"Кой" пак е №1

1. "Още една такава победа и ние сме загубени!", възкликнал мрачно цар Пир след битката при Аскулум (според Плутарх). В 279 г. пр. н. е. Пир, цар на Епир, сразил армията на Римската република, предвождана от консула Публий Деций Муз, но изгубил над 3500 войници. Победата на Пир била толкова саморазгромна, че той, наместо да триумфира, написал до Римския сенат жална молбица за примирие. Но сенаторите рекли "Тц!", никакво примирие, докато не се разкара от територията на Републиката, понеже победеният победител си станувал в Аскулум с намерение да продължи войната. След 4 години, край Беневентум, римляните попилели Пир и най-сетне го пропъдили. След още 3 години Пир тръгнал срещу Спарта, но бил убит в улична схватка в град Аргос (Пелопонес).
2. "Още една такава победа, и ние сме загубени!", би трябвало да изплаче мрачно Борисов, ако да беше чел Плутарх. За втори път Борисов е в ролята на съкрушения победител. Преди 1 година проклинаше прокуратурата, таз орда "гейове, манафи, педераси и пидали", които най-подло и заговорнически му откраднали триумфа, разкоствайки аферата "Костинброд". Днес кълне калабалъка малокалибрени партийки, дето се нашмулиха в парламента, и в параноичен пристъп обяви трагедията в Горни Лом за терористичен акт срещу светлата му личност. 
Борисов не тържествува, не вика победоносно "Бих ги! Смазах ги! Размазах ги!", забрани ръкоплясканията, призова лицемерно "Да се смирим" (той и смирение!), отпраши смирено към Клисурския манастир с два джипа телохранители - да го телоохраняват, докато прави 10-километров марш на скок с цел отслабване, и назначи три весталки да водят преговорите за правителство. Ходът с весталките хем му спестява Пировото унижение да си общува с някакви презрени сенатори, хем му дава възможност да се премята и отмята от всяка договорка на всеки три минути, понеже политическият акробатлък му е иманентно присъщ, както би рекъл на официален език Местан.
Мистификаторът вещаеше апокалипсис, ако не получи на тепсия 121 депутати, манипулаторът плаши с избори по Коледа, съблазнителят иска широка подкрепа (хем да управлява, хем да не носи отговорност, та после друг да е виновен), велзевулът ожали лукаво БСП, и най-сетне търговецът Борисов разпъна сергията, обърка (а може би не) парламента с Шекер маала и взе да подкупва с министерски постове. Който се хване - яка му душа и жална му майка.
Опиянени от своите величави резултати, политическите лилипути най-нагло, по един красив и великолепен начин, му поставят условия (на него!), дават му акъли (на него!), чупят му ръчичките, и изобщо - държат се крайно непочтително. За пред публиката.
Лилипутите са майстори на пърформанса, демонстрират фалшива непорочност и властово целомъдрие, но всъщност са повехнала, гранясала политическа стока, надлежно преопакована и украсена с нови етикети и абревиатури - реформаторски, патриотични, безцензурни, азбукарски (що ли си спомням как Костов вкара своята патерица Сашо Томов в парламента през 1997-а?). Понеже властта... Ах! Властта!... Изкусителката власт!... Как примамливо ухае!... Как ги влече неудържимо!... И, запленени от сирените на властта, като едни набожни гимназистки отправят гореща молитва към Дева Мария: "Майко Божия, ти, която си заченала, без да съгрешиш, помогни ни да съгрешим, без да заченем!"...
И летят към могъщите обятия на ГЕРБ, а в изповедалнята ги чака ДПС. И "Кой" ги чака, също така. А те вече не питат истерично кой е "Кой", те от самото начало си знаят, че ще управляват с този "Кой", само дето всуе надуваха вувузела...
3. "Още една такава победа" и ДПС ще стане втора политическа сила, и ако стане - "значи българското общество е готово за това", заключи Местан. ДПС е на 1 мандат разстояние от БСП, настъпва я по чехлите, прибави близо 90 000 гласа и 2 депутати, най-свидния - бат`Сали.
Местан повтори 99 пъти мантрата "евроатлантически ценности", оповести гордо своята придобивка - брутално напазаруваните цигански гласове, легитимира тази покупка (кеш или чрез ислямизиране) като евроатлантическа ценност, и изобрети понятието "ценностно мнозинство", от което следва, че има и някакви "антиценностни", "неценностни" или "малоценностни" малцинства и персонажи, блуждаещи из политическия терен.  
Прочее, през 1991 г. Желю Желев каза, че във ВНС нямало "морално мнозинство", понеже "моралните" се търкаляскаха протестно по жълтите павета. Цели 313 "неморални" подписаха Конституцията, а неподписалите "морални" (вкл. ДПС) се преродиха в днешните безценни евроатлантически съкровища.
В изборната нощ Местан не говореше на българските избиратели. А на някого извън залата и извън България. Рапортуваше. Някому. И най-близката дестинация на неговия рапорт бяха чуждите посланици, по-конкретно - евроатлантическите таквиз. По-малко евро и повече атлантически. Ето как постепенно ще започнем да научаваме какво (а не на какъв език) са си приказвали Местан и Ердоган посред предизборна кампания.
"Касим и Корман допуснаха недопустимото - станаха доверени, обгрижвани и отглеждани лица на Ердоган, Давутоглу и техните неоосмански амбиции и претенции. Нещо, което ДПС не допусна повече от 20 години". Написах това преди 1 година. Беше време, когато Касим горделиво съобщаваше за поредното си чаепитие край Босфора, позираше разтопен с Ердоган (при специалното съучастие на Борисов, т.е. - на премиерско, т.е. - на държавно равнище), и гледаше отвисоко ДПС, демек - "Аз спечелих сърцето на султана!".
