Кого спасяват месиите?

Олигархията е политически режим, при който властта е съсредоточена в ръцете на малка група граждани, обслужва техните лични и групови интереси срещу интересите на обществото.
Олигарсите може да бъдат:
1) или представители на официалната власт (законодателна, изпълнителна, съдебна, президентска, политическа, партийна);
2) или да оказват решаващо влияние при нейното формиране и взимане на решения в свой личен и групов интерес (чрез своята икономическа, финансова, медийна мощ и натиск);
3) или да принадлежат към подземието, към престъпния свят (в сговор с официалните власти);
4) или да принадлежат към видимото, узаконеното задкулисие (тинк-танкове, "експерти" и други подобни), контролирано извън страната и контролиращо процесите вътре в страната в името на чужди интереси;
5) или всичко това, взето заедно.
Обикновено е всичко това, взето заедно. В България е така.
Олигархията няма цвят, мирис, идеи, идеология, морал, почтеност. Тя има само интереси. Понякога един сегмент от олигархията воюва с друг сегмент - за това кой да притежава властта, кой да преразпределя награбеното и кой да награби повече.
Това е престъпният сговор, роден от порочните връзки, от дръзкото кръвосмешение между политиката, парите и престъпността; между публичната власт и тайната; между видимото и невидимото; между измамния блясък и вулгарното подземие, обслужвани от унизени медии и фалшиво правосъдие.
Този сговор владее държавата. Неподсъден, недосегаем и безконтролен. Обладан от неистовото желание властта да остане в неговите ръце. Цялата власт. Вечно.
Този сговор, подгизнал от корупция, подпухнал от охолство, разплут от безотговорност, унищожи индустрията, срина икономиката; превзе институциите и ги ерозира; отрови гражданското общество и го подмени със себе си; разби образованието, превърна науката в просякиня, а духовността - в чалга; съзнателно, умишлено и целенасочено обезграмоти българския народ, превърна го в безпросветна твар, разврати душата му, смаза неговото достойнство и достолепие, ограби и заличи неговата национална памет, избоде очите на неговите икони, зачеркна и пренаписа неговата история, предаде и продаде неговото минало, настояще и бъдеще, похули неговите авторитети и се нагнезди на тяхното място в олтара на народната почит, лиши го от всякаква надежда, хвърли го в една чудовищна бездна от отчаяние и безизходица, за да скимти там, на дъното - ненужен, безпомощен, изкорубен, безпаметен, жалък.
И разбогатя - нагло и демонстративно - на гърба на народа, който ухажва и ненавижда, ласкае и презира, лъже и насъсква, разделя и владее. Граби, унижава и тъпче. А после плаче лицемерно за съдбата на същия този народ.
С две думи - олигархията

раздържави държавата и разчовечи човека

И на този угнетен, отчаян до смърт, озверял, освирепял, разчовечен човек предостави щедро едно измамно упование - да дойде някой месия на бял кон с магическа пръчка и желязна ръкавица. Само дето ръката в желязната ръкавица е същата, която уби живота в човека и го превърна в червей.
Олигархията не е някаква митична хилядоглава хидра, някаква Горгона Медуза, стаена в своето мрачно леговище. Тя е ясна, разпознаваема, идентифицирана. Поименно.
Нейните антигерои вилнеят зад кулисите и на авансцената. Те не са плод на болезнена фантазия, нито патологично, конспиративно видение. Те се пъчат и кипрят по върховете на държавата 24 години и публично работят срещу държавата (някога правеха това тайно); поучават ни от телевизора, изживяват се като морални стожери, изобразяват най-първи благотворители и благодетели народни, на които ние трябва да целуваме трандафорите.
Олигархията притежава циничната способност да деморализира и трови общественото съзнание, и в следващия миг - да вопие сърцераздиращо за "нов морал" чрез хоноруваните си вувузели.
Тя мрази народа, но го познава. И го манипулира, безотказно почти, и го държи на къса каишка. Не чрез неговия талант, мъдрост, духовност, чест, почтеност, достойнство, достолепие, толерантност, благородство, рицарство. Не! А чрез неговите страхове и слабости, рани и комплекси, раболепие и екстремизъм, отмъстителност и низкопоклонност, угодничество и покорност; и чрез неговите томителни мечтания по силна ръка, която да го блъска по муцуните, а той да я облива с благодарни сълзи...
Олигархията ласкае, прелъстява, съблазнява, подкупва, купува, заплашва, изнудва, рекетира. Така управлява. Чрез своите наместници, подставени лица, толерирани посредственяци, високоплатени интриганти, клеветници, камериерки, кокотки, държанки, лакеи, лакейченца, лакеища, питбули, пудели, пиари, пигмеи, анонимни псувачи, егоцентрици, нарциси, мутри, муцуни, духовни маргинали, нравствени дегенерати, шутове, комедианти, огнегълтачи, въжеиграчи, протестъри, окупанти, тинк-танкове, "експерти", вувузели и прочее хомункулуси, забъркани в една и съща колба.
Геннополитическите инженери на олигархията проектират и произвеждат неуморно всевъзможни мутанти, финансират ги, правят им партии, пишат им думичките, измислят им биографиите, снабдяват ги с охолен живот и лъскави офиси, пускат ги на пазара за политически играчки, разставят ги във властта и си ги употребяват - за своя си интерес и срещу интереса на народ, нация и държава. Като им писне, захвърлят ги в нищото и си произвеждат нов ГМО-продукт.

