Когато скелетите са извън гардероба

"Съществува само една нравственост - истината, и само една безнравственост - лъжата."
Ернест фон Фойхтерслебен (1806-1849 г.) - австрийски лекар, писател и философ

В ранните часове на 23 юли 1952 г. организацията "Свободни офицери" начело с Гамал Абдел Насър завзема властта в Египет с безкръвен преврат. Държавата е провъзгласена за република и крал Фарук е прогонен от страната в изгнание. Влиянието на Великобритания, която смята Египет за изключително своя сфера на влияние, е поставено под въпрос.
Политическата програма на Гамал Абдел Насър е основана върху арабския национализъм. Той има намерение да ограничи силата на поземлените собственици и буржоазията и да премахне чуждия контрол върху египетската икономика.
Главният неотложен проблем за Насър след завземането на властта от неговата организация "Свободни офицери", е Суецкият канал. Той създава тайна комисия за разследване на дейността на компанията за Суецкия канал, чийто годишен доход надминава 100 млн. щатски долара. Първоначално Гамал Абдел Насър възнамерява да реши проблема по взаимоизгоден за Египет и Великобритания начин. Или поне имитира подобно намерение. Преговорите между двете държави започват през май 1953 г. и продължават осемнадесет месеца.

Бъдещето на канала е решено

чак през октомври 1954 г. с подписването на англо-египетски договор. Предвижда се водният път да остане под контрола на компанията за Суецкия канал, но 80-те хиляди английски войници от зоната на канала да бъдат изтеглени до 1956 г. Същевременно в договора е включена клауза, която дава право на Великобритания да настани отново там военните си части в случай на война.
Както се оказва впоследствие, сключеният договор е разглеждан от Гамал Абдел Насър само като тактическа стъпка към постигането на неговата крайна цел по отношение на Суецкия канал - пълното му национализиране. Тайната комисия, която той е създал за разследване на дейността на компанията за Суецкия канал, продължава своята работа и излиза с пълен доклад през есента на 1955 г. От него става ясно, че твърденията на компанията за значителни инвестиции от нейна страна в извършени големи модернизации са силно преувеличени, както и че дивидентите, изплатени на чуждестранните акционери, са ненормално високи. През декември същата година египетското министерство на търговията изисква от компанията да се освободи от чуждестранните си авоари, да инвестира всичките си резерви в египетски търговски проекти и я предупреждава, че в бъдеще половината от членовете на управляващия й съвет ще бъдат назначавани от египетското правителство. Официален Лондон отхвърля тези идеи като абсурдни.
Но конфликтът между Египет и Великобритания, свързан с юрисдикцията върху Суецкия канал, е само един елемент от комплекс противоречия. Точно преди Коледа 1955 г. като министър на финансите е назначен Селуин Лойд, протеже на тогавашния министър-председател на Великобритания Антони Идън, което свидетелства за неговото желание да установи в максимална степен своя контрол върху външната политика. Най-важното е, че и двамата имат напълно съвпадащо мнение относно Гамал Абдел Насър - той им се струва като един нов Хитлер или Мусолини, а както по-късно се оказва, това е опасна обсебеност, понеже във вътрешнополитически план ситуацията не е благоприятна за британския кабинет. На международния пазар английската икономика се проявява доста колебливо, затова в унисон с древната римска сентенция, че "на простолюдието са необходими хляб и зрелища", дуото "Идън - Лойд" се насочва да търси ефектен международен успех.

Какъв по-зрелищен фойерверк

от разсичането на гордиевия възел с Гамал Абдел Насър?! Още повече че насъризмът се оказва идеология, която започва да буни целия Близък изток. Външната политика на Насър е концентрирана върху идеята за създаване на общност от арабски нации - "Арабски кръг", - ръководена от принципите на египетската революция. Насър създава из арабските държави групи на "Свободните офицери" по същия модел като неговата.
По същото време администрацията на тогавашния президент на Съединените щати Дуайт Айзенхауер увеличава присъствието на 6-и американски флот в Средиземно море и поощрява доставките на оръжие за Израел от други държави. Заедно с това вашингтонските власти се опитват да използват своите обещания за "защита" и икономическа "помощ", в частност за Египет, за построяването на Асуанския язовир. Целта е да присъединят всички държави в Близкия изток в руслото на своята политика за "въоръжено обкръжаване" на Съветския съюз, с тактическа цел - неговото изолиране от арабския свят, като елемент от цялостната стратегия на Съединените американски щати за водене на Студената война. Но всички усилия на управляващите кръгове в Съединените щати да присъединят към своята политика всички онези държави в Близкия и Средния изток, които, бидейки доскоро колонии на редица европейски държави, не са следвали във фарватера външнополитическия курс на Съединените американски щати, остават напразни. Както Египет, така също и Сирия и някои други арабски страни, продължавайки своята борба срещу старите форми на европейския колониализъм, нямат намерение да попаднат в мрежата и на американския неоколониализъм.
Развитието на ситуацията убеждава официален Вашингтон да промени своята тактика, като прибере "моркова" - обещанието от американска страна да бъде финансиран строежът на Асуанския язовир. Това е ход със стратегическа дълбочина.

