Красавицата от България

Тя е неповторимо, наистина уникално явление в историята на операта. За нея са изписани хиляди страници в печата, има и доста книги, останали са малко записи и твърде много легенди. Била е майстор на рекламата и саморекламата (в днешно време единствено Кабаиванска следва примера й). В пикантните истории с лордове, банкери, крале, султани, с великите Джили и Шаляпин, има и истини и неистини, но за времето си са били полезни - и това е популяризирало операта и певците, докато днес на преден план, за съжаление, са ниските жанрове в музиката и дори това ужасяващо явление - чалгата.
Родена е на 2 август 1905 г., (Илинден, под знака на Лъва и наистина е имала излъчването и темперамента на лъвица!) в столицата, в семейството на журналист и учителка. От баща си, Стефан Мавродиев, наследява вкуса към рекламата и сензациите, нещо което, както подчертах, съпътства цялата й блестяща кариера. Като малка се увлича от балета, после от театъра, а след това се влюбва завинаги в операта. Седемнайсетгодишна е вече студентка в Държавната музикална академия при водещия тогава педагог, основателя на Софийската опера Иван Вульпе. Дипломира се с отличие и заминава за Милано, където учи при солистката на "Ла Скала" маестра Вилани. След това специализира и при прочутата руска певица - белоемигрантка Фения Литвин, която изиграва решаваща роля в обучението и израстването й като певица. Подготвя първите си роли: Амнерис от "Аида", Улрика от "Бал с маски" и Лаура от "Джоконда", с които по-късно ще гостува на големите сцени по света. Тогава, в началото на кариерата си, гори от нетърпение да пее в Италия, но не получава ангажименти. Заминава с Фения Литвин за Франция. Там спечелва конкурс за щатен солист в операта на Бордо. Дебютира в ролята на Мадалена в "Риголето" през 1930 г. Следват Кармен  и Амнерис. На един от спектаклите на "Аида" я чува директорът на Гран опера Руше. И от Париж започва голямата й кариера. Първо пее в "Риголето", следват Кармен, Амнерис, Далила, Шарлота от "Вертер", Орфей на Глук, Фидеса от "Пророкът" на Майербер, Иродиада от "Иродиада" на Жул Масне, Улрика от "Бал с маски", Азучена от "Трубадур"... И гастроли из големите оперни театри на цяла Франция: Лион, Марсилия, Тулон, Ница, Нанси, Тулуза, Ним, Монпелие... Пресата започва да говори за "красавицата от България", навсякъде я обсипват с аплаузи, цветя, суперлативи. Освен че е добра певица и темпераментна актриса, тя е и красавица, от средиземноморски тип, на сцената и в живота, а това не се среща твърде често при мецосопраните. Канят я из цяла Европа, гастролира дори в страните на Латинска Америка и Магреба (Тунис, Алжир, Мароко). Нейни партньори са: Бенеамино Джили, с когото пее в Скалата и на редица други големи италиански сцени, Жорж Тил, Петре Щефанеску-Гоанга, Алфред Пикавер, Джана Педерцини, Джакомо Лаури Волпи, Джино Беки, Тито Скипа, Джина Чиня, Магда Оливиеро, Аурелиано Пертиле - всички големи певци от епохата. Пее и с Фьодор Шаляпин, с когото, според спомените й, има и интимна връзка. Великият бас й подарява за спомен старинен царски пръстен, принадлежал на императорския род Романови, с който е играл в "Борис Годунов"... Дирижират я големите диригенти от епохата: Тулио Серафин, Артуро Тосканини, Джузепе Мариуци.
През 1937 г. триумфира и в Миланската Скала в три постановки на три различни опери: "Джоконда" от Понкиели, "Бал с маски" на Верди и " Тристан и Изолда" на Вагнер.
През 1940 г. се завръща в България и постъпва в Софийската народна опера. Изнася и много концерти с песни и арии. Тук поема целия мецосопранов репертоар от класиката, като прибавя към него и редица роли от български и руски автори: Кера от "Хитър Петър" на Веселин Стоянов, Ефросина от "Момчил" на Любомир Пипков, Солоха от "Черевички" на Чайковски, Олга от "Евгений Онегин", Марина Мнишек от "Борис Годунов" на Мусоргски. В края на бляскавата си кариера се превъплъщава в ролята на Графинята от "Дама Пика" на Чайковски, едно, бих казал, забележително певческо и актьорско постижение, останало в историята на българския оперен театър.
Илка Попова ни остави малко и не особено качествени записи. Самата тя не се е записвала нито в Европа, нито у нас. Но според съвременниците й е притежавала красив и силен, пробивен мецосопран с широк обем, плътност и благородна звучност, особено в ниския и средния регистър. Способна да изгражда като истинска драматична актриса своите образи, тя увлича със стихийната сила на непосредствения си, богат темперамент. Това проличава най-ярко в коронните й роли: Амнерис, Кармен, Далила, Азучена, а също и в Графинята. Записът на нейната роля на сцена е съхранен в Златния фонд на БНР.