Кризата и икономическото ни развитие

Проф. д-р ик. н. Станьо Нейчев,
председател на Съюза на учените
в България, клон Бургас

Престъпното прахосничество на огромни национални ресурси е същественото и най-типично явление, характерно както за периода преди икономическата криза, така и в годините на низходящо циклично развитие. Последиците от това прахосничество са многообразни и еднозначно негативни.
 Не се използват в производствения процес голям брой работници (над 327 хил. в края на 2011 г.) за създаване на продукти и услуги; много незаети загубват своята квалификация. Замразени са значими инвестиции във вид на веществени активи. В туризма например преди началото на кризата (2007 г.) са въведени в действие обекти с обща площ 976 хил. кв.м, а използваемостта им през 2008 г. е едва 30,1% и спада на 26,2% през 2010 г. Площите, въведени в експлоатация на офис сградите, са 1 млн. кв.м, но много от тях са без наематели. За периода 2006-2008 г. новата жилищна площ е 2,6 млн. кв.м, продължителността на една жилищна сделка е около месец, а в годините на рецесия - над година. По престой на имоти на пазара, т.е.

първи сме в ЕС по замразен капитал

Високата печалба на строителите (250-280%), разбира се, се запазва.
Чувствителен е спадът на доходите на домакинствата, главно поради съществени различия между създадения брутен вътрешен продукт (БВП) и фактическото трудово възнаграждение. В натрупаното лично богатство притежателите не са въплътили усилия, равни на неговия паричен размер. В голяма степен богатството е продукт на измама и грабеж, източник е на спекулативна печалба, средство за задоволяване на илюзорни потребности от власт, могъщество, престиж.
Невежите, псевдомъдрите и спекулантите досадно уверяват, че причините и факторите, предизвикали икономическата криза, са общи, предимно външни, и произтичат единствено от световната криза. Необходимо е да се изтъкне, че в периода на преход, на икономически растеж и на низходящо движение на производството и доходите, управляващите, използвайки безнравствени средства, предпоставиха и създадоха дълбоки стопански дисбаланси и несъразмерности. Съчетавайки своите интереси и цели с интересите на партиите и корпорациите, те предопределиха разрушителната същност и

негативните последици от рецесията


Кои са основните дисбаланси? Какво е отражението им върху обхвата и продължителността на кризата и върху икономическото развитие през 2012 г.?
Сред най-съществените се откроява дисбалансът между ръста на инвестициите и на БВП. В периода на ускорено натрупване на доходи от капитал (1998-2010 г.) инвестиционните разходи за създаване на активи, предназначени да доставят продукти и услуги в бъдеще, нарастват 5,9 пъти и достигат значимата за страната сума от 175 млрд. лв., докато производството се увеличава 3,2 пъти.
Една от основните причини за това несъответствие е необосновано високата инвестиционна активност както преди, така и през годините на рецесията. Това се потвърждава от статистическите данни за страната и международните сравнения. При среден годишен относителен дял на инвестиционните разходи в общия им размер за разглеждания тринадесетгодишен период 7,7%, за последните две години този дял е 11,8%. Международните сравнения показват, че непосредствено преди началото на световната финансово-икономическа криза ръстът на активите в нашата страна е изключително висок. Отнесен към средния за Европейския съюз през 2008 г. (спрямо предходната), този ръст е 29,7%. За Румъния той е 21,3%; за Унгария - 9,8%; за Австрия - 6,7%; за Люксембург - 3,4%; за Германия - 3,1%. Отрицателен е ръстът за Великобритания, Италия, Естония и др.
Поради свръхинвестиционността и непълното използване на активите прирастът на БВП на единица от тях намалява от 0,88 лв. на 0,14 лв.
Непосредствено свързан с това е дисбалансът между основните компоненти на добавената стойност - доходите от труд и доходите от капитал - които по съдържание и предназначение са различни. Доходите от труд се използват за лично потребление и определят жизнения стандарт и работоспособността; доходите от капитал формират печалбата - и в определена степен - размера на инвестициите.
Професионалният анализ на статистическите данни показва, че за периода 1998-2010 г. доходите от капитал нарастват 4 пъти, а общата им стойност е впечатляваща - 249 млрд. лв. Същественото е, че темпът на увеличаване на печалбата е 1,3 пъти по-висок от този на БВП и 1,4 пъти по-висок от трудовите доходи.
В противовес на типичните за икономическите кризи явления, у нас

печалбата расте изключително бързо

и достига най-високото си равнище: през 2009 г. - 33,4 млрд. лв., през 2010 г. - 36,5 млрд. лв. В общия размер на доходите от капитал обаче делът на инвестициите намалява от 86,7% (2008 г.) на 55,9% (2010 г.). В годините на криза печалбата приема формата на спестявания, превръща се в банкови депозити, които през 2010 г. достигат 26,7 млрд. лв., а през 2011 г. са вече 29 млрд. лв.; 68% от тях принадлежат на 4,8% от разполагащите с банкови сметки.
Високият темп на нарастване на доходите от капитал и нерационално структурираните инвестиции са основни причини за дисбаланса между количеството и качествения състав на работната сила. До началото на кризата (2008 г.) в състава на работната сила се наблюдава: увеличаване на икономически активните лица; влошаване на съотношението между заетите по сектори и отрасли; отклоняване на фактическото равнище на безработица от неговата естествена норма.
В периода на рецесия относителният дял на икономически активното население чувствително спада; безработицата се повишава и е в границата 9,6-10,2%. През 2011 г. обезкуражените безработни, т.е. икономически неактивните, са почти 230 000 човека.
Предопределени или производни на посочените са дисбалансите между: цената и обществената полезност на продуктите; стойността, произведена в отраслите на материалното производство и в сектора услуги; обемът на износа на стоки зад граница и вноса на стоки. Те показват, че за анализираните тринадесет години

