Когато скелетите са извън гардероба

"Всеки българин, който наковлади някого, да се гужда в железа, доде се испита, и ако го е наковладил лъжовно, клюкар да губи глава."
Един от законите на хан Крум. (Според Г. С. Раковски: "Някои речи о Асеню первому ... ")

Тайните операции, които са имали за цел физическото "неутрализиране", тоест убийството на "неудобни обекти", както  и планирането и извършването и на други акции извън територията на законопозволеното, при които са загивали и невинни цивилни граждани, не са патент единствено на Централното разузнавателно управление на САЩ.
На 10 юли 1985 г. бившият шотландски риболовен кораб, преоборудван от международната организация за защита на природата "Грийн пийс" и получил името "Рейнбоу уориър" ("Боец на дъгата"), беше взривен в новозеландското пристанище Оукланд. При експлозията загина 36-годишният фотограф Фернандо Перейра, португалец, член на движението "Грийн пийс".
Един ден по-късно местното отделение на "Грийн пийс" получи писмо. С изобразен на плика череп, наложен върху фигура на вплетени един в други сърп и чук.

"Добър шанс, "Рейнбоу уориър" -

започваше писмото. - Спомнете си ... Ангола, Родезия, Виетнам, Афганистан, Ливан ..." "Пацифисти, хулигани, хипита ... всички сте сган, всички сте агенти на КГБ (Комитет государственной безопасности - службата за държавна сигурност в Съветския съюз - бел. авт.) - се казваше по-нататък в написаното върху подпечатана бланка послание. - И ще ви унищожим, също както "Рейнбоу уориър". Ние сме ветерани от Виетнам, от Африка, добре тренирани да ви удряме там, където боли, и да отмъщаваме стократно на сушата, в морето, във въздуха."
Като че ли това писмо даваше някакъв ключ за разгадаване на мистерията кой беше поставил двете магнитни линии, взривили "Рейнбоу уориър". Изглеждаше, поне от писмото, че потопяването е дело на терористична група от частни лица с крайнодясна ориентация.
Но новозеландската полиция вече извършваше разследването в друга посока. Постепенно съмнението, че зад експлозията стоят френските тайни служби, все повече укрепваше. На 12 юли беше разпитана "съпружеската двойка" Софи и Ален Тюранж. Както се установи, те пристигнали в Оукланд от Лондон с фалшиви швейцарски паспорти. Двамата бяха поставени под домашен арест. Подозрението падаше и върху екипажа на яхтата "Увеа", наета в Нумеа, Нова Каледония. На 28 юни тя акостира в новозеландското пристанище Фангарен, на 150 км северно от Оукланд. И един ден преди взривяването на "Рейнбоу уориър" отплува към австралийския остров Норфолк.

Първоначалните оскъдни данни биват

бързо допълнени с нови. В хода на разследването изплува фактът, че под името Софи Тюранж се крие капитанът от френските секретни служби Доминик Приер. Не след дълго се появява и името на лейтенант Кристин-Югет Кабон, агент от службите за сигурност на Франция, внедрена в движението "Грийн пийс" като Фредерик Бонле. И непосредствено подчинена на Доминик Приер. Докато пребивава в Таити от 25 до 31 май 1985 г., тя получава достъп до кореспонденцията на шведския консул Бенгом Даниелсон, добре запознат с проявите на различните антивоенни движения. Именно това е била необходимата информация на френските тайни служби. Та нали "Грийн пийс" планира да изпрати цяла флотилия в района на атола Муруроа, която да протестира против френските ядрени опити. Неин флагман е щял да бъде именно "Рейнбоу уориър".
Новозеландските следователи Бърт Уайт, Лекс Денби и Ник Хол, натоварени да издирят организаторите и изпълнителите на диверсията, откриват върху борда на "Увеа" карта на пристанището Фуланд с бележки, написани с почерка на Кристин-Югет. Но екипажът на яхтата е изчезнал. А само часове преди взрива тя е била съвсем наблизо до "Рейнбоу уориър".
Под натиска на силните улики тогавашният президент на Френската република Франсоа Митеран нарежда на министър-председателя Лоран Фабиюс да бъде извършено "строго разследване", което да установи дали наистина секретните служби на страната са замесени във взривяването на "Рейнбоу уориър". Държавният съветник Бернард Трико е определен да го възглавява.
На немалко сюрпризи се натъкват сътрудниците на следствените органи. Членовете на екипажа на "Увеа", фигуриращи под имената Раймон Велш, Ерик Одрен и Жан-Мишел Бертеро, се оказват агенти на ДЖСЕ (Direction general de sеcurite еtranger - фр.) - френската главна дирекция за външна сигурност.
Междувременно на 23 юли срещу "съпрузите" Тюранж е предявено обвинение в убийство, предумишлен пожар и образуване на престъпна организация. (Забележителен е с експедитивността си 12-дневният срок за приключване на разследването, сравнен със скоростта, с която действат съответните български институции!) Домашният арест на съпружеската двойка е заменен с килии в затвора "Маун Идън". Досието на новозеландската полиция с неопровержими улики срещу ДЖСЕ набъбва. Установено е мястото, откъдето е купена надувната лодка, с която са били пренесени мините до яхтата "Увеа". А пък следи от боята, набързо нанесена върху мотора на лодката, са открити в колата, наета от "съпрузите" Тюранж.
В Париж същевременно обаче

