотдавна бе взето решението ЕС и Международния валутен фонд да окажат финансова помощ на Атина в размер на 110 млрд. евро, с което засега бе предотвратен банкрутът на южната ни съседка. Освен това Еврозъюзът и МВФ предвидиха финансови гаранции и кредити в размер на още 750 млрд. в подкрепа на поолекналата през последните месеци обща валута. Това се прави, след като през изтеклата година вече бяха мобилизирани около 2500 млрд. евро за спасяването на залитащи банки и свиващата се икономика в ЕС.
Какво ще стане обаче, ако останалите високорискови страни от т.нар. група на PIIGS или GIPSI (от англ. "прасета" или "цигани") -  Португалия, Испания, Ирландия и, не дай боже, Италия също се окажат в остра нужда от средства? Това

ще означава повсеместен финансов пожар

с който Старият континент няма да може да се справи и който ще доведе до разпадането на еврозоната, а може би и на самия ЕС. Тази опасност занимава все повече политиците, които търсят изход от задънената улица.
Нека припомним кои са макроикономическите причини за подобни опасения. Най-вече това са огромната задлъжнялост и свръхдефицитът на голяма част от членките на ЕС. Нивото на държавна задлъжнялост в общността достигна през изтеклата година гигантската сума от близо 9000 млрд. евро, което е приблизително 80% от БВП на страните-членки. А годишният бюджетен дефицит в еврозоната вече гони -7%. Като границите на тези показатели според Маастрихтските критерии са до 60% от БВП за дългове и до -3% за дефицит. Днес тези показатели почти никой в ЕС не изпълнява. Но и това не е всичко - задлъжнялостта на стопанските субекти и гражданите дори е в пъти по-висока от държавната, което крие опасност от тотален колапс на банковата система.
За 5-те най-рискови

страни от групата на "прасетата"

(PIIGS) макроикономическите параметри са още по-лоши. Държавните дългове на Гърция вече възлизат на над 410 млрд. евро, което е около 170% от БВП, като от тях близо 295 млрд. са дълговете към външни кредитори (над 120% от БВП). Само през последните месеци задлъжнялостта на страната скочи с нови 100 млрд., а бюджетният дефицит достига близо -14%. А общата вътрешна и външна задлъжнялост на всички стопански субекти и граждани на страната стига дори астрономическите 875% от БВП. Това означава, че дългът на глава от населението е над 150 000 евро. Съответно на международните пазари CDS-книжата за Гърция, които са вид застраховки против държавен банкрут, скочиха на над 10%, което е един от най-високите такива показатели в света и означава, че финансовите инвеститори напълно са загубили доверието в страната. Съответно лихвите за държавни ценни книжа на южната ни съседка достигнаха на моменти до 25%, което декласира страната до нивото на латиноамериканските държави. За да удовлетвори изискванията на ЕС и на МВФ за предоставянето на нови кредити, социалдемократическото правителство в Атина бе принудено да приложи драконови мерки на ограничения и съкращения на пенсии, заплати и социални стандарти, което предизвика бунтове.
Мрачните облаци на кризата застрашително надвиснаха и над Ирландия, която години наред живя в бум и бе наричана гальовно от медиите "Келтския тигър". Но от подема вече не е останало нищо. Държавните дългове на зеления остров нараснаха през последните 2 години на над 180 млрд. евро (близо 70% от БВП), а бюджетният дефицит експлоадира до приблизително -15%. И докато допреди 2-3 години островът масово привличаше чуждестранна работна сила, а безработицата бе почти непозната, нейният ръст през последната година набра зашеметяваща скорост и бързо надхвърли 13%. Много инвеститори се оттеглиха и затвориха цеховете си. От страната отново

масово започнаха да емигрират хора

поради липса на препитание, както бе през най-тежките години в историята на тази държава. Правителството наложи радикална програма за икономии, включваща ограничения на инвестициите в публичната сфера, брутални социални съкращения и рязане на заплати. Всичко това има за цел да предотврати грозящия държавен банкрут. А на кабинета в Дъблин му се налага все по-настойчиво да убеждава финансовите пазари в своята благонадеждност като длъжник.
И Испания може съвсем скоро да пропищи за европейски помощи, след като стана известно, че държавният дълг продължава да расте и вече надскача 600 млрд. евро (респ. 70% от БВП), бюджетният дефицит се оценява на около -11,5%, а икономическият прираст продължава да е отрицателен. Също и конкурентоспособността на испанската икономика постоянно намалява, цели браншове като строителството буквално се сринаха, а официалната безработица надминава вече 20% (сред младежите тя дори достига 40%). Друг голям проблем за иберийската държава е, че сенчестата икономика се оценява на 25% от БВП на страната. За да противодейства на пропадането, социалистическият кабинет в Мадрид бе принуден да предприеме действия в тотален разрез с предизборните си обещания, включващи радикални съкращения на социални придобивки, свиване на разходите и рязане на приходите на населението. Въпреки липсата на пари кабинетът отпусна през изтеклата година 10 млрд. евро директни помощи на засегнатите от кризата местни банки. А следствие на стопанските проблеми се засилват сепаратистките тенденции, особено в Каталуня.
И най-западната европейска държава не остана пощадена от опустошителното

