Кой ли спечели изборите в Румъния?

Проведените на 6 декември парламентарни избори в Румъния счупиха досегашния  антирекорд по най-ниска избирателна активност 6-7 % по-ниско, отколкото предходния електорален антирекорд. Откакто Румъния провежда свободни избори, такава незаинтересованост не се е случвала. Според мнозина тя може да се обясни с коронавирусната пандемия, но според мен, по-съществена роля играе разочарованието от основните, но и от неосновните политически сили. 

Без ясен победител

Румънската социалдемократическа партия управляваше страната между 2017 и октомври 2019 г., когато кабинетът на Виторика Данчила бе свален с гласуване на вот на недоверие - с шест гласа мнозинство. Новият лидер на Социалдемократическата партия Марсел Чолаку, изтълкува вота като несъгласие с начина, по който управляващата дясна партия реагира на пандемията.

Президентът на Румъния Клаус Йоханис оцени изборния резултат: "Няма ясен победител". Опираме до една любопитна езиково-политико-правна спекулация - кой спечели изборите в Румъния? Отговорът, според континенталната правна доктрина е, че никой не ги е спечелил, в смисъл, че никоя партия няма абсолютно мнозинство от 50%+1 от депутатските мандати. Румънските социалдемократи просто спечелиха най-много гласове - около 31%. Основните им опоненти - либералите около 25 %. Според британската изборна концепция "първият оказал се избран", може да се каже, че социалдемократите са "спечелили изборите". Само че не са. С подобен интерпретативен трик, в по-предното Народно събрание, Бойко Борисов оспорваше законността на правителството на Пламен Орешарски - "аз имам най-много депутати, аз спечелих изборите". Не ги бе спечелил, нямаше мнозинство, но в разрез със здравия разум и с конституционната логика, Борисов мобилизираше привържениците си и както се видя, сравнително успешно. Сега Доналд Тръмп, по подобен начин чрез оспорване на изборните резултати в съдилищата цели да консолидира електоралното си ядро. 

Проблемът на румънските социалдемократи е, че в тази легислатура, въпреки много доброто си представяне, оценено съобразно политическата конюнктура, нямат открит парламентарен съюзник. Една "невидима желязна ръка", но не онази на Адам Смит, задушава и дори елиминира центристки, либерални и патриотични партии, които са готови да си сътрудничат с нея. Тази общоизточноевропейска практика дълбоко деформира националното политическо представителство. Пред социалдемократите стои въпроса да изработят своя политика за  "демонтаж на криминалната държава", която печели позиции във всички модерни общества.  

Според президента Клаус Йоханис, "десноцентристките партии събират над 50 % от гласовете". Вярно, но на изборите десните партии се явиха разделени. Една комбинаторика, която бяхме позабравили от Желю-Желевите фокуси в началото на прехода. Досегашния румънски премиер Людовик Орбан също заяви, че ще поиска десните партии да сформират ново коалиционно правителство. Два дни по-късно премиерът Орбан си подаде оставката. Призна, че сам е разочарован от представянето на собствената му либерална партия. 

На парламентарните избори от 6 декември партията на Траян Бъсеску (PMP) не премина 5-процентовата бариера, необходима за влизане в парламента. PMP получи 4.78 % от гласовете за Камарата на депутатите и 4.9 % от гласовете за Сената. Траян Бъсеску, обаче, който бе президент на Румъния между 2004 и 2014 г., сега е евродепутат и ще говори следващите години от Брюксел. 

При "алтернативните леви" е още по-сложно. Виктор Понта, бивш премиер на Социалдемократическата партия, след като бе напъден от собствената си  партия заради несъгласие със сменилия го авторитарен лидер, съоснова партията PRO Румъния. На 6 декември бившия социалдемократ Понта претърпя още по-тежка електорална загуба. Партията му взе само 4,12 % от гласовете за Камарата на депутатите и 4.16 % от гласовете за Сената, въпреки че преди това се беше обединил с Алианса на либералите и демократите (АЛДЕ), воден от друг бивш премиер и шеф на Сената Калин Попеску-Търичану. И в ляво, и в дясно, пропиляха по четири процента. 