продължават опитите да бъде прикрито    

участието на френските тайни служби във взривяването на "Рейнбоу уориър". Или в най-лошия случай атентатът да бъде представен като "превишаване на правата" и "самоинициатива" от страна на непосредствените участници в атентата, на които уж било наредено "само да следят и да информират за намеренията на "Грийн пийс". И че е изключено шефовете на ДЖСЕ да са издали лично заповед за експлозията.
Докладът на Бернар Трико е посрещнат твърде скептично дори в самата Франция. Нова Зеландия официално го квалифицира като "международно смешен", а "Грийн пийс" - "оскърбление на разума". Под натиска на прогресивната общественост във Франция и особено на парламентаристите комунисти, както и пред надвисналата опасност международният престиж на страната да бъде още повече засегнат, е назначено ново следствие. После - още едно. И едва то успява да стигне до главния виновник.
На 25 септември 1985 г., тоест все пак това забавяне на разследването трае едва месец и половина (изобщо непостижими срокове за разследване в България в случаи на отговорност на лица на високи държавни постове!), министър-председателят на Франция Лоран Фабиус съобщава на френската нация и на света, че заповедта да бъде потопен "Рейнбоу уориър" е дадена лично от тогавашния министър на отбраната Шарл Ерню, като акцията е ръководил шефът на ДЖСЕ адмирал Пиер Лакост. Съобщението означаваше край на тяхната политическа кариера. А на хиляди километри от Париж още в края на същата 1985 г. двамата заловени непосредствени участници в атентата-диверсия получиха дългогодишни присъди затвор. И въпреки направените от страна на френските власти постъпки новозеландското правителство отказа да им ги предаде, за да "излежат в родината си присъдите" или пък ... да бъдат пуснати на свобода след евентуално помилване от страна на френския държавен глава.
Но в никакъв случай организаторите на диверсията не са се стремили да попречат единствено на протестното плаване на флотилия, предвождана от "Рейнбоу уориър", срещу френските ядрени опити в Тихия океан.

Целта е била много по-важна

Да бъде торпилирано осъществяването на решението, взето на среща между ръководителите на Австралия, Нова Зеландия и още 11 островни държави от този район, за обявяване на южната част на Тихия океан за безядрена зона. Като бъде нанесен удар върху международната подкрепа на борбата срещу ядреното въоръжаване, в случая с дестабилизация на един активен участник в нея - движението "Грийн пийс".
За разлика от "случая Скрипал" авторите на плановете за атентати както срещу Патрис Лумумба и Фидел Кастро, така и срещу "Рейнбоу уориър" са известни. Затова тук е уместно да бъде припомнена мисълта на френския писател и философ Франсоа дьо Ламот - льо Вайе (1588-1672 г.): "Клеветникът приписва на всеки своя порок".

* - Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.