Кривите огледала

    Преди 1989 г., когато България тънеше в мрак и безнадежност, когато комунизъмът беше оставил хората гладни, необразовани, болни и без почивка, когато нямаше никакъв културен живот, а само военни маршове и хорови изпълнения в прослава на партията и дружбата със СССР, когато Държавна сигурност трепеше наред, когато освирепели цигани насилваха българи и ги освобождаваха от излишните им вещи и дребни парици, когато авиацията ни летеше с двукрилки на селскостопанската авиация, а останалите воини само салютираха по сватби и погребения и срещаха височайши гости от социалистическия лагер, когато пенсионерите белеха корите на дърветата из столичните паркове и си варяха чорбица за оцеляване, когато изобщо нямаше плодове, зеленчуци и дори сиренце и кашкавалец, и, представете си, което вече е върхът на родното падение - дори нямаше банани, портокали и кока-кола. Абе, дори нямаше от "бялото", та да удари човек една линия преди поредното тъпо събрание в местната ОФ организация. Пък и учениците, милите, бяха абсолютно лишени от това удоволствие за ясния разсъдък и тялото. И да им се чуди човек как са се справяли без трева и нещо по-яко с усвояването на пропагандните листовки (не учебници дори!) по история, в които им втълпяваха глупости. Дори, представете си, преди омразния преврат на 9 септември 1944 г. имало терор и убийства на невинни хора, монархофашистка диктатура, режели се глави на партизани и ятаци, та дори и гладуващи и мизерия. За Втората световна война да не говорим. Да им се чуди човек. Втълпявали комунистите на младите мозъци, че тогавашната Червена армия и СССР изнесли предимно борбата срещу хитлерофашизма и практически освободили Европа от това зло. Изобщо комунизма не ми го хвалете. Той си е направо като фашизма. Затова наравно трябва да ги изучават децата днес, за да знаят истината.
    Ето това е "ИСТИНАТА" на хората пред кривите огледала. Виждат не реалния образ, а това, което те искат, и си въобразяват, или пък им втълпяват. Имаше, впрочем, преди датата на нашето благоденствие след 89-а, една атракция в София. Кръгла зала с криви огледала. Та влизаш и умираш от смях. От стените те гледа друг човек - дебел, слаб, с изкривени черти. Тогава възприемахме това като поредното развлечение. Днес обаче пред усуканите огледала в милото ни Отечество стои маса заблуден народ. Атракционът се монтира от властници, които бягат като дявол от тамян от реалния образ и дори дават пример за демонично странене от истината и въздигат лъжата на пиедестал. Ето само някои от примерите:
    Убеждават ни, че при капитализма живеем по-добре, а всъщност постоянно обедняваме и съществуваме по-зле. Потребителската кошница става все по-празна, цените тихо нарастват, услугите също, включително и разходите за здравеопазване, ток, парно.
    Убеждават ни, че много ги е грижа за пенсионерите, а пенсиите са в пъти по-малки дори от социалната помощ за безработни в развитите страни. При това се насажда антагонизъм между работещите и тези в пенсионна възраст с натрапващото повтаряне, че първите издържали вторите...
    Убеждават ни, че имало благоприятна бизнес среда. А е точно обратното. Масово фалират фирми, изтеглят се чуждестранни инвеститори заради пречките, формализма и най-вече заради корупцията.
    Убеждават ни, че вече е дошло време да се строи АЕЦ "Белене". Правилно е, но защо чак сега се сетиха, когато мнозина експерти от левицата, и не само, многократно убеждаваха управляващите и сега, че този проект трябва бързо да се реализира. Тоест, когато цената бе поносима. Тогава обаче лобистите на чужди интереси надделяха, а сега стойността на изграждането е далеч по-висока и ни тласка към значително по-малко участие на държавата. Дано поне управляващите са искрени в намеренията си за рестарт на проекта, а не ни набутват в някакъв пропаганден трик.
    Убеждават ни, че властите сега са загрижени за съдбата на родните международни превози и се обявяват срещу нелепото предложение на Макрон за европейски Пакет за мобилност - шофьорите да почиват в своите страни на хиляди километри на всеки три седмици. Тоест, да бият луд път в една посока и обратно, за да се възстановяват, а да не могат до го сторят на място. Това предложение е истински разстрел за българските международни превози. И ще предизвика масови фалити на наши фирми и насочи повечето от тези 190 000 шофьори да потърсят работа в западните фирми, които това и чакат поради недостиг на квалифицирани в бранша. Правителството ни обаче преди година не направи нищо по въпроса, просто си замълча евросолидарно. А сега, вероятно доста късно, се е активизирало. Но това всъщност е част от изкривения, но и вече двоен образ - един за вътрешна, а друг за външна употреба.
    Така че, добре дошли в страната на чудесата, но без Алиса. Където кривите огледала са реалността, а истинската - хората си знаят. И гласуват ли, гласуват в стаята с деформирания образ.