Кой има изгода?

Ако изберете парите за свой бог, то сигурно ще идете по дяволите.

Хенри Филдинг (1707-1754 г.) - английски писател-сатирик и публицист

Той, главният прокурор на Република България - неочаквано за всинца ни, се справи с амнестичната си афазия. Това е неврологичен термин, който означава забавяне (отместване) във времето при намирането на съответните думи за предмети или абстрактни понятия. Изведнъж главният адвокат на държавата направи десант в актуалното политическо време, като съобрази, че никога досега прокуратурата не е проверявала систематично ситуацията с офшорните банкови сметки на български физически лица, заемащи високи държавни постове. А защо не и банковите им депозити, а както и недвижимите им собствености изобщо в чужбина, питат останалите български граждани?

По данни на Global Financial Integrity  (GFI), за периода 2003-2013 г. от България са били изнесени нелегално 36,92 млрд. щ. долара, което нарежда страната на 38-о място в световната класация за нелегалните финансови потоци. Авторите на доклада посочват, че основните източници на нелегалния износ на капитал са престъпленията, корупцията и неплащането на данъци. От Българската народна банка отказват да предоставят публична информация колко български физически и юридически лица са декларирали банкови авоари в чужбина, както и каква е общата сума по тези депозити. "Данните се използват единствено за статистиката на БНБ и не се оповестяват публично. Събираме декларациите, защото законът ни задължава" - поясняват от банковата институция.

Според закона физическите лица не декларират откриването на сметка в чужбина, но са длъжни да се отчитат пред БНБ веднъж годишно (в срок до 31 март на следващата година) за наличието на салда в чуждестранни банки, вземания или кредити от чуждестранни лица, налични към 31 декември на отчетната година. Информацията, която постъпва от чужбина, много рядко става публично достояние. Например само от 2010 до 2011 г. депозитите на наши сънародници в швейцарски банки са се увеличили с над 100 млн. евро, ако се съди по постъпилите в републиканския ни бюджет данъци върху лихвите. Но парите постъпват анблок, тоест никой у нас не би могъл да каже на кои български граждани принадлежат тези спестявания в Швейцария. Не се знае дали някой от тях е собственик на 1 млн. евро, на 300 000 евро или на 5000. Нито се знае колко големи са авоарите на български фирми в чужбина. Но по приблизителни изчисления (приет е усреднен процент на лихвите върху депозити, понеже банките в Швейцария се различават по изплащания процент) - на основата на глобалната сума от данъка върху лихвите по депозитите в Швейцария, наши банкови експерти оценяват общата сума на банковите авоари на наши сънародници в алпийската държава на над 500 млн. евро, тоест повече от 1 млрд. лева. Депозити български граждани обаче притежават не единствено в швейцарски банкови институции. Офшорните зони са примамливо място за закотвяне на нелегални пари. И понеже глобалната сума, изнесена извън България за всички години на т. нар. преход, е далеко над тези 36,92 млрд. щ. долара, упоменати от Global Financial Integrity за периода 2003-2013 г., то са налице милиарди аргументи в полза на информационното затъмнение. Което гарантира и ефикасна карантина срещу "вредни" скандали, свързани с прикриване на доходи. Какъвто избухна в Гърция с т. нар. списък "Лагард" - на заможните гърци, които укриват финансовото си състояние в сметки в швейцарски банки. Според международни анализатори най-малко 140 млрд. евро, спечелени от гръцкия корабен бранш, не са били обложени с данъци от 2002 г. насам - сума, която би могла да редуцира наполовина дълга на силно закъсалата финансово държава. 