Рязката промяна на позицията на САЩ

от обещания за предоставяне на икономическа помощ на Египет към фактически опит за икономически саботаж на неговите основни икономически планове засяга, макар и по непряк начин, западноевропейските съюзници на САЩ, които владеят Суецкия канал, нефтодобива и други активи в Близкия изток. Тогавашният държавен секретар Джон Фостър Дълес даже не счита за необходимо дори да ги информира предварително, още по-малко - да проведе консултации с тях. Във Вашингтон залагат на хипотезата, че ако арабските държави вместо капитулация пред американския шантаж предприемат някакви ответни действия, то тези мерки най-напред биха засегнали Великобритания и Франция, които са главни акционери на чуждестранните предприятия, разположени в Египет или в съседство с него. Такива евентуални действия биха разклатили основно позициите на западноевропейските държави в Близкия изток и неизбежно биха ги въвлекли в конфликт с тях, в хода на който от страна на Великобритания и Франция неминуемо би била поискана помощта на Съединените американски щати, което пък би довело до укрепване на американските позиции в Близкия изток.
От своя страна Египет и Сирия междувременно развиват своите връзки със социалистическите страни - закупуване на оръжие, като от Съветския съюз е поет ангажимент и за отпускане на изгоден заем за построяването на Асуанския язовир.
На 26 юли 1956 г. правителството на Гамал Абдел Насър обявява своето решение за национализация на компанията за Суецкия канал. Според съобщението на тогавашния министър-председател на Великобритания, предадено на американския президент Дуайт Айзенхауер, неговото правителство заедно с Франция са взели решение "да са готови в качеството му на последно средство да използват сила".
На 29 октомври 1956 г. Великобритания, Франция и Израел нападат Египет. Благодарение на решителната позиция на Съветския съюз, изложена на 31 октомври с. г.,

суецката авантюра се проваля

Позицията на Гамал Абдел Насър както вътре в Египет, така и в чужбина неимоверно се заздравява. Но докато за обществеността във Великобритания кризата е приключила, усилията на външното английско разузнаване МИ-6, започнати още далеко преди въоръжената интервенция, да бъде премахнат "трънът в петата" продължават. МИ-6 успява да завербува Махмуд Халил, заместник-ръководител на египетското военновъздушно разузнаване, който има кръвна връзка с египетската кралска фамилия. Според сведения на бивш висш служител в Мосад Махмуд Халил се съгласил да организира група армейски офицери, която да свали от власт Гамал Абдел Насър и да възстанови монархията в замяна на пари и разузнавателна информация от Израел.
През февруари 1957 г. Махмуд Халил е извикан в Рим да се срещне със своята свръзка от МИ-6. В периода от тогава до ноември с. г. М. Халил получава общо 162 000 лири, за да финансира преврата. Същевременно МИ-6 продължава да подкрепя идеята за убийство на Насър въпреки нареждането на Селуин Лойд, който е останал външен министър на Великобритания въпреки провала си в близкоизточната авантюра със Суецкия канал.
Колкото се отнася до тайните операции на специалните служби във Великобритания, провеждани изцяло извън територията на законопозволеното, плановете за убийството на Гамал Абдел Насър не са изолиран случай. През 1973 г. например английското правителство призна официално, че лицата Кенет и Кийт Литълджон са били използвани за извършване на банкови обири в Ирландската република в продължение на повече от година, за да бъде дискредитирана Ирландската революционна армия (ИРА) - редовни. Кенет Литълджон освен това твърди, че е бил ангажиран от английските секретни служби да извърши покушение срещу Шон Мак Стиофейн, навремето началник-щаб на ИРА - извънредни.
Е, както се проясни, в секретните служби на Великобритания се подвизават само "снежнобели" и "невинни" ангели.

*Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.


Суецкият канал