"Не искам да коментирам поведението на чужди премиери (Ердоган - б.а.) от коректност, въпреки че имам морални основания за това. Искам само да припомня на нашия Герой-спасител (Борисов - б.а.), тъй като не обича да чете и хабер си няма от история, че няма нищо ново под слънцето на историята. Затова той вероятно не знае, че така влиза в странни отношения, които имат аналогични модели в историята на Балканите...", каза Доган на 19 януари 2013 г.
Доган, който 20 години държа ДПС на стратегическо разстояние от Турция, който не допусна покровителство, още по-малко - сговор с Анкара, който прекрасно познава уроците на историята, днес същият Доган мълчи. И ако до вчера Ердоган контролираше една българска партия, днес контролира две. Дал и Местан са като двама шехзаде, които се конкурират за любовта на падишаха. Падишахът олицетворява евроатлантическите интереси. По-малко евро и повече атлантически.
4. "Още една такава победа, и аз съм загубен!", усеща Борисов, наречен тия дни от австрийски колеги "бруталния Буда". Голяма беда споходи "бруталния Буда", зареян в президентски мечти. Неговата беда е голяма и горчива победа за избирателите. Те се еманципираха от хегемона Борисов, не припознаха в него силната ръка, месията, магьосника, въоръжен с дузина вълшебни тояги, сопи, бухалки и други магически инструменти, характерни за ГЕРБ. За Борисов - мъка, за избирателите - победа и тъга едновременно, едно тъжно откритие на нещо очевидно. И това очевидно нещо е драматичното (за мнозина) отсъствие на мечтания спасител и вожд, на когото да възложат всичките си въжделения.
Изобщо, избирателите скроиха подъл номер на политиците, вкараха в парламента всекиго, но не дадоха абсолютно доверие никому, не посочиха своя бащица, избавител и всевластен, безразделен господар, комуто да се кланят, от когото да се страхуват, когото да следват слепешком, на когото да се надяват, ръчица да му целуват, а той да ги ласкае и презира.
Няма месия. Край. 
Така Бат`Бойко престана да бъде въплътеният Бай Тошо. Така умират приказните самоизмами. Хегемонът Борисов вече (отдавна) не е хегемон. Друг е хегемонът.   
5. "Още една такава победа" на умните и красивите (нали протестърите са на власт, рече служебният Близнашки, "тоя-дето-целият-народ-го-иска"), и олигархията ще бъде канонизирана. Още една такава победа на сияйните и великолепните, които днес се правят на "Дръж ми вувузела!", и никой няма да пита "Кой", нито как "Кой" стана горд собственик на Полиграфическия комбинат посред скандала с КТБ, нито какво изобщо става със, във, зад, покрай и около КТБ. След 300 дни вувузелене срещу задкулисието умните и красивите върнаха Борисов на куц кон, легитимираха задкулисното всевластие, а "тоя-дето-целият-народ-го-иска" им разчисти терена, почти го изблиза...
Правителство ще има. Споко! То ще бъде проекция на служебното, Борисов ще е премиер на една тумба абревиатури (а иде зима, коварен сезон); ДПС ще го крепи, докато го изтощи и изцеди до последната възможна капка; ще разчита не на едно, а на пет златни пръстчета, цяла златна ръчичка; най-евроатлантически ще съсипе "Южен поток", ядрената енергетика и всичко, каквото му разпоредят; ще ни освобождава от "руско робство" за велика евроатлантическа радост, и т.н., и прочее прелести.
И така - 100-200 дни. Максимум - 300.
Правителство ще има. Никой не иска избори по Коледа. Освен Борисов в своята болезнена амбиция да властва, без да носи отговорност.
Никой не иска бързи избори. Нито политическите лилипути, които след толкова мъки и страдания най-сетне извадиха от гардероба със скелетите елегантните си костюмчета, изтупаха се и стъпиха отново на дебелия парламентарен килим. Нито БСП, която е в пълен ступор след разгрома и сред собствените си руини.
Още един такъв разгром, и БСП ще се превърне в "Една малка, сладка, зализанка, паркетна партийка, която всеки път трепери дали ще мине бариерата на парламентарните избори; едно мило, обичливо, безпаметно електорално джудженце; едно червеничко захарно петленце; едно крехко, бутиково бижунце върху ревера на политическата привидност. Натам сме я подкарали." Написах това след евроизборите. Ама кой да чуе! 
Правителство ще има. Нашите скъпи евроатлантически партньори "не искат да си имат повече проблеми с България" (това е цитат), искат тук да е тихо, мирно и заупокойно. Искат просто да забравят за нашето съществуване. Но най-вече искат коалиция ГЕРБ-БСП, пращат до "Позитано" пощенски гълъби с указания, говорят благо за общо благо и спасение на държавата. Внезапно спасителят на държавата се оказа БСП, туй чудовище. Чудовище до вчера. Напомням - склоняването към самоубийство е престъпление според НК, чл. 127. Когато всички партии са в управлението, целият народ е в опозиция. Ако в парламента няма опозиция, няма демокрация, нито парламентаризъм.
Това е задачата на БСП. Да бъде опозиция на едно бъдещо дясно правителство с реформаторски гримаси, националистически тикове, абевейски намигания, и с ДПС за гарант.