инфлацията се е повишила двукратно

а през 2010 г. спрямо 2008 г. - с повече от 10%; делът на новата стойност, създадена в индустрията, в селското и горското стопанство, намалява с 13,3 процентни пункта за сметка на стойността, създадена в сектора услуги; разликата между общия внос и общия износ продължава да бъде съществена.
Стопанските несъразмерности и преди всичко основните дисбаланси (без да омаловажаваме чисто външните обстоятелства) са непосредствена и най-важна причина за превръщането на обикновеното циклично забавяне в неизбежна, дълбока и продължителна криза. Чиито неприсъщи черти и нетипични явления се отразяват отрицателно върху икономическото развитие и през 2012 г.
Според прогнозните данни производството се увеличава с 2,9%, а равнището на безработицата е 11%. Съпоставянето на тези важни показатели на държавния бюджет показва не само несъразмерността им, но в определен смисъл и тяхната противоположност. Първо, прогнозираният БВП е далеч по-малък в сравнение с реално възможния (потенциалния). Изчисленията, извършени на базата на официални статистически данни, свидетелстват, че при балансирани макроикономически показатели, естествено ниво на безработица и пълно натоварване на веществените активи (при индекс на използване на производствените мощности в преработващата промишленост 0,86) производството и доходите през 2012 г. биха могли да се увеличат почти двукратно. Второ, нелогично и практически трудно обяснимо е - при неравномерно и незначително повишаване на производителността - едновременното нарастване на БВП и на безработицата.
Съгласно закона на Окун (Okun's Law) най-високата безработица съвпада с времето, когато реалният брутен национален продукт е в положение на най-голям разрив с потенциалния брутен национален продукт. Прогнозната безработица, намерила място в бюджет 2012 г., е най-високата в сравнение с фактически отчетената през последните шест години (2005-2010 г.) и показва съществуващия дълбок разрив между максимално възможния и очаквания икономически продукт.
Посоченият разрив е съществен индикатор за досегашното и предстоящото престъпно прахосничество на големи за страната ни финансови, материални и човешки ресурси.
Дефицитът в бюджета 2012 г. отразява очакваните приходи и увеличаването на разходите, главно от забавения ръст на производството и нарастващата безработица. Върху размера на приходите съществено е

влиянието на плоския данък

необходимостта от който се оказа илюзорна. С неговото прилагане не се постигнаха очакваните социално-икономически и финансови резултати. Използването на десетпроцентната данъчна ставка не направи "неефективно" прикриването на данъци; делът на сивата икономика остава висок - 25%, а в някои дейности достига 50%; стимулите за повече инициатива и инвестиции предизвикаха свръхинвестиционност, а по-късно - разточителство и увеличаване на банковите депозити; влаганият труд не е повече, нито е по-качествен.
Бюджетът е разработен при инфлация 2,5%, равнище, което не съответства на другите макроикономически показатели. Установено е, че инфлация настъпва, когато паричната маса нараства по-бързо от продукцията. От тази гледна точка прогнозната инфлация е твърде оптимистична. Тя не отчита редица фактори, обезценяващи валутата: възходящото развитие - внушавано ни постоянно - предполага покачване равнището на инфлация поради конкуренция между отраслите и потребителите, които трябва да купуват ограничено (в момент на криза) количество продукти и услуги; намаляващият интерес от влагане на финансови средства в реални материални ценности; запазеният стремеж към спекулативна печалба; покачващият се дял на нискокачествения труд; повишаването на минималната заплата. Посочените основни фактори вероятно ще предизвикат съществени различия между фактическата и прогнозната инфлация.
В бюджета се предвижда ново увеличение на минималната заплата. В резултат при лицата с най-ниско образование и квалификация тя ще се повиши с повече от 20% само за 8 месеца. Съществено е, че тази промяна не се отнася единствено до стандарта на живот на една категория наемен персонал, а до цялостния механизъм за определяне на заплатите. Главно по тази причина тя ще се съпътства от влошаване качеството на работната сила и увеличаване на разходите за труд и капитал в единица икономически продукт; понижаване интереса и стремежа на работниците да издигат своето образователно и културно-техническо равнище; по-бързо повишаване на работната заплата от производителността на труда. Поради това по-високата минимална заплата ще задълбочи разрива между текущия и потенциалния БВП, ще предизвика спад на покупателната сила на националната валута.
Следователно в бюджет 2012 г. намират отражение нарушените икономически пропорции и дълбоките дисбаланси - продукт преди всичко на антисоциална частнособственическа дейност, нерядко на ограбване, опустошение и безотговорно разхищение на стопански блага с цел натрупване на лично богатство. То обаче ражда не само охолство и разкош, но и безработица и бедност.