Румънския Орбан си тръгна оскърбен. "Реших да подам оставката си", съобщи досегашния премиер Орбан, в изявление, след като неговата Национална либерална партия (PNL) се оказа на второ място след опозиционната лявата РСДП. След оставката на Орбан, за временен премиер бе определен досегашния министър на финансите, съзвучен с идеите на либералите.  

Новата сила АУР

Ако има нещо ново в Румънската политическа система след изборите, то е появата на АУР, ново,  антисистемно, националистическо  движение, което спечели 9 %.  Вече го оцениха като крайно дясно. Освен друго, думата "АУР" означава злато. АУР влиза  в парламента, използвайки реториката за "суверенитета на Румъния" и отправя протекционистки обещания за малките фирми. С един, позабравен патос, първите коментари на изборните резултати, акцентираха върху появата именно на партията АУР. Тя е различна от избуялата и залязла преди години партия "Велика Румъния". Появата и е закономерна. Лява и отговорна Европа проспа последните години по темата "етническа интеграция". Сега ще трябва отново да доказва азбучни истини на национално отговорна интеграционна политика. 

При една неукрепнала демокрация, в условията на широк, масов, "народен" популизъм - и да не пропусна - добре приет от хората авторитаризъм, избирателите не просто наказват, но много често наказват не особено справедливо.

Две сравнително нови малки партии, с изявени лидери, отпаднаха от парламентарната сцена, неуспели да прескочат 5% бариера. Това са партията на бившия президент Траян Бъсеску и на Виктор Понта. Последният като премиер на Румъния (от май 2012 г. до ноември 2015 г.) подаде оставка, на фона на масовите улични протести, след пожара в заведението "Колективи". Нищо подобно (като оставка), не се случи у нас, след аналогичния инцидент в дискоклуба "Индиго". С това проблемите на Понта не спряха. През лятото излезе съдебно решение, че двете трети от докторската дисертация на г-н Понта са плагиатски заемки от чужди трудове без позоваване на източниците. 

Премиери за затвора

С едновременното политическото бламиране на Траян Бъсеску, Виктор Понта и Калин Попеску-Търичану  румънската партийно-политическа система прави крачка в не съвсем ясна посока. Ориентирът е просто "не така както досега". Как следва да се прави политиката и каква да бъде тя, засега отговор няма. 

Най-тежка е съдбата на бившия лидер на Румънските социалдемократи Драгня. Последните две години силите на  партията бяха концентрирани върху идеята за "спасяване на Драгня" - една сама по себе си, твърде проблематична позиция. Следва да се припомни за какво го осъдиха. В началото на предното десетилетие, той е областен управител. Нарежда на шефа на Дирекция "Социални грижи и защита на детето" да наеме две жени, които фактически да работят в партийния офис, който лично ръководи. Осъдиха го на три години и половина затвор, където е и в момента. Вярно е, че в ред отношения фигурата на Драгня не поражда каквато и да е била симпатия.  Всички възможности за обжалване са изчерпани и присъдата е окончателна. Радикалната десница организира десетки улични протести. Поздравявам правосъдието за принципността, но то следва да покаже, че делото не е било политически мотивирано. 

Глобалните фактори оценяват Румъния  като "полуконсолидирана демокрация". Въпросът е кои са политическите изводи от тази оценка. Анализатор видя в румънската политическа система "политическа форма, без политическо съдържание". Едва ли се отнася само до Румъния. В икономическата политика, Румъния се развива определено по-добре от България. И двете десни партии, влезли в парламента, които ще са опората на следващото правителство, изтъкват, че е необходимо да се спазват "фискалните ограничения". Спорът всъщност е по повод едно решение на парламента от септември т. г., на инцидентно просоциално парламентарно мнозинство за увеличаване на всички пенсии с 40%, което бе обилно критикувано, както от румънската десница, така и от световните "рейтингови агенции". "Ще увеличавате пенсиите? Лошо, лошо за чуждестранните инвеститори!" По такива въпроси, мнението на националните граждани не се удостоява с внимание. И в Румъния сериозните обществени проблеми се усложняват от едни неолиберални зубрачи, които  декламират наизустеното в предни времена, при друга икономическа конюнктура и без да се оценят отровните плодове на неолибералната догматика. 

Изграждането на национално мнозинство за умна промяна на модела на социално-икономическо развитие е голямото предизвикателство пред северната ни съседка.