Акцията срещу укриването на недекларирани пред данъчните власти авоари в швейцарски банки беше предприета първоначално от САЩ. Още през 2009 г. започна натискът от страна на официален Вашингтон като част от комплекса мерки срещу финансирането на тероризма, както и противодействие срещу прането на пари. През 2012 г. Главното данъчно управление на САЩ (IRS) изплати на бившия служител на швейцарския банков лидер "Ю Би Ес" Брадли Биркенфелд, който разкри как бившият му работодател е съдействал на хиляди американци да укриват дължими данъци върху обща сума в размер на 20 млрд. щ. долара, колосалната награда от 104 млн. щ. долара. Съвсем очаквано швейцарската преса прие новината за огромната парична премия на "героя" доста критично. "Базлерцайтунг" публикува статия със заглавие "Богат урожай за крадец", като имаше предвид, че информаторът е откраднал сведения, които представляват защитена банкова тайна според един швейцарски закон, приет още през 1934 г. Мнението на всички швейцарски банкови анализатори беше, че рекордните 104 млн. щат. долара за информатор са нов удар срещу банковата сфера на швейцарската икономика и може да насърчи и други банкови служители да последват примера на Биркенфелд. И Германия закупи дискове с данни за данъчни измамници и си върна 4 млрд. евро. През 2010 г. банката "HSBC" обяви, че Ерве Фалсиани, бивш компютърен специалист в трезора, е откраднал клиентски данни, които са засегнали повече от 24 000 сметки в Швейцария, които сведения по-късно са били предадени на френските данъчни власти. Поучена от този горчив урок, швейцарската банка "UBS" забрани на своите служители да пътуват до Франция даже за покупки в супермаркетите. Чрез забраната банката иска да осуети задържането и разпитването на нейните служители. В публичното пространство и у нас се появи идея България да купи дискове с информация за българи, които са укривали приходи, но до реализацията й така и не се стигна. Преводите на швейцарските банкови институции на данъка върху лихвите по депозити на български граждани в полза на нашия републикански бюджет е не повече от имитация за приключване на проблема. Той остава! Понеже не е налице каквато и да е информация за първоначалния произход на авоарите. А е и съвсем сигурно, че данъци върху тези суми от десетки милиарди долари, изнесени нелегално от България, съвсем не са били плащани. Незаинтересоваността на властите у нас от имената на конкретните вложители - български граждани, в чуждестранни банкови институции, както и от размера на авоарите им, съдейства за перманентното съществуване на благоприятна среда за законови нарушения с цел финансова облага. Например само за периода от 2007 до 2010 г. недекларираните приходи от имотни сделки в България са близо 675 млн. лв., според данни на дирекция "Управление на риска" в Националната агенция по приходите. НАП е направила анализ на укриването на приходи от агенции и брокери на недвижими имоти, според който неплатените данъци за периода 2007-2010 г. са общо 122 млн. лева, като в това число не влизат местните данъци и такси, понеже те не се събират от НАП. 

Според оценката на един от корифеите в швейцарския банков сектор - дългогодишния изпълнителен директор на банка "Ю Би Ес" Серджо Ермоти, в управляваната от него финансова институция има депозити на стойност между 13 и 32 млрд. щ. долара, които не са били обложени с данъци в държавите, откъдето е произходът им. Но както самата "Ю Би Ес", така и която и да е от останалите швейцарски банки не е инициирала проверки на депозити поради неясен произход. Да, и понастоящем е актуална саркастичната шега на Волтер, че ако видите швейцарски банкер да скача през прозореца, може смело да скочите след него - там непременно ще има пари.

Първият масиран натиск за отпадане на тайната в банковия сектор на Швейцария беше предприет от законни наследници на лица - предимно евреи, - които са били репресирани от хитлеристкия режим както в самата Германия, така и в други държави, но са успели да прехвърлят парични средства по авоари в швейцарски банки. Мнозина от тях намират смъртта си в нацистките концлагери, без да успеят да информират своите наследници за точното местонахождение на банковите си сметки. Ето защо потомците им настояваха пред швейцарските власти да получат информация в коя банка евентуално притежават сметки. Изискванията им бяха частично удовлетворени. Много финансови експерти се надяват, че е въпрос само на време да бъдат въведени единни международни стандарти, в резултат на които автоматично ще се предава цялата информация за притежателите на депозити на данъчните власти в съответната държава.

Но дотогава българските власти очевидно ще бездействат, без да проявяват каквато и да е инициатива да получат изчерпателна информация конкретно кои български граждани притежават авоари в чуждестранни - не само в швейцарски - банки, какви са размерите им, а после да бъде извършено разследване дали са били платени съответните дължими данъци при сдобиването с финансовите средства от притежателите им. Като и едновременно бъде извършено разследване как първоначално са били придобити тези финансови активи. Още повече че самата действаща в целия Европейски съюз от няколко години директива за спестяванията (ех, де да бяха наистина само спестявания), според която всички страни са длъжни да разменят информация помежду си за лихвите, получени от техни граждани от депозити в други държави членки на общността, не е изчерпателна и съвършена. 

Както се казва, налице е голям излишък от недостиг на информация. Предвидливо и скрупульозно  планиран. Е, както са казвали древните римляни, "Qui prodest?", сиреч "Кой има изгода?".

* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България