финансово-икономическо цунами

Португалия бързо натрупа в последните години държавни дългове - над 130 млрд. евро (около 85% от БВП), а бюджетният дефицит скочи на близо -10%. Икономическият прираст през 2009 г. бе отрицателен. Съответно и там стремглаво расте безработицата. За да покрива дълговете си, страната е принудена да заема все по-скъпи кредити, след като неотдавна и нейният рейтинг бе понижен. След де факто фалиралата Гърция, Португалия плаща с близо 6% най-високите лихви по емитирани от държавата облигации. И макар социалистическото правителство да се противопоставя на твърденията, че Португалия е следващият потенциален кандидат за банкрут в ЕС, то бе принудено да предприеме крути фискални мерки, за да забави пропадането. Спрени бяха дори приоритетни инфраструктурни проекти като бързия влак, свързващ Порто и Лисабон с Испания и много др. Целият строителен сектор буквално е замръзнал. Бързо се ограничава и без това ниският социален стандарт на населението.
През последното десетилетие новите държавни дългове на Италия нараснаха по-бавно в сравнение с тези на другите големи страни от ЕС като например Германия и Франция. Но като цяло Италия вече е нарамила на плещите си гигантска планина от дългове - над 115% от БВП (близо 1800 млрд. евро), което означава, че страната би трябвало да работи повече от година, само за да изплати борчовете си. Също и бюджетният дефицит нарасна през последната година на близо -6%.

Повсеместно се шири корупция

а мафията разширява икономическото си влияние във времената на криза. Консервативният италиански кабинет се опитва да влее колкото се може повече пари в държавната хазна, орязвайки безкомпромисно разходи в социалната сфера. И въпреки трайно лошите макроикономически показатели Рим отпусна през изтеклата година над 40 млрд. евро в подкрепа на тежко засегнати от финансовата криза банки.
Днешната криза се е разразила с пълна сила не само в периферията на еврозоната, но и в центъра на Европа. И Германия, която неотдавна обяви, че ще помага за спасяването на еврото с близо 170 милиарда, след като миналата година мобилизира 500 млрд. евро за финансовия сектор, е затънала до гуша в дългове. Официално държавните задължения на ФРГ възлизат на 1800 млрд. евро, като всяка секунда към тях се добавят нови 4.500 евро. Степента на задлъжняване се изчислява на около 79% от БВП с постоянно растяща тенденция. Тук неминуемо възниква въпросът при годишен бюджет от около 300 млрд. евро след колко десетилетия Германия ще е в състояние да погаси тази планина от дългове? Ако страната отсега нататък спре да затъва в блатото на задлъжнялостта и започне да пести и изплаща годишно по 20 млрд., това означава, че едва след около един век ще успее да се оттърве от дълговото бреме. Но засега дори тази дългосрочна прогноза не е реалистична, тъй като страната има също дефицитен бюджет от над -3%. Но дори и тези цифри са силно разкрасени и не отчитат реално всички задължения. Ако към официалния държавен дълг се прибавят всички претенции към бъдещи бюджетни плащания, като например пенсии, социални осигуровки и др., държавният дълг на ФРГ добива още по-гигантско измерение - 314% от БВП, респ. над 7000 млрд. евро! В още по-голям размер е задлъжнялостта на частните лица и икономичиските субекти във Федералната република, която се изчислява на над 8000 милиарда.
Франция също е една от тежко засегнатите от днешната криза на капитализма страни. Официалните държавни дългове вече надхвърлят 1500 млрд. евро, респ. около 80% от БВП, а бюджетният дефицит набъбна на -7,5% през последната година, след като кабинетът отпусна 360 млрд. в подкрепа на банковия сектор. Навсякъде в обществения сектор вече се усеща осезаема липса на средства. Съответно и

социалното осигуряване издъхва

от недостиг на пари. Но и във Франция идеите на дясното правителство за "преустройство" на социалните системи се изчерпват до болезнено рязане на социални придобивки за населението.
И Белгия от години е конфронтирана с много тежка държавна задлъжнялост. Актуално тя възлиза на близо 330 млрд. евро, което е около 100% от БВП. Текущият дефицит скочи през миналата година на -6%. Съответно и в Белгия предстоят болезнени съкращения на разходи и на социални придобивки в комбинация с увеличение на данъците. Кабинетът обяви, че възнамерява да пести по 10 млрд. евро годишно, което неминуемо ще окаже негативно влияние върху жизнения стандарт на населението. Освен това политическата несигурност в страната от години е висока вследствие на силно фрагментираното партийното пространство и на сепаратистките тенденции. Една по-продължителна криза ще влоши допълнително икономическото състояние и може да задълбочи държавната задлъжнялост, което да доведе до явления, подобни на тези в Гърция.
Изводът, който се налага, е, че Европейският съюз с политиката, която досега е следвал, е навлязъл дълбоко във водовъртежа на дълготраен прокризисен цикъл, излизането от който ще е много трудно и възможно само ако фундаментално се промени същността и политиката на общността. И със сигурност промяната не може да е в това да се орязват доходите и социалните придобивки за населението, както повсеместно се прави днес, и същевременно да се харчат безброй милиарди пари на данъкоплатците за провалили се частни банки и концерни. Защото от такъв съюз гражданите на Европа нямат нужда!