Това се повтаря 24 години

24 години едно и също.
При пълната безпаметност и безкритичност на обществото.
24 години - и никаква драскотина в обществената памет, никаква сигнална лампичка, никакъв инстинкт (поне!) за самосъхранение, за воля и дума не може да става.
Защо? Защо олигархията успява?
Вярно, понякога и тя греши.
Вижте историческите провали на олигархията и ще разберете нейния духовен и нравствен недоимък.
Олигархията поиска да украси своята колекция с две скъпоценности - Кръста и Короната. Защото се има за божествена и миропомазана. Поиска да я славословят в Храма, а тя да се кипри с царските инсигнии и регалии. Поиска Бога за служител, а Царя - за слуга, за инструмент на своята власт, разядена от ненавист и агресия. И сгреши. Царят умиротвори обществото и цивилизова политическите нрави - без помисъл за исторически реванш, реставрация, мъст и диктат. Намразиха го, защото той не мрази никого, и защото не разделя, а събира, пък те с омраза се хранят и върху разделението цъфтят, и благоденстват. Поискаха Храма за свой будоар, организираха и финансираха престъпния разкол, и навалиха връз Църквата. И се провалиха. Защото Бог поругаван не бива. Но олигархията не подозира това.  
И все пак - защо олигархията успява?
Защото знае - разчовеченият човек, докаран до неграмотна чалгаризирана маса, най обича да мрази, да завижда и да се жалва. И ако може - някой друг да му свърши работата, че да е виновен този "някой друг". И ако може - този "някой друг" да му свърши работата тук, сега и веднага, по един магичен начин, което значи - без никакво общо или (Боже, опази!) самостоятелно усилие. И защото предпочита неговите водачи да бъдат простофили, нежели просветени (за да им се подиграва); хитреци, нежели почтени (за да им се възхищава), отмъстителни, нежели благородни (за да се страхува от тях), и гяволи, нежели ангели (за да ги проклина). Въпреки твърденията за обратното. В резултат властта "попада" (ах, каква изненада!) в ръчичките на бездарни, безграмотни и посредствени субекти, на агресивни, алчни,  самовлюбени и студенокръвни тирани.  
Така престъпният сговор създава своите инструменти. Своите маски.
И "откликва" на желанията народни. Редом с политическата ширпотреба олигархията произвежда тъй жадуваните "месии". Тези "месии" не са спасителите народни, както си мисли народът в своята колективна глупост, политически инфантилизъм и обществена безпросветност. Задачката на фалшивите "месии" е да оберат, тушират, овладеят, канализират и пренасочат гнева и отчаянието към някой дежурен виновник, към някоя изкупителна жертва. Гняв и отчаяние, които олигархията собственолично е предизвикала. Мисията на "месиите" е да спасят самата олигархия, и пътьом -

да приспят и подчинят народа

Погледнете "месиите" и ще проумеете психологията на техните създатели.
Олигархията, без никакъв срам и свян, заложи на неонацизма и латентната ксенофобия, на страховете и омразите български. И на политическата сцена връхлетя един карикатурен фюрер, понесъл на своите хоругви първата буква от свещената глаголица - Азъ - деформирана до свастика.  
После бръкна в смърдящото подземие на задкулисието и измъкна за черното кожено яке новия фюрер за лично ползване. Предводителят на омразата, главният интригант на републиката, властелинът на двуличието, мутроидът, обгърнат в престъпния чар на мафията, всенародният прелъстител, медийният съблазнител. Един арогантен и невежествен тип, подут от самолюбие, егоцентризъм, похотлива жестокост и сладострастна отмъстителност. Един триумф на жадното за диктатор общество. Един апотеоз на френетичната омраза към интелекта. Шедьовърът на олигархията! Който толкова се обича, та чак се ревнува. Негово е циничното откровение - "в своето време Хитлер и Сталин също са номер едно".
И ето - под розетата от Плиска (ах, туй рвение към историята!) изгря друг "месия" - слугата на мутроида. Един политически сутеньор, надовлечен в медиите направо от сутерена на чалгата. Метафората на обществената помиярщина. Парвенюто, което довчера беше вярното куче-пазач на мутроида, неговият най-любим домашен любимец, неговата персонална цветарка, неговият душеприказчик, самоотверженият изпълнител на всички негови мръсни и мокри поръчки, блестящият символ на едно задушаващо многолюдие от мизерабълни прислужници на все същата мутра. Тъй вихрено се прекамбична слугата, та довчерашният му господар го удостои със званието капут. Негов, на капута, е циничният призив: "Камионетките, ако обичате, да тръгват. Автоматите, заповядайте и на нашата улица! Пиночет ли? Нека да не плашат народа с хунти и пиночети", защото само "рязането на глави и ръце" ще "оправи положението"!
Хитлер, Сталин, хунти, пиночети... Това може олигархията, това харесва, това прави.
И ако фашизоидът и слугата са отрочета на олигархията, то мутрата Е самата олигархия, властта на олигархията, диктатурата на олигархията, ГЕРБ-ът на олигархията.
И всеки път се повтаря едно и също.
Политическият инфантил (очарован) гласува за поредния фалшив месия и си въобразява, че гласува против мафията, против мутрите, против олигархията, против виновниците за своите злощастия. А всъщност гласува за олигархията. За нейното спасение. И дълговечност.
И така - 24 години.