Когато светът си събуваше потурите

Щом светът е тръгнал да си събува потурите, с тях ще си идат и омазнените калпаци, и цървулите, и антериите, и...
Така иносказателно в едноименния си "див" разказ Николай Хайтов се бе опитал да обясни на простия българин, че въпросът не е просто мода, а начин на мислене.
Един внимателен прочит на това, което Европейският съюз се опитва да ни каже в последните години, води до аналогии. И до перспективи, които към днешна дата звучат в синхрон на стария континент. Ключовият рефрен  - сближаване.
В стара Европа отдавна осъзнаха, че истинско обединение между страни с различно развита икономика и жизнени стандарти може да има само с ефективно производство и силна социална политика. Че без лична и гражданска свобода, без перспектива пред обикновения човек изходът от кризата и рецесията е невъзможен.
Олевяването на старите демокрации само потвърждава тази логика.
Логика, която у нас не осъзнаха единствено довчера управлявалите ни от ГЕРБ.
Това неразбиране на ситуацията от страна на Борисов, Цветанов и сие обаче не се дължи на вродена тъпотия, а съдейки по поведението им, на стремежа за бързо обогатяване.
Което пък нямаше как да се случи по познатите схеми, при опосканата след безумна приватизация и властващо беззаконие държава.
Икономическото ограбване и забогатяване чрез методите, познати от повечето години на прехода от предшестващите ГЕРБ политически парвенюта, се оказа невъзможно.
Единствената основа за грабеж остана директното бъркане в джоба на хората чрез внушаването на страх, чрез притискането на бизнеса, опоскване на фискалния резерв и шуробаджанащина при държавните и общинските поръчки, при печеленето на програми по линия на ЕС.
В интерес на истината Борисов се оказа перфектен манипулатор, който за кратко време успя да изгради система на еднолично управление, криейки се зад маската на "човека от народа", отгледан в бедно семейство с филия, намазана с мас за закуска...
И новият месия почти цял мандат се къпа в простонародна любов, сниман от камери как реже лентички пред моми в национални носии. На Бойково име кръщаваха овни, биволи, кучета и рекордно израсли в селски дворове тикви. Премиерът пък игра ролята на юнак със сабя, готов на секундата да оправи всеки проблем...
До деня, в който се разбра, че под въпрос са и хлябът, и солта за поредното събитие...
Та сметките за ток поотрезвиха ликующите овчедушни известен процент българи. И стана една - българите взеха, че прогледнаха. А повечето от тях даже видяха какво се крие зад големия смокинов лист на Борисов - едно голямо нищо.
В отговор на февруарските бунтове политическият егоизъм на властимащите пък бликна чрез поредица от гафове - назначение на Калинки, подозрения в самия елит, подслушване, заплахи за саморазправа... Стигна се дотам хора от самия елит да изпратят семействата си зад граница от страх за живота. Ролята на айсберг изиграха опитите за изборни фалшификации, които убиха и последните съмнения в Европа, че страната ни се управлява от диктатура.
Слава Богу - свърши се!
Въпреки че на пръв поглед следизборното статукво да изглежда непроменено, истината е друга.
Доскорошният премиер слънце е в тотална изолация. Както отляво, така и от споминалото се за неизвестно време дясно политическо пространство. Днес на притчата за събуването на потурите нов прочит ще трябва да правят БСП, ДПС и "Атака". Ако не стане - с костюм на Армани и цървули, запасани с комитски пояс, ще продължим да проклинаме участта си на прокудени бедни роднини от общия европейски дом. В него място за некъпани съвести като Борисовата и Цветановата днес няма. Няма да да има и за пазарлъци по балкански.